О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2445

гр. София, 15.05.2025 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Снежанка Николова

ЧЛЕНОВЕ: Гергана Никова

Елизабет Петрова

като изслуша докладваното от съдия Е. П. гр. д. № 2548 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. К. Т. и М. А. Т., и двамата представлявани от адв. К., срещу решение № 258 от 26.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 32/2024 г. по описа на Окръжен съд - В. Т. с което след отмяна на решение № 216/01.11.2023 г., постановено по гр. д. № 596/2022 г. по описа на Районен съд – Павликени е отхвърлен предявеният иск по чл.124, ал.1 от ГПК от Г. К. Т. и М. А. Т. против М. И. Д. за установяване, че последната не е собственик на жилищен имот – апартамент № 6, на втори етаж, вх.Б от жилищен блок ЕПЖС, построен върху държавна земя в квартал 99 по ПУП на [населено място], [улица] площ от 76,76 кв. м. , заедно с прилежащите му избено помещение № 6 с площ от 10,75 кв. м. и таванско помещение № 2, с площ от 16,72 кв. м., заедно с 3.18 % идеални части от общите части на сградата, поради придобиване по давност от ищците на правото на собственост върху имота.

Касационните жалбоподатели молят да бъде допуснато решението на Окръжен съд-В. Т. до касация, да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде изцяло уважен. Поддържат, че неправилно въззивният съд е приел, че ищците са държали спорния имот в полза на трети лица. Поддържат, че съвкупната преценка на събраните по делото доказателства обосновава извод, че те са държали имота и са го своили като са го възприемали като свой собствен. Поддържат, че неправилно е приложена презумпцията на чл.69 от ЗС, както и че съдът не е изследвал наличието на две правоотношения между страните обективирани съответно в разписка от 28.09.2012 г. и пълномощно от същата дата.

В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона – чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и е постановил решение в противоречие с практиката на ВКС - основание за допускане на решението до касация по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Формулират следните въпроси:

Материалноправните въпроси от значение за изхода на делото :

1.Изискват ли правилата за тьлкуване по чл.20 ЗЗД при разкриване смисъла на волеизявленията на страните, сделката да се тълкува във всички нейни части като едно логическо цяло, със зачитане на връзката на клаузите й една с друга и следва ли при тази своя дейност съдът да изследва конкретните обстоятелства, при които е сключена, включително и поведението на страните?

По този въпрос твърдят да е налице противоречие между изводите на съда и решение № 70 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 1785/2018 г. на ВКС, ІІІ гр. о., по което се приема, че упълномощителната сделка е едностранна, а съгласно чл. 44 ЗЗД при тълкуването на волята, изразена с извършването й, се прилагат съответно правилата на чл. 20 ЗЗД. Правилата за тълкуване по чл. 20 ЗЗД изискват при разкриване смисъла на волеизявленнята на страните сделката да се тълкува във всички нейни части като едно логическо цяло, със зачитане на връзката на клаузите й една с друга, съдът е длъжен да изследва конкретните обстоятелства, при които е сключена, включително и поведението на страните.

2. Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита с предаването му по нищожен договор за продажба, намира ли приложение чл. 69 ЗС и предполага ли се, че упражняващият фактическа власт купувач държи имота за себе си?

По този въпрос се твърди противоречие с решение № 60077 от 14.06.2021 г. по гр. д. № 3677 / 2020 г. на ВКС, I гр. о., съгласно което когато е завладян изцяло чужд имот, не се изисква уведомяване на собственика за намерението за своене на имота, а единствено упражняваното владение да е постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин, така че да може да бъде узнато от собственика/ и да е спокойно. В този случай според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, т. е. има качеството владелец. За придобиване на имота по давност в тази хипотеза не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане. Тази практика се прилага и когато владението е установено чрез предаване от предишния собственик или владелец и няма данни тя да е отнета. В този смисъл касаторът цитира и решение № 121 от 10.04.2020 г. по гр. д. № 3643/2018 г. на ВКС, II г. о.

Процесуалноправните въпроси от значение за изхода на делото :

1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните поотделно и в тяхната съвкупност?

2.Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, твърдения и доводи, без да изложи съображения защо отхвърля част от тях като неоснователни?

3.При наличие на противоречиви доказателства длъжен ли е съдът да изложи мотиви за това кои приема и кои отхвърля, като посочи причините за това?

По процесуалноправните въпроси касаторите твърдят противоречие на решението на Окръжен съд - В. Т. с решение № 338 от 27.03.2018 г. по гр. д. № 706/2017 г. на ВКС, IV гр. О.

В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация М. Д., представлявана от адв. Д., възразява, че касаторите не са обосновали кои решаващи мотиви на съда са в противоречие със задължителната практика на ВКС. Поддържа, че поставените материалноправни въпроси касаят сделки, а в исковата молба ищците са се позовали на давност. Поддържа, че цитираната практика от касаторите е неприложима към спора. Поддържа, че поставените процесуалноправни въпроси не са основание за допускане до касация, тъй като съдът е извършил своята правораздавателна дейност съобразно изискванията на закона и практиката на ВКС.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото, с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК и е допустима .

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че М. Д. е придобила право на собственост върху спорния имот, а именно апартамент № 6, на II етаж, вход „Б от жилищна сграда - блок ЕПЖС, построен върху държавна земя в квартал 99 по подробният устройствен план на [населено място], с адрес [улица], състоящ се от кухня с трапезария, дневна, спалня, баня-тоалетна, дрешник, коридор и една тераса, със застроена площ от 76,76 кв. м., заедно с принадлежащите му избено помещение № 6 със застроена площ от 10,75 кв. м. и таванско помещение № 2 със застроена площ от 16,62 кв. м.,заедно с 3,18% идеални части от общите части на сградата, по наследство от своите родители. Приел е, че се установява от разписка от 28.09.2012 г., както и от показанията на свидетелите Б. А. и К. К., че на 28.09.2012 г. ответницата е получила сума в размер на 4 410.00 лева от ищците по делото Г. Т. и М. Т., като в разписката е посочено основание за получаване на паричните средства за продадено жилище в [населено място], [улица], вх. Б, ет.2, ап.6, като е посочено, че сумата за продажбата на жилището е в размер на 5 000 лева и сумата от 590.00 лева следва да се преведе по посочена банкова сметка с титуляр М. Д.. Приел е за установено, че остатъка от сумата е преведена от ищеца на ответницата.

Въззивният съд е обсъдил представеното пълномощно с нотариална заверка на подпис от 28.09.2012 г., от което е установил, че ответницата е упълномощила свидетелката Б. А. да я представлява с право да продаде процесния недвижим имот на А.-М. Г. К.- 2/3 идеални части и на М.-М. Б. Г., малолетна, действаща чрез своята майка Б. Г. К.- 1/3 идеална част, при учредено право на безвъзмездно и пожизнено ползване на имота за Г. К. Т. и М. А. Т..

За установяване на отношенията между страните и отношенията им във връзка със спорното жилище съдът е обсъдил представени писмени доказателства за заплащане на данъчни задължения и събраните по делото гласни доказателствени средства.

При съобразяване на установените от доказателствата правнорелевантни факти въззивният съд е приел извод, че упражняването на владение върху имота от ищците е не само установен, но и признат от ответницата факт. В същото време въззивният съд е приел извод, въз основа на представеното по делото пълномощно, че ищците не са бъдещите купувачи на имота и всъщност не са владяли за себе си, а са владяли за купувачите, посочени в пълномощното и правото на собственост се притежава от трети лица.

При проверка за наличие на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобразява следното :

За да бъде допуснато до касация въззивно решение следва да се установят предпоставките за касационна проверка съгласно чл. 280, ал. 1- ал.2 ГПК. В разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК са предвидени директните предпоставки за допускане до касационен контрол на обжалвано въззивно решение. Съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставка за допускане до касационен контрол на въззивно решение е касаторът да е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Съгласно ТР № 1/2009 г по т. д. № 1/2009г на ОСГТК на ВКС, т.1, този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. При формулирането на такъв възпрос, представляващ обща предпоставка за допускане до касация на въззивно решение, на следващо място следва да се установи, че въпросът е разрешен от съдът в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, с практиката на ВКС, с акт на Конституционния съд на Р. Б. или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.

При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо.

Обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационна проверка с оглед основанието по чл.280,ал.2, пр.3 от ГПК, а именно като очевидно неправилно. Съдебната практика приема, че очевидната неправилност представлява квалифицирана форма на неправилност, различна от неправилността като основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на материалния или процесуалния закон или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от акта, без да се налага обсъждане на мотивите му. По настоящото дело следва да се провери като очевидно неправилен извода на съда, че ищците безспорно са владяли имота, но са владяли за друг и правото на собственост е възникнало в имуществото на трето за спора лице. Налице е вътрешно противоречие, изводимо само от мотивите на съдебния акт, относно това владелци на спорния имот ли са били ищците или негови държатели.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 258 от 26.04.2024 г. по гр. д. № 32/2024 г. на Окръжен съд-В. Т. по касационната жалба на Г. К. Т. и М. А. Т..

УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 31.13 лева по сметка на Върховния касационен съд.

При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.

При внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: