Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К.К, [населено място], [улица] срещу Решение №164 от 14. 05. 2019 г. на Административен съд, гр. С. З, постановено по административно дело №92/2019 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-н Колев срещу Решение №284з-94 от 30. 01. 2019 г. на началника на Районно управление – Казанлък, с което на основание чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ (ЗАКОН ЗЗД ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ) е отнето разрешението му за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси.

Касационният жалбоподател – К.К, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага подробно фактите по делото и сочи, че съдът неправилно е приложил чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ (ЗАКОН ЗЗД ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ) (ЗОБВВПИ) като не е отчел, че към датата на издаване на оспорения административен акт с влязло в сила съдебно решение е установена липса на доказателства за упражнено домашно насилие. Не е отчел, че с оспорената заповед се прилага принудителна административна мярка, което с оглед на доказателствата значи, че към датата на прилагане на мярката не е налице основание за нейното прилагане. Неправилно счита приетата от съда липса на разлика между заповед за незабавна защита от домашно насилие и заповед за защита от домашно насилие. Излага подробно производството по реда на Закон за защита от домашно насилие.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт. Претендира разноски за двете инстанции. Касаторът се представлява от адв. К.Г, Адвокатска колегия, гр. С. З.

Ответникът по касационната жалба – началникът на Районно управление – Казанлък, не взема становище.

Представителят на Върховната...