Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Агромонтаж“ ЕООД, [населено място], срещу решение № 23/11. 01. 2022 г., постановено по т. д.№ 1060/2021 г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260625/14. 04. 2021 г. по т. д.№ 861/2020 г. на Софийски градски съд за обявяване на недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „П. Т. С“ ЕООД /н/ на основание чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ на учредения от длъжника „П. Т. С“ ЕООД особен залог, вписан в ЦРОЗ с вх.№ 2018062702288, в полза на „Агромонтаж“ ЕООД за обезпечаване на вземане в размер на 310680 лв. върху движими вещи, индивидуализирани в приложение №1 към заявление да вписване от 27. 06. 2018 г., по иска, предявен от синдика на „П. Т. С“ ЕООД /н/ - Н. Г. Н. против „П. Т. С“ ЕООД /н/ и „Агромонтаж“ ЕООД.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Синдикът на „П. Т. С“ ЕООД /н/ - Н. Н. оспорва касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по договор от 03. 04. 2017 г. „Агромонтаж“ ЕООД се е задължил да достави на „П. Т. С“ ЕООД оборудване при уговорена цена, а на 15. 10. 2017 г. е сключен договор за особен залог за обезпечаване на вземането на „Агромонтаж“ ЕООД. Със споразумение от 31. 03. 2018 г. е прекратен договорът за доставка, като е констатирано, че „П. Т. С“ ЕООД е заплатила на „Агромонтаж“ ЕООД сумата от 425000 лв. „П. Т. С“ ЕООД се е съгласило на върне на доставчика частично доставеното оборудване, като обезпечи изпълнението на това задължение с учредяване на особен залог върху движими вещи. С нотариално заверено заявление за вписване на договор за залог управителят на „П. Т. С“ ЕООД е посочил, че обезпеченото вземане е посоченото в договора за залог от 15. 10. 2017 г. Вписването в ЦРОЗ е направено на 27. 06. 2018 г. Производството по несъстоятелност на „П. Т. С“ ЕООД е образувано по молба, подадена на 29. 10. 2018 г., а с решение № 973/27. 05. 2019 г. е открито производство по несъстоятелност с начална дата 31. 12. 2017 г.

Софийският апелативен съд е посочил, че спорният въпрос по делото е кога следва да се счита за учреден особеният залог с оглед преценката дали сделката е сключена в т. нар. „подозрителен период“ по смисъла на чл. 646, ал., т. 2 ТЗ – от датата на договора – 15. 10. 2017 г. и от вписването на залога – 27. 06. 2018 г. Изложени са съображения, че до приемането на ЗИД на ЗОЗ с ДВ бр. 105/2016 г. в сила от 30. 12. 2016 г. вписването в ЦРОЗ не е елемент от фактическия състав на учредяването на особения залог, но с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗОЗ в сила от 30. 12. 2016 г. на вписването е придадено конститутивно действие. В случая вписването е извършено на 27. 06. 2018 г., от който момент е възникнало заложното право и следователно сделката попада в срока по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, поради което е обявена за относително недействителна.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя въпроса: „Какво е действието на вписването на договор за особен залог спрямо страните по него; от кога се счита за сключен този договор и какви са способите на оборване на действителността му?“. Касаторът се позовава на противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, но не сочи такава практика.

Служебно известното на настоящия състав на ВКС решение, което е посочено от ответника (решение № 95/31. 01. 2020 г., по т. д.№ 1757/2018 г. на ВКС, І т. о.), дава отговора на поставения правен въпрос. Разрешението е, че след измененията в ЗОЗ с ДВ бр. 105 от 2016 г. в сила от 30. 12. 2016 г. на вписването на залога в ЦРОЗ е придадено конститутивно действие съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗОЗ.

Обжалваното въззивно решение съответства на практиката на ВКС, поради което касационното обжалване не се допуска.

На основание чл. 649, ал. 6 ТЗ касаторът следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 23/11. 01. 2022 г., постановено по т. д.№ 1060/2021 г. от Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА „Агромонтаж“ ЕООД, [населено място], ул.“Д-р Л. Р.“ № 6, вх.Б1, ап. 18, да заплати на сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 (тридесет) лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.