О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
София, 12 януари 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: М. П.
Членове: М. Г. ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Е. В. гр. д.№ 5830 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. М. Х. от [населено място], чрез адвокат Д. Г. от АК-Варна срещу решение № 1189 от 17. 06. 2015 г. по гр. д. № 545/2015 г. на Окръжен съд - Варна, с което се потвърждава решение № 5968/12. 12. 2014 г. по гр. д. № 1691/2014 г. на Варненски районен съд, с което са уважени предявените искове на М. о. на Р. Б. срещу К. М. Х. за сумата 13 340, 32 лева, представляваща сбор от авансово платения на ответника, като дългосрочно командирован служител, увеличен размер на командировъчните пари за неработещ съпруг, пребиваващ в страната заедно с командирования на основание чл. 15, ал. 2, т. 2 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина /НДКЧ/, дължима на неосъществено основание поради неспазване на изискуемия срок, съгласно чл. 25в от същата наредба, за пребиваване на неработещ съпруг в размер на 2/3 от командировката /490 дни вместо изискуемите 494 дни/; за сумата 5 892, 07 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 13 340, 32 лева за периода от 10. 10. 2009 г. /датата на получаване на поканата/ до 20. 01. 2014 г.; за сумата от 1685, 46 лева /равностойност на 861, 76 евро/, представляваща авансово получени от ответника средства за командировка в чужбина за последното тримесечие, получена на отпаднало основание поради предсрочно прекратяване на дългосрочната командировка, считано от 01. 07. 2009 г., както и за сумата от 744, 36 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1685, 46 лева за периода от 10. 10. 2009 г. /датата на получаване на поканата/ до 20. 01. 2014 г., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 06. 02. 2014г. до окончателното им изплащане на основание чл. 55, ал. 1, пр.ІІ ЗЗД, вр. чл. 25в от НДКЧ, чл. 55, ал. 1, пр.ІІІ ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Касационната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна и в срока по чл. 283 от ГПК, поради което е редовна. В жалбата се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на материалноправни и процесуалноправни въпроси, които според касатора са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, а именно: При наличие в различни нормативни актове на норми, уреждащи едни и същи финансови отношения, свързани с упражняване на трудова дейност при условията на задграничен мандат в чужбина, коя норма следва да бъде приложена: тази, която е по-благоприятна за трудещия се и за неговото семейство или тази, която е по-благоприятна за изпращащата администрация, изплатила средствата; Може ли министърът на отбраната чрез издаване на заповед, променяйки крайната дата на командировката фактически да прекрати предсрочно задграничния мандат, като по този начин заобикаля ли се законовото изискване на чл. 70 и сл. от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. относно съдържанието на заповедите на Министъра на отбраната; Намира ли приложение разпоредбата на чл. 55 от ЗЗД при договорните отношения, произтичащи от трудов договор; Съставляват ли надбавките по чл. 25в от НДКЧ командировъчни средства и имат ли обезщетителен характер; Счита ли се преклудирано правото на ответника да направи възражение за погасяване на ищцовата претенция по давност с изтичане на срока за отговор, в случай че исковата молба е била нередовна, а съдът е направил корекция на доклада по делото по възражение на ответника, че предявения иск е неуточнен.
От М. о. Р. Б. не е подаден писмен отговор.
Решението на въззивния съд в частта, с която са уважени предявените искове за сумата от 1685, 46 лева /равностойност на 861, 76 евро/, представляваща авансово получени от ответника средства за командировка в чужбина за последното тримесечие, получена на отпаднало основание поради предсрочно прекратяване на дългосрочната командировка, считано от 01. 07. 2009 г. и за сумата от 744, 36 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1685, 46 лева за периода от 10. 10. 2009 г. /датата на получаване на поканата/ до 20. 01. 2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане, не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на исковете е до 5000 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 280 ал. 2, т. 3 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетение по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лева. В случая, ищецът е предявил за съвместно разглеждане обективно кумулативно съединени искове за възстановяване на получените на отпаднало основание средства за командировка в чужбина за последното тримесечие поради предсрочно прекратяване на дългосрочната командировка, считано от 01. 07. 2009 г., както и лихвите за забава за периода от 10. 10. 2009 г. до 20. 01. 2014 г., които са с цена на иска под установения минимален праг за достъп до касационно обжалване, предвиден в закона, поради което в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.
При проверката за допустимост на подадената касационна жалба, настоящият състав на Върховния касационен съд приема следното: За да постанови обжалваното решение по предявените искове за авансово платения на ответника, като дългосрочно командирован служител, увеличен размер на командировъчните пари за неработещ съпруг, пребиваващ в страната заедно с командирования, ведно с обезщетението за забава за периода от 10. 10. 2009 г. до 20. 01. 2014 г. и уважи претенциите на ищеца, въззивният съд е приел, че ответникът като военнослужещ е бил командирован на длъжността „началник на склад” в щаба на НАТО в Р., Г. за времето от 22. 06. 2007 г. до 22. 06. 2010 г., но командировката е прекратена предсрочно по негова вина, считано от 01. 07. 2009 г. При тези релевантни за спора обстоятелства, в обжалваното решение се приема, че пребиваването на военнослужещия в Г. продължило общо 741 дни, от които 490 дни съвместно с неговата съпруга и дете. Съобразявайки заключението на вещо лице, въззивният съд е приел, че за периода на командировката ответникът е получил авансово под формата на увеличен размер на командировъчните пари за неработещ съпруг, пребиваващ в страната заедно с командирования на основание чл. 15, ал. 2, т. 2 от НДКЧ, сумата от 13 340, 32 лева, но тъй като съпругата е пребивавала за период по-малък от изискуемия по закон - 2/3 от общия престой, командировъчните пари за неработещ съпруг са получени на неосъществено основание.
При така установените по делото факти, въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че в случая е приложима нормата на чл. 25в от НДКЧ, която урежда правата и условията, при които военнослужещите получават финансови средства за дългосрочните командировки в чужбина, включително и след приетата с ПМС № 188/01. 08. 2008 г. Наредба за командировъчните средства при задграничен мандат, но тъй като ответникът е командирован военнослужещ и не може да се ползва от правната уредба регулираща отношенията със служителите в задграничните представителства на Р. Б. командировани при условията и по реда на Закона за дипломатическата служба, той следва да възстанови средствата, които е получил от изпращащата администрация на основание чл. 25в, изр. 2 от НДКЧ.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като поставените от касатора въпроси в изложението към касационната жалба не са обусловили правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. По своето съдържание тези съображения представляват оплакване срещу процесуалните действия и правните изводи на съда – произнасянето по нередовна искова молба, поради неправилно приложение на закона към установените по делото факти; неправилната квалификация на претенцията за неоснователно обогатяване, неправилното тълкуване на колизионните норми в различни нормативни актове, отнасящи се до едни и същи отношения и неправилното анализиране на доказателствения материал при формирането на изводи за характера на командировъчните средства – всички тези доводи са във връзка с решаването на правния спор по същество и съставляват касационни основания, които обуславят евентуалната незаконосъобразност на въззивното решение, по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Изложените от касатора доводи в този смисъл са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по разглеждане на касационната жалба след допускането й до касация, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. Отделно от изложеното, касаторът не е представил практика на ВКС, в противоречие с която да са решени обуславящи изхода на делото въпроси, поради което при липса на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като няма данни делото да е решено в противоречие с други влезли в сила съдебни решения (незадължителна съдебна практика), т. е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма, според т. 3 от ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не може да се приеме също, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, когато в изложението към касационната жалба не се твърди необходимост от изменение на съществуващата или създаване на нова съдебна практика по въпросите за условията, при които военнослужещ на дългосрочна командировка в чужбина има право да получи командировъчни пари за неработещ съпруг, пребиваващ заедно с него и кога са налице предпоставките да бъдат възстановени изплатените суми, поради което не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 23184 от 22. 07. 2015 г. на К. М. Х. от [населено място] срещу въззивно решение № 1189 от 17. 06. 2015 г. по гр. д. № 545/2015 г. на Окръжен съд - Варна в частта, с която са уважени предявените искове за сумата от 1685, 46 лева /равностойност на 861, 76 евро/, представляваща авансово получени от ответника средства за командировка в чужбина за последното тримесечие, получена на отпаднало основание поради предсрочно прекратяване на дългосрочната командировка, считано от 01. 07. 2009 г. и за сумата от 744, 36 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1685, 46 лева за периода от 10. 10. 2009 г. /датата на получаване на поканата/ до 20. 01. 2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1189 от 17. 06. 2015 г. по гр. д. № 545/2015 г. на Окръжен съд - Варна в останалите обжалвани части.
Определението в частта, в която се оставя без разглеждане касационната жалба, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Р. Б. в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.