Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "З"ЕООД - дружество, регистрирано по ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) с основен предмет на дейност управление на горските територии на община З. и на 22. 02. 2019 г. е издал обезсиленото позволително за сеч.

Съгласно чл. 108, ал. 1, т. 2 от ЗГ (в приложимата редакция на ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 7. 08. 2015 г.), сечите се провеждат въз основа на писмено позволително по образец, издадено от оправомощено от кмета на съответната община или от управителя на общинската горска структура по чл. 181, ал. 1, т. 1 лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика - за горските територии - общинска собственост, както и за такива, предоставени за управление въз основа на договор. В случая е безспорно установено, че С.Д е лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика. Същият обаче не е лице, оправомощено от кмета на общината, нито от управителя на общинската горска структура да издава позволителни за сеч за общински горски територии. Тълкуването на разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ води до извод, че за разлика от директора на ДГС или ДЛС кметът на община и управителят на общинската горска структура не притежават правото самите те да издават позволителни за сеч. Този извод произтича от общото правило, че възлагането на компетентност е винаги изрично нормативно регламентирано. В случая държавата възлага функцията по опазване и възпроизводство на гората на лицата с висше лесовъдско образоване, като дейността им се регулира от държавата, в т. ч. условията да упражняват тази професия. На този извод сочи граматическото и логическо тълкуване на същия израз, който пояснява, че...