Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Б.Ж, [населено място], подадена чрез упълномощен процесуален представител адв.. А, против Решение № 181 от 04. 02. 2020г., постановено по адм. дело № 1184/2019г. по описа на Административен съд – Благоевград.
От наведените доводи се извежда, че се поддържа неправилност на съдебния акт, поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Изложените съображения могат да се обобщят по следния начин: съдебният акт е немотивиран; неправилна и необоснована е преценката на съда, че оспореният пред него Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ е издаден при спазване на административно производствените правила и материално законосъобразен. Единствените аргументи се свързват с факта, че в случая не са на лице материално правните предпоставки по чл. 107 ал. 3 от ДОПК за служебното издаване на АУЗД, а е следвало процесните задължения за данък недвижим имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ да бъдат установени в ревизионно производство, от което се черпят аргументи за особено съществено нарушение на административно производствените правила, водещи до нищожност на АУЗД. Подробни аргументи са изложени в касационната жалба и представените по делото писмени бележки. Настоява се за отмяна на съдебния акт. Претендират се сторените в процеса разноски.
Ответникът по касация – Директор на Дирекция „Местни данъци“ при О. Б, чрез представлявавщия го юрисконсулт, оспорва касационната жалба по аргументи, изложени в депозирания писмен отговор и представените писмени бележки. Настоява за оставяне в сила на съдебното решение, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Заявено е възражение и за прекомерност на адвокатския хонорар, при евентуално уважаване на касационната жалба.
Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване и неблагоприятен за тази страна съдебен акт.
След като прецени наведените в касационната жалба доводи, и въз основа на служебната проверка за допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол пред АС – Благоевград е била законосъобразността на Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № DT000258 от 07. 08. 2019г., издаден от ст. инспектор в Дирекция „Местни данъци и такси“ при О. Б, потвърден в хода на административното му обжалване с Решение № Р-DT258 от 14. 10. 2019г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при О. Б, с който спрямо касатора са установени задължение за данък недвижими имоти /ДНИ/ за 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. в размер общо на 558, 84 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 150, 29 лева и за такса битови отпадъци /ТБО/ за 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. в размер общо на 415, 36 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 123, 67 лева, във връзка с притежавания от Б.Ж, недвижим имот – находящ се в [населено място], [адрес], деклариран по реда на чл. 14 от ЗМДТ на 07. 02. 2019г., заведена в регистъра с вх. № 14000626.
За да отхвърли жалбата съдът е приел от фактическа страна следното:
Съобразно данните от административната преписка е установено, че имотът е собственост на Живев, съгласно нотариален акт №59 от 26. 03. 1996г., като е деклариран по реда на ЗМДТ първоначално с Декларация №ДК-37148/24. 03. 1998г., ведно с приложения към нея, а в последствие и с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. №ДК14-626/07. 02. 2019г., с приложен препис-извлечение от Акт за смърт №0690 от 21. 10. 2010г., като поради констатирано неплащане на дължимите за него ДНИ и ТБО за съответните периоди от 2014г. до 2018г./вкл./ е образувано служебно производство по тяхното установяване в хипотезата на чл. 107 ал. 3 от ДОПК.
Размерите на задълженията за ТБО били определени съгласно Тарифа за конкретните размери на местните такси и цени на услуги, предоставяни от О. Б, в Приложение № 1, т. 1.1 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Б, съгласно чл. 66 ал. 1 от ЗМДТ, при надлежно определени с представените по делото Заповеди по чл. 63 ал. 2 от ЗМДТ на Кмета на Общината конкретни райони на територията на гр. Б.д, включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които се извършва сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, при неоспорен факт на предоставянето и на трите компонента на услугата от О. Б за процесните периоди. Основа за изчисляването е нормативно определена с правилото на чл. 17 ал. 2 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Б.
Размерът на ДНИ е изчислен по правилото на чл. 15 от Наредба за определяне размера на местните данъци и такси на територията на О. Б, съобразно и правилото на чл. 1 ал. 2 от ЗМДТ.
Задълженията са определени на база основа, нормативно закрепена в разпоредбата на чл. 17 ал. 2 от Наредба за определянето й.
Установено е също така и че АУЗД е издаден от компетентен орган по приходите от общинската администрация /определен за такъв с нарочна Заповед на Кмета на О. Б по чл. 4 ал. 4 от ЗМДТ/, вкл. е и оспорен пред съда след потвърждаването му от компетентния за това горестоящ административен орган, в хода на редовно предприетото оспорване по административен ред на тази категория актове.
Отречена е теза на оспорващия, че в случая липсва отправено нарочно искане от негова страна за издаване на акта /такова не е било необходимо според съда/, вкл. и за неправилното процедиране по реда на чл. 107 ал. 3 от ДОПК, с аргументи че в случая не е било необходимо провеждането на ревизионно производство като способ за установяване на спорните публични общински вземания, доколкото подаването на декларация от задълженото лице и липсата на плащането в законоустановените за това срокове на задълженията за ДНИ и ТБО за спорните периоди, установяват наличието на предпоставките на чл. 107 ал. 3 от ДОПК за издаването служебно именно на АУЗД.
При тези фактически установявания съдът е приел оспорването за допустимо, но по същество за неоснователно.
Касационната инстанция възприема решението за валидно и допустимо, а и постановено при липсата на твърдяното допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а именно липсата на мотиви.
Съдебния акт отговаря на изискванията на чл. 172а от АПК, вкл. и в него съобразно изискванията на чл. 172а ал. 2 от АПК се съдържат собствени фактически и правни установявания, вкл. е отговорено и на всяко едно от повдигнатите с жалбата възражения.
Оплакванията за необоснованост и неправилното приложение на материалния закон, които следва да се разгледат общо, касационната инстанция също намира за неоснователни.
Всъщност фактическата обстановка по делото не е спорна, а и е правилно установена от първоинстанционния съд.
Спорът се свежда до това допустимо ли е установяването на задълженията за ДНИ и ТБО и съответните лихви чрез издаването на акт за установяване на задължения по декларация по реда на чл. 107 ал. 3 ДОПК, или това следва да бъде извършено по реда на чл. 108 и сл. ДОПК – чрез издаване на ревизионен акт.
По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че установяването на задължения по реда на чл. 107 ал. 3 от ДОПК е приложимо, и не следва да бъде сторено по реда на чл. 108 и сл. ДОПК чрез извършване на ревизия.
Настоящата съдебна инстанция споделя този извод на административния съд и го намира за правилен и изграден при правилно тълкуване на закона.
Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗМДТ данъчно задължени лица за плащане на данък върху недвижим имот са собствениците и ползвателите на облагаеми с този данък недвижими имоти (чл. 11, ал. 1 и 3 ЗМДТ), респ. същите са и носителите на задължението за заплащане на такса битови отпадъци (чл. 64 ал. 1 от ЗМДТ). Установяването по данни с декларация е уредено в чл. 107 ДОПК. Според чл. 107, ал. 3, изречение трето ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 и във вр. с чл. 9 ЗМДТ акт може да се издаде и служебно, когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. При тази хипотеза на правната норма няма законова пречка за определяне на размера на задълженията приходният орган да събира данни и от трети лица или организации, съответно да ползва за това собствени данни.
Няма пречка в това производство да бъдат определени и задължения за лихви, тъй като чл. 175, ал. 1 ДОПК определя, че за незаплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължат лихви в размер, определен в съответния закон, а безспорно както ДНИ, така и ТБО са публични общински вземания по дефиницията на чл. 169, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК.
В хода на делото е установено, че задълженото лице е придобило собствеността върху процесния недвижим имот на територията на О. Б и е декларирал същия по реда на ЗМДТ през 1998г., вкл. и е декларирано учредено вещно право на ползване за трето лице, но също така е установено, че лицето, притежаващо вещно право на ползване е починало през 2010г., а също така е установено и че за разглежданите периоди произтичащите вече за собственика /чл. 11 ал. 1 и чл. 64 от ЗМДТ/ задължения за ТБО и ДНИ не са били платени в предвидените за това срокове.
Същественото е, че липсата на плащане на задълженията в случая за ТБО и ДНИ поражда правомощията за компетентните за това органи на общинската администрация да пристъпят към тяхното установяване по посочения ред, като противно на изложеното в касационната жалба в настоящата хипотеза не е било задължително провеждането на ревизионно производство и установяването на задълженията с ревизионен акт.
Неоснователно се явява и възражението на касатора, че не е надлежно уведомен за размера на дължимия от него ДНИ и ТБИ в съответствие с разпоредбата на чл. 19 и чл. 23, респ. чл. 69 ал. 2 ЗМДТ, поради което и не било възникнала възможност за установяването им посредством АУЗД. Срокът за плащане на задълженията за ДНИ и ТБО е определен от закона/респ. приложения подзаконов нормативен акт по изрична законова делегация и неговото започване, респ. изтичане, не е поставено в зависимост от някакво действие на орган по приходите или друг служител на общинската администрация, напр. съобщение по чл. 23 ЗМДТ за размера на дължимия данък, респ. по чл. 69 ал. 2 от ЗМДТ. Съобщението било то по чл. 23 или чл. 69 ал. 2 от ЗМДТ не е предпоставка и за възникване на задължението за лихви - сроковете за плащане (падежите) на отделните вноски за погасяване на основното задължение за ДНИ са определени в закона (чл. 28 от ЗМДТ ) и не са обвързани със съобщението по чл. 23 ЗМДТ, респ. тези за ТБО са определени с приетата по законовата делегация на чл. 9 от ЗМДТ Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Б (чл. 19 от същата Наредба) и също не е обвързано с получаването на уведомлението по чл. 69 ал. 2 от ЗМДТ.
Съгласно трайно установената съдебна практика въпросното съобщаване има само уведомителен характер, същото не е юридическият факт, с който се свързва изискуемостта и ликвидността на съответното по вид задължение. В този смисъл е например Решение по адм. д. № 935/2013 г. на ВАС.
Доказването на спазването на законовите изисквания при издаването на административния акт е в тежест на администрацията /чл. 170, ал. 1, in fine АПК/. Това е сторено с представянето на приетите от съда заверени копия на декларациите на жалбоподателя, Наредба по чл. 9 от ЗМДТ е публична, заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ.О за определяне на размера на задължението за ДНИ и ТБО е данъчна оценка на имота. Ставките на ДНИ на ТБО са установени в съответната наредба. Спор по реалното предоставяне на услугите и изчисляването на вземанията по делото липсва.
Обосновавайки извод за законосъобразност на оспорения акт административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане на О. Б следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно правилото но чл. 8 т. 1 във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1 от 9. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес в размер общо на 1 248, 16 лева, в размер на 215 лева за касационното производство.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК Върховният административен съд, Първо отделение:
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 181 от 04. 02. 2020г., постановено по адм. дело № 1184/2019г. по описа на Административен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА Б.Ж, ЕГН [ЕГН], [населено място],[адрес] да заплати на О. Б юрисконсултско възнаграждение в размер на 215 /двеста и петнадесет/ лева за касационното производство.
Решението е окончателно.