Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет гр. Б., представен от юрисконсулт Г.Т, срещу решение № 149/03. 02. 2020 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. д. № 2760/2019г., с което е отменена разпоредбата на чл. 36 от Наредба за определянето и администрирането на местните данъци и такси и цени на услуги на територията на община Б. в частта „… или от концесионер, на който е предоставено право на експлоатация на гробищен парк.“. Доводите на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Според него с чл. 9а, ал. 6 ЗМДТ е уредено правомощието на общинския съвет да предостави събирането на таксата за гробни места на концесионера, на който е възложено извършването на услугите, поради което отменената от съда част от разпоредбата на чл. 36 от Наредба за определянето… не противоречи на чл. 121 ЗМДТ. Иска отмяна на решението, а имплицитно и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от подзаконовия нормативен акт.

Ответникът по касация - прокурор от Окръжна прокуратура Бургас не изразява становище по жалбата.

Заключението на участващия в касационното производство на основание 217, ал. 2 във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея касационни основания и извърши проверка на решението в обхвата на чл. 218 АПК, приема следното:

Първоинстанционното съдебно производство пред АС Бургас е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура Бургас против чл. 36 от Наредба за определянето и администрирането на местните данъци и такси и цени на услуги на територията на община Б. в частта „… или от концесионер, на който е предоставено право на експлоатация на гробищен парк.“. Мотивите на първоинстанционното решение съдържат описание на динамичния фактически състав по издаването...