О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2443

София, 15.05.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: В. М. ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 3226 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Х. С. чрез пълномощника й адвокат Л. С. против решение № 205 от 22.05.2024 г., постановено по гр. д. № 240 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Хасково, с което е потвърдено решение № 7 от 12.01.2024 г. по гр. д. № 720/2022 г. на Районен съд - Свиленград за отхвърляне на предявения от Д. Х. С. срещу С. П. С. иск за делба на първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, ведно с 1/2 ид. ч. от дворното място, в което тя е построена, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с адрес на имота: [населено място], [улица], ведно с прилежащи части: 1/2 ид. част от тавана, застроен на 116,00 кв. м. и съответни ид. части от общите части на сградата и за уважаване на предявения от С. П. С. против Д. Х. С. иск с правно основание чл. 21, ал. 4 СК, че същият недвижим имот, възмездно придобит по време на брака им е лична негова собственост и тя няма принос в придобиването му.

Първоинстанционното решение в частта, с която е допусната делба на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф”, с рег. [рег. номер на МПС] , с рама № *, намиращ се в държане у С. П. С., е влязло в сила като необжалвано.

С. П. С. не е подал отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е констатирал, че се иска делба на недвижим имот, придобит по време на брака между страните. Предявеният насрещен иск, основан на твърденията, че имотът е закупен с лични средства, спестени от трудовото възнаграждение на С. П. С. и ответницата няма принос в придобиването, тъй като е работила само няколко месеца, сумите по банковата й сметка са превеждани от съпруга й, но се ползват предимно за нейни лични нужди, но не обгрижвала децата, над двете упражнявала психически и физически тормоз, пращала ги на училище без джобни, не поддържала добра хигиена в семейното жилище, съдът е квалифицирал по чл. 21, ал 4 вр. чл. 23, ал. 1 СК.

Приел е за установено, че бракът между страните е сключен на 19.10.2002 г. и е прекратен с развод със съдебно решение от 10.04.2020 г., а имотът е закупен за сумата 10 000 лв., заплатена по банков път в деня на сключване на сделката (14.05.2018 г.) от личен влог на С. С., разкрит на 24.10.2017 г. Съдът е посочил, че за разлика от отменения СК от 1985 г., сега действащия СК не включва в обхвата на СИО паричните влогове. Получаваното от съпруга трудово възнаграждение също представлява лично имущество, доколкото за него приносът на другия съпруг изначално е изключен. Счел е, че Д. Х. С. не е представила доказателства, от които да може да се направи извод за съвместен принос на съпрузите в придобиването на тези средства – извлечението от банковата сметка на С. С. установява постъплението периодично на различни суми във валута, а така също и периодично извършвани вътрешно банкови преводи от сметката на С. по сметката на съпругата Д. С.. Представеното извлечение не е оспорено и не се установява по делото, че по тази сметка са постъпвали суми различни от преводи за трудово възнаграждение. Трудовата книжка на Д. С. установява, че е работила и е получавала трудово възнаграждение, но само въз основа на това не може да се обоснове различен извод. Показанията на разпитаните по делото свидетели – Г. С. и Ж. П., съответно сестра и майка на С. С., дават основание на съда да приеме, че семейството е било материално осигурявано преимуществено от съпруга. Тези показания не са оборени от други, събрани в производството доказателства. Не може да бъде отречено изобщо, въпреки, че показанията на свидетелите са в тази насока, че ищцата е полагала грижи за отглеждането и възпитанието на децата. Но доколкото се установява, че семейството е било материално осигурявано преимуществено от съпруга и че средствата по сметката са формирани изцяло от спестявания на съпруга от негово трудово възнаграждение, то съвестният принос за придобиването на тези средства е изключен.

В касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са наведени доводи относно извода на съда, че набраните от трудово възнаграждение средства от личен на единия съпруг влог, обуславят и личен характер на придобитото на възмездно основание по време на брака имущество, както и неотчитане приноса на съпругата, която е работила, а съпругът докато е работил в чужбина не е участвал в издръжката на семейството, което му е позволявало да спестява и което се установява от собствените му твърдения.

Конкретни правни въпроси във връзка с тези доводи не са поставени.

С оглед мотивите на въззивния съд, налице е служебно приложимото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Следва да се прецени дали не е очевидно неправилен извода на съда, че заплащането покупна цена на придобит по време на брака недвижим имот със спестени от трудово възнаграждение средства по личен влог на единия съпруг обуславя и личен характер на придобитото, както и че макар да не може да бъде отречено, че ищцата е полагала грижи за отглеждането и възпитанието на децата, то това е без значение, тъй като средствата по сметката са формирани изцяло от спестявания на съпруга от негово трудово възнаграждение. Преценката следва да се извърши и с оглед разясненията в постановеното след атакуваното въззивно решение Тълкувателно решение № 2 от 20.01.2025 г. по т. д. № 2/2022 г., ОСГК на ВКС.

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 205 от 22.05.2024 г., постановено по гр. д. № 240 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Хасково.

ДАВА възможност на Д. Х. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Р. Б. държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер а 83.24 лв.

При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията и на съдията-докладчик при изтичане на срока.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: