Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 1040/25. 07. 2019 г. на Административен съд София област (АССО) постановено по адм. дело № 200/2019 г.

С обжалваното решение са отменени по жалба на К. М. З № ЗЦУ 1750/26. 11. 2018 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 92 и чл. 90, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) ѝ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, както и Заповед № 3272/06. 12. 2018 г. на същия орган, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, е прекратено служебното ѝ правоотношение като „инспектор по приходите“ в ТД на НАП – София, дирекция „Контрол“, отдел „Проверки“, ИРМ София област, фронт офис Ихтиман.

Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и в съдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва изводите на съда, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не съответства на изискванията за форма, предвидени в чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДСл. Сочи, че противно на приетото от съда, в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание изрично е посочено времето, през което държавният служител е извършил неправомерните действия. Оспорва и изводите на съда, че в заповедта следва да бъдат посочени точно дните, в които държавният служител е бил в законоустановен отпуск като счита, че това обстоятелство подлежи на установяване и доказване, но не е сред задължителните реквизити на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. С оглед представените доказателства, оспорва извода на съда, че периода след 26. 07. 2016 г. е покрит от...