О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2422

гр. София, 14.05.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 3284/2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. С. Т. от [населено място] срещу въззивно решение № 93 от 22.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 42/2024 г. на Монтанския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 149 от 26.10.2023 г. по гр. д. № 632/2021 г. на Берковишкия районен съд, и вместо това на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признал за установено по отношение на касаторката, че С. С. Н. и В. С. Н. са собственици при равни права на основание придобивна давност на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед РД-18- 74/24.06.2008 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в [населено място], м. „Р.“, с площ по скица 10 399 кв. м, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване – ливада, категория на земята – 7, като е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Х. С. Т. против С. С. Н. и В. С. Н. иск за делба на посочения имот.

Въззивният съд е приел за установено, че страните са преки низходящи на С. Н. Н., който е починал на 20.03.2012 г. С решение № 8-27 от 23.03.1999 г. на Поземлена комисия – Вършец...