определение по гр. д.№ 2942 от 2024 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
№ 2462
гр.София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.
М. Д.
като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 2942 по описа за 2024 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „М-ГАЗ“ ЕООД /ответник по предявения иск/ и на „У. Ф. ССБ“ ЕООД /трето лице - помагач на страната на ответника „М-ГАЗ“ ЕООД/ срещу решение № 911 от 16.02.2024 г. по в. гр. д.№ 5920 от 2021 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-А въззивен състав, с което е отменено решение № 20048592 от 20.02.2021 г. по гр. д.№ 70353 от 2017 г. на Софийския районен съд, I ГО, 41 състав и вместо него е постановено решение за уважаване на предявения от „О. М. ЕАД срещу „М-ГАЗ“ ЕООД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено между страните, че „М-ГАЗ“ ЕООД не е собственик на 6,38 % ид. ч. от газопроводно съоръжение - тръбопровод за природен газ ниско налягане от АГРС „Запад“ в гр.Русе до Централна промишлена зона в гр.Русе /бивш завод „П. К. /, цялото с дължина 8 892 метра, в това число от АГРС „Запад“ до югоизточния ъгъл на градското гробище „Чародейка“ с Ф 300=5 666 м., от югоизточния ъгъл на градското гробище „Чародейка“ до бивш завод „П. К. АД с Ф 200=1996 м., до бивша ТПК „Б. П. с Ф 200=694 м. и с Ф 80=473 м. и отклонение до „Сет“ АД с Ф 150=63 м. и са присъдени разноски по делото /за първоинстанционното производство в размер на 4 251,39 лв. и за въззивното производство- 3 526 лв./.
В касационната жалба на „М-ГАЗ“ ЕООД се твърди, че решението на въззивния съд е недопустимо и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл.281, т.2 и т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на вероятна недопустимост на решението и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Допустимо ли е въззивният съд служебно да извежда правния интерес от отрицателен установителен иск за собственост от аргументи и обстоятелства, които не са били въведени от ищеца при предявяване на иска и в хода на делото /принцип на диспозитивното начало в процеса/ ? По този въпрос се сочи противоречие с приетото в Тълкувателно решене № 8 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
2. Допустим ли е отрицателен установителен иск за собственост и друго вещно право при правен интерес, свързан със защитата на право или правна възможност, но и на задължение за изкупуване на собственост на енергиен обект по реда на пар.4, ал.1 ПЗР на Закона за енергетиката, в това число и на идеални части от собственост на енергиен обект ? Допустим ли е отрицателен установителен иск за собственост и друго вещно право при правен интерес, свързан със защита на облигационно право /право на изкупуване по пар.4, ал.1 ПЗР на Закона за енергетиката ?
3. Налице ли е правен интерес, респективно допустим ли е отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права, за защита на право на изкупуване на енергиен обект по пар.4, ал.1 ПЗР на Закона за енергетиката, когато посоченото право е преклудирано към момента на предявяване на иска поради изтичането на нормативно установен срок за неговото упражняване?
4. Може ли правен субект, който не е лицензирано енергийно предприятие, да придобива право на собственост върху енергийни обекти и съоръжения, които не са публична държавна и общинска собственост, чрез правна сделка ? Според касатора, въпросът налагал да се изясни характерът на нормата на пар.4, ал.1 ПЗР на Закона за енергетиката /забранителна императивна или диспозитивна норма/ и кой е неин адресат.
В касационната жалба на „У. Ф. ССБ“ ЕООД се твърди, че решението на въззивния съд е нищожно, недопустимо и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - основания за касационно обжалване по чл.281, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.2 ГПК в хипотезите на вероятна нищожност и недопустимост на решението и чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и доуточнен от ВКС правен въпрос: Дали след влизане в сила на Закона за енергетиката от 2003 г. енергийните обекти и съоръжения са изключени от гражданския оборот и съответно могат ли да бъдат предмет на вещнопрехвърлителни сделки в полза на физически и юридически лица, различни от лицензираните енергийни предприятия, и извън сроковете, предвидени в пар.4 ПЗР на Закона за енергетиката ?
В писмени отговори от 29.05.2024 г. и от 26.07.2024 г. ответникът по жалбите и ищец по делото „О. М. ЕАД оспорва касационните жалби. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано, евентуално ако бъде допуснато - решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Претендира за направените по делото пред ВКС съдебно-деловодни разноски.
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбите и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Жалбите са допустими: подадени са от легитимирани лица /ответник и трето лице-помагач по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК.
За да постанови решението си за уважаване на предявения отрицателен установителен иск за собственост върху посочените ид. ч. от енергиен обект, част от газоразпределителната мрежа на гр.Русе, въззивният съд е приел, че ищецът „О. М. ЕАД има правен интерес да предяви този иск предвид качеството си на лицензирано енергийно предприятие за разпределение на природен газ на територията на О. Р. по смисъла на пар.1, т.24 ДР на Закона за енергетиката, което има правото и задължението да изкупи процесната вещ от нейните собственици и предвид твърденията на ищеца, че е придобил спорните 6,38 % ид. ч. от този обект на основание давностно владение, продължило 5 години съгласно чл.80 ЗС. Тъй като ищецът заявявал самостоятелно право върху спорните ид. ч. от вещта, съгласно приетото в Тълкувателно решение № 8 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС той имал правен интерес да предяви отрицателен установителен иск за собственост.
По основателността на иска, въззивният съд е приел, че ответникът „М-ГАЗ“ ЕООД не е собственик на процесните 6,38 % ид. ч. от посочения енергиен обект, тъй като договорите за покупко-продажба от 09.11.2012 г. и от 10.12.2012 г., на които ответникът основава правата си, са нищожни на основание чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД, като договори с невъзможен предмет - с предмет вещ, която е изключена от свободния граждански оборот. С оглед разпоредбите на чл.40, ал.1, т.2 и пар.4 от ПЗР на Закона за енергетиката, съдът е достигнал до извод, че в Закона за енергетиката се съдържа забрана за придобиване на деривативно правно основание /чрез правни сделки/ на право на собственост върху енергийни обекти от лица, които не са лицензирани енергийни предприятия за тези обекти. Законът допускал възможността такива обекти да бъдат придобивани само от лицензирани енергийни предприятия, като целта му е енергийните обекти да принадлежат само на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката.
С оглед тези мотиви на съда налице е основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по четвъртия поставен от касатора „М - ГАЗ“ ЕООД въпрос и по поставения от третото лице - помагач въпрос, които въпроси ВКС обобщава и конкретизира както следва: Изключени ли са от свободния граждански оборот енергийните обекти и съоръжения след влизане в сила на Закона за енергетиката от 2003 г. и съответно могат ли такива обекти и съоръжения да бъдат предмет на вещнопрехвърлителни сделки в полза на физически и юридически лица, различни от лицензираните енергийни предприятия, и извън реда и сроковете, предвидени в пар.4 ПЗР на Закона за енергетиката ?
Този въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за уважаване на предявения отрицателен установителен иск за собственост. По въпроса няма известна на настоящия съдебен състав практика на ВКС, а същевременно е налице неяснота и се налага тълкуване на нормите на Закона за енергетиката от 2003 г., поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК - за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 911 от 16.02.2024 г. по в. гр. д.№ 5920 от 2021 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-А въззивен състав.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационните им жалби в размер на 926 лв. /деветстотин двадесет и шест лева/ и в същия срок да представят доказателства за плащането й.
УКАЗВА на същите, че в случай на невнасяне на държавната такса в срок, касационните жалби ще бъдат върнати, а образуваното въз основа на тях дело на ВКС - прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика - за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.