Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Т.Т срещу Решение № 464/21. 11. 2017 г. на Административен съд – Добрич по адм. дело № 415/2017 г., с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № 1589/30. 12. 2014 г. на кмета на община Б., нареждаща, на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОС, прекратяване на наемното правоотношение по договор от 2006 г. за отдаване под наем на общинско жилище.

Ответникът - кметът на община Б., не взема участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

I. Касационната жалба против решението в частта, с която е отхвърлено оспорването с искане за обявяване на нищожност на административния акт, е допустима, но неоснователна.

1. а. Нищожността на административните актове се свързва с извършени нарушения при тяхното издаване, които изключват възникването на целените от административния орган правни последици. Некомпетентността на органа, издател на акта, винаги води до нищожност, независимо до кой от видовете компетентност се отнася – материална (предметна), местна или компетентност по степен. В останалите случаи – на процесуални пороци в широкия смисъл и противоречие с материалния закон, преценката за действителността на административния акт е винаги конкретна и се обуславя от тежестта на порока, от който е засегнат.

б. За да обуслови нищожност, а не унищожаемост, противоречието на административния акт с процесуалния закон трябва да е приравнимо на липса на форма, респ. на волеизявление, а с материалния закон – да е дотолкова съществено, че да доведе до пълно отсъствие на предпоставките за издаване на акта, той да е изцяло лишен от законово основание или да е недопустимо издаването на акт със същото съдържание. Тези критерии за разграничение са възприети от теорията и съдебната практика.

2. а. Въпросната заповед изхожда от компетентен по смисъла на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗОС административен орган, отговаря на...