О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1474

София, 23. 12. 2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и петнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 5376 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Д. С. Д. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. П. А., против въззивното решение № 3474 от 15 май 2015 г., постановено по гр. д. № 6358 по описа на Софийския градски съд за 2014 г., с което е потвърдено решение № 1573 от 17 февруари 2014 г., постановено по гр. д. № 1639 по описа на районния съд в гр. София за 2013 г. в частта му за отхвърляне на предявените от Д. против З. Ю. М. от [населено място] искове по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 7490 лева обезщетение за ползване на имот за периода 14 януари 2010 г. – 12 февруари 2012 г. и по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1661, 33 лева лихва за периода 14 януари 2010 г. – 14 януари 2013 г., и в тежест на касатора са присъдени разноски.

В касационната жалба като основания за обжалването се поддържат нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът заявява неправилно тълкуване на чл. 233, ал. 1 ЗЗД, тъй като съдът се е основал на неотносими към разпоредбата факти и фактически е приел, че имотът се ползва само ако има хора в него и те извършват някаква дейност,...