О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 451

гр. София, 30. 01. 2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 26. 01. 2026г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

БОРИС Д. ИЛИЕВ

разгледа докладваното от съдия Борис Д. И. гр. д. №34 по описа на съда за 2026г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Делото е образувано по частна касационна жалба на „Тедимпекс“ ЕООД - в ликвидация, ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от ликвидатора В. А. Б., чрез пълномощника му по делото адв. Е. Д., срещу определение №597 от 13. 10. 2025г. по ч. гр. д. №307/2025г. по описа на Окръжен съд- Ямбол, с което е било потвърдено определение №240 от 07. 07. 2025г. на Районен съд - Тополовград, постановено по гр. д. №57/2024г. в частта му, с която е прекратено производството по делото. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Към жалбата е приложено изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК, в което се излагат основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Ответната страна по частната жалба - М. С. Т. не е взел становище по нея.

Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице, което има правен интерес да обжалва, и срещу подлежащо на обжалване определение.

Първоинстанционното производство пред Районен съд- Тополовград е било образувано по иск на „Тедимпекс“ ЕООД– в ликвидация, против М. С. Т. за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника вземанията, предмет на изпълнително дело № 20238780401499/2023 г. по описа на ЧСИ И. Х., рег.№878, с район на действие района на Окръжен съд - Ямбол, в общ размер от 47 090, 54 лева, включващи 7051, 55 лева - неолихвяема сума, 16 320 лева - главница, 20 091 лева - лихви, 30, 22 лева - допълнителни разноски, 198 лева - разноски по изпълнителното дело, и такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 3395, 77 лева, тъй като същите са погасени по давност. Предявен е и евентуален иск за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника вземането за претендираната лихва за сумата над 5322, 75 лева до пълния претендиран размер от 20 091 лева, тъй като същото е без основание. С определение, постановено в откритото съдебно заседание на 18. 09. 2024г., Районен съд - Тополовград е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК - по взаимно съгласие на страните. При постановяване на определението съдът не е указвал на страните, че спряното по общо съгласие производство ще бъде прекратено, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от тях не е поискала възобновяването му. На 09. 04. 2025г. по делото е постъпила молба от пълномощника на ответника, с която е направено искане за прекратяване на производството по делото поради бездействието на ищеца, който в шестмесечен срок не е поискал възобновяването на спряното производство. На 11. 04. 2025г. по делото е постъпила молба от пълномощника на ищцовото дружество - адв. Ем. Д., с която е направено искане за възобновяване на производството по делото. С определение № 240 от 07. 07. 2025г. Районен съд - Тополовград е приел, че производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като в шестмесечния срок по чл. 231, ал. 1 от ГПК, който е изтекъл на 18. 03. 2025г., нито една от страните не е поискала възобновяването му. Посочил е, че молбата на ищеца за възобновяване на производството по делото е подадена след изтичане на шестмесечния преклузивен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 231, ал. 1 от ГПК и е недопустима.

С обжалваното в настоящото производство определение Окръжен съд - Ямбол е споделил съображенията на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 231, ал. 1 от ГПК спряното по общо съгласие на страните производство се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му. В случая шестмесечният срок по чл. 231, ал. 1 от ГПК, в който страните следва да поискат възобновяване на спряното по тяхно съгласие производство, тече от датата на постановяването на определението по чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК- 18. 09. 2024 г. и съгласно правилата за изчисляване на срокове /чл. 60, ал. 3 от ГПК/ е изтекъл на 18. 03. 2025г. До изтичането на шестмесечния срок никоя от страните по делото не е направила искане за възобновяване на производството. Молба в този смисъл е подадена от процесуалния представител на ищеца на 11. 04. 2025г., т. е. след изтичането на срока по чл. 231, ал. 1 от ГПК, който е преклузивен и с неговото изтичане съдът губи правомощието си да възобнови делото. По направените от ищеца възражения за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила съдът е приел, че процесуалният закон не предписва задължение на съда да укаже изрично законните последици, които ще настъпят от бездействието на страните при спряно по тяхно общо съгласие производство, поради което подобни указания не съставляват предпоставка за прекратяване на делото. Фактът на безрезултатното изтичане на шестмесечния срок по чл. 231, ал. 1 от ГПК, в който не е постъпило искане за възобновяване, е достатъчен и влече прекратяване на производството, независимо дали страните са били предварително предупредени за това. Даването на указания от съда на страните за неблагоприятните последици, които биха настъпили в резултат на проявеното от тях бездействие при спряно по тяхно общо съгласие производство, не попада в кръга от действия, очертан в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ГПК, които съдът е длъжен са извърши.

Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 от ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване пред Върховния касационен съд е допустимо само по отношение на съдебни актове, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1. решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 касационно обжалване се допуска при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на съдебния акт.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът иска допускане на касационно обжалване на определението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателя? Иска се допускане на касационно обжалване на определението и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като се твърди, че с определението въззивният съд се произнесъл по следните въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1. Преклузивен ли е срока по чл. 231 от ГПК? 2. Кога следва да бъде подадено искането за възобновяване на спряно по взаимно съгласие производство - до изтичане на срока по чл. 231 от ГПК или може и след това?.

Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението.

Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., за да се допусне касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК правният въпрос, разрешен от въззивния съд, трябва да е от значение за изхода на конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда. В случая с оглед решаващите мотиви на въззивния съд повдигнатите от касатора въпроси са от значение за изхода на делото, поради което по отношение на тях е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Не са налице обаче поддържаните в частната касационна жалба допълнителни предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.

Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивния съд в производството по обжалване на определения е бил разрешен от съда съобразно установената задължителна съдебна практика. Съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение №6/2017 от 15. 01. 2019г. по тълк. д.№6/2017г. на ОСГТК на ВКС, при разглеждане на частните жалби въззивният съд действа като съд по същество - той решава сам поставения пред него въпрос, като е длъжен да се произнесе по всички факти, обуславящи издаването на обжалвания акт, по които е следвало да се произнесе и първоинстанционният съд, без да е ограничен от посоченото в частната жалба, тъй като законът не предвижда основания за обжалване, а ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалваното определение, те имат значение само да ориентират съда за становището на страната. Съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези, представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност. В случая при постановяване на обжалваното определение въззивната инстанция е спазила посочените задължителни указания и е извършила изискуемата служебна проверка за законосъобразност на постановеното от първоинстанционния съд прекратяване на производството по делото, като освен това е обсъдила всички доводи и възражения на жалбоподателя, включително и за крайния момент, до който може да се направи искане за възобновяване на спряното по взаимно съгласие производство, и е изложила мотиви по същите, поради което не е налице отклонение от установената съдебна практика по въпроса. Предвид горното не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

Неоснователно е и искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съгласно приетото в т. 4 на ТР № 1/19. 02. 2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на конкретен правен въпрос от ВКС допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая правната норма на чл. 231, ал. 1 от ГПК е ясна и не поражда затруднения при тълкуването й, като по приложението й е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, цитирана в обжалваното определение. Съгласно същата шестмесечният срок по чл. 231, ал. 1 от ГПК, в който страните могат да поискат възобновяване на спряното по тяхно съгласие производство, започва да тече от датата на постановяване на определението на съда за спиране, като с изтичането му е налице основание за прекратяване на производството. След като процесуалното действие е извършено от съда по искане на страните, то те имат задължението да следят за изтичането на процесуалните срокове, които произтичат от него и с които законът свързва съответните правни последици. Така формираната съдебна практика се споделя от настоящия състав на съда, не се нуждае от промяна или осъвременяване и е била съобразена от съда при постановяване на обжалваното определение. Предвид горното не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №597 от 13. 10. 2025г. по ч. гр. д. №307/2025г. по описа на Окръжен съд- Ямбол.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.