Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Ц. Т. И. от [населено място] срещу заповед №РД-10-2088/19. 12. 2014 година на министъра на образованието и науката /МОН/, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) /ЗДСл/ от длъжността "началник" на Регионален инспекторат по образованието /Р./ - [населено място], с ранг ІІ младши, считано от датата на връчване на заповедта.
Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради противоречието й с материалния закон е несъответствие с целта на закона отм. енителни основания по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК.
Ответникът - министърът на образованието и науката, чрез пълномощника си оспорва жалбата и счита оспорената заповед за законосъобразна.
Като взе предвид представените по делото писмени доказателства и становищата на страните, Върховният административен съд, пето отделение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Със заповед №РД-10-1756/31. 10. 2013 г. на министъра на образованието и науката жалбоподателката е била назначена за пръв път на държавна служба, при непълно работно време на длъжността "началник" на Р. М., считано от 01. 11. 2013 година, на основание чл. 16а при условията на чл. 12 от ЗДСл. С последваща заповед №РД-10-1251/30. 04. 2014 година същата е била преназначена на основание чл. 82, ал. 1 ЗДСл, след проведен конкурс на същата длъжност, но при условията на чл. 9 и чл. 12 от ЗДСл на пълно работно време. Със заповед №РД-10-1899/30. 10. 2014 година на министъра на образованието служебното правоотношение на И. е било прекратено на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, в срока на изпитване. Посочената заповед е била отменена от органа по назначаването със заповед №РД-10-2017/02. 12. 2014 година. С оспорената заповед №РД-10-2088/19. 12. 2014 година на министъра на образованието и науката за втори път е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) /ЗДСл/ от длъжността "началник" на Регионален инспекторат по образование М..
При така събраните доказателства, следва да бъдат направени следните правни изводи:
Приложимата правна норма е разпоредбата на чл. 12 от ЗДСл. Според цитираната норма, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба в едногодишен срок, считано от встъпване в длъжност, органът по назначаване може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. За да може органът да упражни това свое право, е необходимо наличието на една позитивна предпоставка - назначаване на държавния служител за първи път на държавна служба и една отрицателна предпоставка - да не е изминала една година от датата, на която държавния служител е встъпил в длъжност.
Първата от двете предпоставки на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл по отношение на жалбоподателката е налице. И. е назначена за първи път на държавна служба със заповед №РД-10-1756/31. 10. 2013 г. на министъра на образованието и науката, на основание чл. 16а от ЗДСл. Режимът на изпитване на държавните служители предвид целта на чл. 12, ал. 1 от закона, е да бъде дадена възможност на органа по назначаването да отстрани евентуални неудачи при назначението на държавния служител, след като провери и опознае неговите професионални и служебни качества. Тази проверка следва да бъде извършвана по еднакъв начин спрямо всички държавни служители, които са назначени за пръв път на държавна служба в определения от закона срок, независимо от обстоятелството дали служебното правоотношение касае първоначално заеманата от държавния служител длъжност, или заеманата такава при изменение на възникналото служебно правоотношение.
Втората предпоставка на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е изискването да не е изтекъл едногодишния срок от датата на встъпване в длъжност на държавния служител. В случая жалбоподателката е назначена на 31. 10. 2013 г., а заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение е издадена на 19. 12. 2014 година, като жалбоподателката е ползвала болничен отпуск за времето от 18. 08. до 27. 08. 2014 г., от 23. 09. до 02. 10. 2014 г., от 30. 10. до 12. 11. 2014 година и от 13. 11. 2014 г. до 12. 12. 2014 г. - видно от приложените по делото болнични листове. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от ЗДСл, срокът за изпитване не тече през времето, през което държавният служител е бил в законоустановен отпуск, поради което към датата - 19. 12. 2014 година едногодишния срок по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл не е бил изтекъл. Целта на този срок е да се даде възможност за преценка както страна на органа по назначаването, така и на държавния служител, за наличието на необходимите професионални и служебни качества у служителя, и характера и изискванията на заеманата длъжност. Максималната продължителност на срока за изпитване е една година. Той може да бъде по-кратък и служебното правоотношение да бъде прекратено по-рано, когато се констатира несправяне с работата от страна на държавния служител. Упражняването на посоченото право на органа по назначаването може да бъде извършено само веднъж, с оглед на посочените по-горе цели на срока за изпитване. В този смисъл преценката по целесъобразност, обективирана в административния акт, е извършена в рамките на едногодишния срок по отношение на жалбоподателката. Срокът по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е преклузивен и с изтичането на една година, се преклудира упражняването на това право на органа по назначаване.
В случая обаче органът по назначаване е упражнил правото си по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл два пъти в рамките на едногодишния срок: първият път - със заповед №РД-10-1899/30. 10. 2014 година, а втория път - с оспорената заповед №РД-10-2088/19. 12. 2014 година на министъра на образованието и науката. Следователно органът по назначаването е упражнил правото си по чл. 12, ал. 1 ЗДСл с издаването на първата заповед и след като сам е отменил същата, не може да упражни това право втори път. В този смисъл оспорената заповед е издадена в противоречие с разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл. Ирелевантно за спора е обстоятелството, по какви причини е отменена първата заповед за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката, както и дали тя й е била връчена, в какъвто смисъл са възраженията на ответника. Целите на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, както се посочи по-горе в мотивите на решението са, дали държавния служител има необходимия капацитет и възможности да изпълнява длъжността, на която е назначен. Видно от приложения по делото формуляр за изпълнение на длъжността, заемана от Ц. И. за периода от 01. 01. 2014 г. до 22. 12. 2014 г., оценката е определена от органа като "изпълнението напълно отговаря на изискванията". Поради това оспорената заповед не съответства и на целта на закона, предвид на факта, че органът по назначаване е оценил изпълнението на функциите на държавен служител като напълно съответстващи на изискванията, а в същото време е прекратил служебното правоотношение на правно основание, което имплицитно съдържа в себе си предположение за недобро изпълнение на функциите, възложени на държавния служител.
При издаване на оспорената заповед е допуснато и друго нарушение и на целта на закона, изразяващо се в нарушаване на принципа на съразмерността, основен принцип, въз основа на който следва да се упражняват правомощията на административните органи. Така както е дефиниран в чл. 6 АПК, принципът изисква административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, както и изискването административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Предвид на изложеното, оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон и несъответствие с неговата цел отм. енителни основания по чл. 146, т. 4 и 5 АПК и като такава следва да бъде отменена.
Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от жалбоподателката за присъждане на разноски, административният орган следва да бъде осъден да й заплати 300 лева разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника на същата.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед №РД-10-2088/19. 12. 2014 година на министъра на образованието и науката, с която е прекратено служебното правоотношение на Ц. Т. И. на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) от длъжността "началник" на Регионален инспекторат по образованието - [населено място], с ранг ІІ младши, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА Министерството на образованието и науката да заплати на Ц. Т. И. от [населено място] разноски по делото в размер на 300 /триста/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните. Особено мнение: