Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Б., представляван от председателя Р. Н. Т., чрез упълномощения адв. Т. Г. Т., срещу решение № 286 от 06. 03. 2015 г., постановено от Административен съд - Благоевград по адм. дело № 726/2014 г. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването на областния управител на област Б..
Ответникът - областен управител на област Б., с представено по делото писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.
Заинтересованата страна - К. Г. В., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Заинтересованата страна - А. З. Г., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Заинтересованата страна - Г. З. М., редовно призована, не се явява и не се представлява.
Заинтересованата страна - В. З. Д., редовно призована, не се явява и не се представлява.
Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните разпоредби и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано във връзка със заповед № ОА-АК-477 от 16. 10. 2014 г., с която областният управител на област Б. е оспорил решение № 400 от Протокол №11 от 29. 08. 2014 г. и решение № 462 от Протокол №12 от проведеното редовно заседание на 26. 09. 2014 г. на общински съвет Б.. С решението си съдът е отменил като незаконосъобразен административен акт решение № 400 от 29. 08. 2014 г. и е обявил нищожността на решение № 462 от 26. 09. 2014 г.
За да стигне до извод за незаконосъобразност на решение № 400 от 29. 08. 2014 г., съдът е приел, че оспореното решение е прието от материално, териториално и по степен компетентен орган по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. Същото е в предвидената от закона писмена форма и с изискуемото се от закона мнозинство от общинските съветници, след проведено поименно гласуване.
С оглед представените в преписката писмени доказателства съдът е приел, че в настоящия случай разпоредбата на § 27, ал. 2 ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ е неприложима, тъй като не се касае за неприключило производство по обезщетяване в хипотезата на § 27, ал. 1 от същия закон. В случая видно от съдържанието на искането, то е за предоставяне на следните имоти: имот № 122012 в м. „Падината“ в размер на 1, 549 дка. и имот №122013 в м. „“Юрто“, образувани от имот № 12201, представляващи публична общинска собственост с начин на трайно ползване – пасище, мера, находящи се в землището на [населено място]. Касае се за имот, който с тези си характеристики не попада в приложното поле на § 27, ал. 1 и ал. 2 П. З. З., тъй като по отношение на него е налице забраната на чл. 7, ал. 4 ЗОС, според която собствеността върху имоти публична общинска собственост не подлежи на възстановяване. Съдът е приел, че по делото не е спорно, че имот № 122001, образуван от имот № 122012 и имот №122013 е публична общинска собственост по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС. Процесните имоти са придобити от общината след приключилото реституционно производство по ЗСПЗЗ и след спазване изискването по чл. 19 от същия закон, като по делото няма доказателства част от актуваните пасище, мера да е принадлежала на физически лица и да е имала друго предназначение и вид собственост. По делото не се е установило и да са изпълнени условията по чл. 25, ал. 3 ЗСПЗЗ и да е променен видът общинска собственост върху имотите образувани от имот №122001, поради което имотите не могат да се отчуждават и да се прехвърлят в собственост на трето лице.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че решение № 462 взето от проведеното заседание на Общински съвет - Б., по Протокол №12 на 26. 09. 2014 г. е нищожен административен акт, тъй като не е прието с изискуемото мнозинство с оглед изискването на чл. 45, ал. 10 от ЗОС - не по-малко от 1/2 от общия брой на общинските съветници. При този съществен порок при формиране на волята на колективния административен орган, съдът е приел, че липсва надлежно волеизявление, поради което е обявил нищожност на решението.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон.
В настоящия случай, оспореното решение №400 от 29. 08. 2014 г. е взето на основание чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, който е акт на разпореждане с общинско имущество поради което, подлежи на оспорване. Не се споделят доводите на касационния жалбоподател, че оспореното решение има характер на процедурен акт и е част от производството по възстановяване на земеделска земя в стари реални или възстановими граници. Крайния акт с който приключва реституционната процедура се постановява от съответната общинска служба по земеделие, но за възстановяване на земеделски земи в хипотезата на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, съответния общински съвет упражнява самостоятелни властнически правомощия за предоставяне на имоти, в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 62/2010 г. Този извод следва и от систематическото тълкуване на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ. В ал. 2 е предвидено, че решението на общинския съвет се връчва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а ал. 3 изрично предвижда, че окончателното решение за възстановяване на земеделската земя се постановява в 14-дневен срок от влизане в сила на решението на общинския съвет. При тази изрична нормативна регламентация несъстоятелни са доводите на касационния жалбоподател за недопустимост на съдебното оспорване на решението на общинския съвет, взето в изпълнение на задълженията му по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ.
В съответствие с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 62/2010 г. общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на общинската служба по земеделие или със съдебно решение скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ.
Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че с постановеното решение на общинския съвет не се извършва акт на разпореждане с недвижим имот общинска собственост. В случая безспорно се касае за недопустимо разпореждане с имот, публична общинска собственост - имоти № 122012 и №122013. Следва да се отбележи, че правните изводи на съда за извършване на недопустимо разпореждане с имот публична собственост касаят имот № 122001, образуван от имот № 12201 и имот №122013 и тези изводи са направени след правилно преценка на представените по делото доказателства – приложените А. №2683/13. 09. 2013 г.
Правилно е решението на административния съд и в частта, с която е обявена нищожност на решение № 462 от 26. 09. 2014 г. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 10 от ЗМСМА актът, върнат за ново обсъждане, се приема повторно с мнозинството, определено в закон, но с не по-малко от повече от половината от общия брой на общинските съветници. В случая след връщане на решението за ново обсъждане, общинския съвет е постановил решение, с което "не отменя" решение № 400 от 29. 08. 2014 г. Правна последица от така постановеното решение е потвърждаване на върнатия за ново обсъждане акт, тъй като съгласно чл. 45, ал. 9 от ЗМСМА след връщане на акта за ново обсъждане общинският съвет може да отмени, да измени или да приеме повторно върнатия за ново обсъждане акт. В рамките на така разписаните правомощия правилен е изводът на решаващия съд, че решението, с което не се отменя върнатия за ново обсъждане акт, попада в хипотезата на потвърждаване на акта, поради което за приемане на това решение е било необходимо предвиденото мнозинство - повече от половината от общия брой на общинските съветници. В случая решението е прието без да е налице необходимото мнозинство, поради което липсва надлежно формирана воля на колективния административен орган. Допуснатия съществен порок при вземане на решението правилно е преценен от решаващия съд като основание за обявяване на нищожност на оспорения акт.
С оглед на изложеното обжалваното решение не страда от пороците твърдяни с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 286 от 06. 03. 2015 г., постановено от Административен съд - Благоевград по адм. дело № 726/2014 г. Решението е окончателно. Особено мнение: