Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба на О. Б, представлявана от кмета, чрез пълномощник, против решение №275 от 14. 06. 2019 г. по адм. д. № 218/ 2019 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което съдът е отхвърлил жалбата на общината срещу решение № РД-02-36-555/ 24. 04. 2019 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 за определяне на финансова корекция. Според касатора решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че органът не разполага с материална компетентност за издаване на акта, тъй като заповедта, с която министърът на регионалното развитие и благоустройството възлага своите правомощия като ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 на заместник-министъра на РРБ не е достатъчна, за да се счете, че същата има парвомощие за налагане на финансови корекции. Възлагането на тези правомощия противоречи и на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Изложени са подробни твърдения по отношение неспазването на установената форма и немотивираност на административния акт, като се твърди, че административният съд не е обсъдил същите. Счита, че не са налице твърдените нередности и нарушения на ЗОП, като съдът не е обсъдил всички възражения в жалбата, поради което е постановил немотивиран съдебен акт. Не споделя изводите на съда, че разходите са поискани от общината и са одобрени още с подписването на административния договор. Твърди, че финансовата корекция, следва да се налага само ако е налице искане за плащане. Повторно излага доводите си за незаконосъобразност на административния акт, като поддържа становище, че с въведените изисквания за провеждане на обществената поръчка възложителят не е допуснал посочените от органа нарушения. Твърди, че не е доказано наличието на вреда върху средствата...