Д. П. М. обжалва решение на районен съд гр. Л.,постановено по гр. д.№269/2006г.,с което е оставена без уважение жалбата му против решение №50 Б/21. 10. 2005г. на Общинска служба"Земеделие и гори" за обезщетяване чрез предоставяне в собственост на 26 559дка земеделска земя, трета категория на обща стойност 22 442лв. в местн."Градините" в землището на с. К..

Поддържа се твърдение за необоснованост и грубо нарушение на закона, като се иска отмяна и поризнасяне по същество по жалбата с правно основание чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ. Ответната по жалбата страна не е взела становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност.Изхожда от това, че решението на ОСЗГ е постановено по чл. 27а ал. 1 от ППЗСПЗЗ,с което се посочва конкретната земеделска земя, отредена като обезщетение и с това се приключва самата обезщетителна процедура.Това решение се предхожда от влезли в сила решения по чл. 19 ал. 8 и 17 от ППЗСПЗЗ,с които се признава право на обезщетяване по определена стойност.

Жалбата е подадена в срок .Първоначално е подадена пред окръжен съд Монтана, който я изпраща по компетентност на Върховен административен.

Образуваното производство е по чл. 33 ал. 1 от ЗВАС.Подадена жалба е процесуално допустима.

По същество, преценявайки наведените в нея касационни доводи, поддържащи теза за неправилност,Върховният административен съд установи следното:

Решение №50 Б на ОСЗГ е постановено на основание чл. 27а от ППЗСПЗЗ,въз основа на влезли в сила решения по чл. 19 ал. 8 от ППЗСПЗЗ за определяне правото на обезщетение и по чл. 19 ал. 17 т. 1 от същия правилник за определяне начина на обезщетяване . Същото е обжалвано пред районния съд по отношение определената категория, стойност и отдалеченост.

Районният съд е отхвърлил жалбата.Установил е, че една от нивите, собственост на наследодателя на жалбоподателя с площ 24 500дка земеделска земя 4 та категория се намира в местност"Долапа" в землището на гр. Л. и върху нея...