Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационни жалби, подадени от [фирма] и [фирма] против решение № 8844/18. 06. 2013 г., постановено по административно дело № 15320/2012 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение, с което са отхвърлени жалбите на двете търговски дружества, с искане за обявяване на нищожност на разпоредбите на чл. 57, 58, 59, 63, 92 и 93 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) или отмяна поради незаконосъобразност на разпоредбите на чл. 50, 51, 52, 54, 55, 56, 57, 58, 59, 63, 66, 92 и 93 от НПОС.
Твърди се необоснованост, материална незаконосъобразност и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на съдебния акт. Иска се отмяната му.
Ответната страна Министерски съвет на Р. Б, възразява срещу основателността на депозираните касационни жалби. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Ответната страна - Национален осигурителен институт, счита касационното оспорване за неоснователно и твърди, че първоинстанционният съдебен акт като валиден, допустим и правилен следва да бъде оставен в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на решението на тричленния състав.
Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, счита постъпилите жалби за допустими, като подадени в срок, от активно легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. По съществото на спора съдът съобрази:
С определение от 09. 04. 2014 г. производството по настоящето дело е спряно с отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз с въпросите:
1. Следва ли пощенска услуга, като услугата по извършване на пощенски паричен превод на суми от подателя, който в случая е Държавата, до получателя – лицата с право на социално плащане, да се счита извън приложното поле на Директива 97/67/ЕО, така, както е изменена с Директива 2002/39/ЕО и Директива 2008/6/ЕО, и поради това – подчинена на разпоредбите на чл. 106 и 107 от ДФЕС.
2. При положителен отговор на първия въпрос следва ли разпоредбите на чл. 106 и чл. 107 от ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат ограничение на свободната конкуренция при предоставяне на пощенска услуга като описаната, когато това е обосновано с императивни съображения, свързани с гарантирането на основно конституционно право на гражданите и социалната политика на държавата, и паралелно с това, когато характерът на услугата позволява същата да се квалифицира като услуга с общ икономически интерес, при положение че получаваното от доставчика на услугата възнаграждение представлява компенсация, ненадвишаваща определения размер по чл. 2, пар. 1, б. а) от Решение на Европейската комисия С (2011) 9380 от 20 декември 2011 година.
С Решение от 22 Октомври, 2015 г., по дело [фирма], ФИНАНС И.“ АД срещу Министерски съвет на Р. Б, Национален осигурителен институт, C-185/14, Съдът на Европейския съюз постановява, че:
1) Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 година относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата, изменена с Директива 2008/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г., трябва да се тълкува в смисъл, че услугата по извършване на пощенски паричен превод на суми от подателя, който в случая е Държавата, до получател — чрез оператора, на когото е възложено да извършва универсалната пощенска услуга — не попада в приложното поле на тази директива.
2) Член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако извършването на пощенски парични преводи, чрез които се изплащат пенсии, представлява икономическа дейност, тази разпоредба все пак не се прилага при предоставено от държава членка на предприятие като разглежданото по главното производство изключително право да изплаща пенсии чрез пощенски парични преводи, стига тази услуга да е услуга от общ икономически интерес, компенсацията за която представлява насрещната престация за услугите, осъществени от това предприятие за изпълнение на задължението му за обществена услуга.
Мотивирайки процесното преюдициално заключение, съюзната юрисдикция дава насоки за прилагане на съюзното право, налагащи фактически установявания и преценка, които първоинстанционният съд не е взел предвид при постановяване на съдебния акт. Поради това следва да се приеме, че при постановяването му е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непълно фактическо установяване и попълване на делото с необходимите за изясняване на спора доказателства, както и при липса на изразена от съда воля по относими за спора обстоятелства. В този смисъл актът е немотивиран и постановен при непопълнено с релевантни доказателства дело. На посоченото основание първоинстанционният акт следва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане по същество.
При новото разглеждане и съобразно дадените от С. насоки, съдът следва да установи и даде правна квалификация на следните обстоятелства, респективно да отговори на въпросите:
Извършваните от „Български пощи“ пощенски парични преводи, чрез които се осъществява процесното изплащане на пенсии, спомагат ли за функционирането на обществената услуга за социално осигуряване и следователно дали трябва да се считат за икономическа дейност, която попада в обхвата на член 107, параграф 1 ДФЕС, като се отчете евентуалната отделимост на извършването на пощенски парични преводи. И в този смисъл да се отчетат мотивите в т. 40, т. 41 и т. 42 от цитираното по-горе преюдициално заключение.
Ако съдът установи, че пощенските парични преводи са отделими от обществената услуга за социално осигуряване, респективно следва да се считат за икономическа дейност на предприятието Български пощи, то предоставяне извършването на тази дейност по силата на нормативен акт, следва ли да се счита за предимство по смисъла на чл. 107, пар. 1 от ДФЕС. При определяне на релевантната квалификация първоинстанционният съд следва да съобрази мотивите в т. 45 - 56 от преюдициалното заключение.
За да бъде формиран правен резултат, съвместим с интеграционния правопорядък и разпоредбите на първичното право на ЕС, новият тричленен състав на ВАС следва да установи фактически дали:
Предприятието „Български пощи“ действително е натоварено с изпълнението на задължения за обществена услуга и дали тези задължения следват ясно от националното законодателство, предмет на главното производство, както и дали параметрите, въз основа на които се изчислява компенсацията за извършваната услуга, са установени предварително по обективен и прозрачен начин. Съответно - дали компенсацията надвишава това, което е необходимо за покриване изцяло или частично на разходите, възникнали с изплащането на пенсиите чрез пощенски парични преводи, като се отчитат съответните приходи и приемлива печалба от изпълнението на това задължение. Съответно съдът следва да прецени и обоснове анализ на разходите, които едно средностатистическо, добре управлявано и оборудвано предприятие би правило, за да изпълнява задълженията си за обществена услуга, отчитайки съответните приходи и приемлива печалба от изпълнението на тези задължения.
На следващо място, първоинстанционният съд следва да съобрази и приложимостта на Решение на Е. К. С (2011) 9380 от 20 Декември 2011 г. относно прилагането на член 106, параграф 2 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес, с очертаните предпоставки за приложимостта на цитираното Решение на ЕК съобразно т. 53 - 55 в мотивите на преюдициалното заключение по делото.
Постановяването на първоинстанционен съдебен акт, без отчитане на относимите и пряко приложими към спора разпоредби на правото на ЕС, респективно обуславящите приложимостта им и подлежащи на установяване обстоятелства, налага извода за непълнота на съдебната проверка, непопълнено с доказателства производство, респективно неизяснен от фактическа страна спор, довели до необоснованост на съдебния акт.
С оглед дотук изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 8844/18. 06. 2013 г., постановено по адм. дело № 15320/2012 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване указанията, дадени в мотивите на настоящето решение и преюдициално заключение по дело [фирма], ФИНАНС И.“ АД срещу Министерски съвет на Р. Б, Национален осигурителен институт, C-185/14 на Съда на Европейския съюз. Решението е окончателно. Особено мнение: