Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) и от К. А. И. лично и в качеството му на едноличен търговец (ЕТ) „К.-111-К. И.“, срещу Решение № 7271 от 28. 11. 2014 г., постановено по адм. д. № 5386 по описа за 2014 г. на Административен съд София – град (АССГ), второ отделение, 30 състав.

Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол обжалва посоченото решение в частта, с която съдът е обявил Решение № 35-249 от 20. 01. 1997 г. на Агенцията за приватизация (АП) за нищожно и в частта, в която АПСК е осъдена да заплати на ищците в първоинстанционното производство сума в размер на 4250, 00 лв. за направени по делото разноски. При правилно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, според този касатор, решението в обжалваните от него части, е неправилно постановено. Не е налице порок, който да води на извод за нищожност на Решение № 35-249 от 20. 01. 1997 г. на АП. Наред с това съдът не е уважил възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение без да се мотивира и не е съобразил, че исковете за присъждане на обезщетение са отхвърлени като е уважено само това за обявяване нищожността на посоченото административно решение, което по своя характер е неоценяемо.

Втората касационна жалба е подадена от К. А. И. лично и в качеството му на [фирма] срещу посоченото решение, в частта, с която исковите претенции на тези касационни жалбоподатели са отхвърлени и в частта на присъдените в полза на АПСК разноски. Релевират се всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно съставът на АССГ е приел, че предявените искове са погасени по давност, която е започнала да тече на 20. 01. 1997 г., вместо съгласно твърдението на касатора – от 03. 10. 2006 г., когато е влязло в сила съдебното решение за прогласяване нищожността на приватизационната сделка. В този смисъл оспорва възприетото в решението и твърди, че предявените искове не са погасени по давност. Като необосновани определя изводите на съда за неоснователност на исковите претенции за обезщетяване на претърпените вреди от незаконосъобразните действия на АП по чл. 4а, чл. 6, чл 6а, чл. 39 и чл. 40 от Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОбП, отм. ) и от незаконосъобразното бездействие на АП след влизане в сила на съдебното решение за прогласяване нищожността на приватизационната сделка да възстанови на купувача полученото по нея.

По делото не са постъпили отговори на касационните жалби.

Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, чрез упълномощен служител с юридическо образование, поддържа предявената касационна жалба в съдебно заседание, а по същество иска нейното уважаване, както и оставяне в сила на обжалваното решение в останалата му част.

В съдебното заседание пред настоящия съд К. А. И. и [фирма], чрез упълномощен адвокат, поддържат подадената касационна жалба и оспорват тази на АПСК. По същество искат нейното уважаване и оставяне в сила на решението, предмет на контрол, в частта, с която Решение № 35-249 от 20. 01. 1997 г. е обявено за нищожно. Претендират разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, предявена от едноличния търговец и основателност на подадената от АПСК жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт в съответната обжалвана част е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледани по същество, тази на АПСК е основателна, а тази на К. А. И. лично и в качеството му на [фирма] частично основателна.

В производство по реда на чл. 226 АПК първоинстанционният съд е разгледал предявените от К. А. И. лично и в качеството му на [фирма] искове срещу АПСК с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) (ЗОДОВ). Поискано е от едноличния търговец присъждането на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 235413, 47 лв., представляваща левова равностойност на продажната цена на имота, посочена в нотариален акт за покупко-продажба № 111, т. 14, д. № 2870 от 03. 10. 2010 г., която сума представлява реалната цена на имота към датата 03. 12. 2010 г.; 20119, 73 лв., представляваща мораторна лихва за периода 03. 12. 2010 г. до 30. 09. 2012 г. и законната лихва върху сумата 235413, 47 лв., считано от 03. 12. 2010 г.; 5949, 84 лв., представляваща дължима сума от ищеца по изп. дело № 20107800400005 по описа на частен съдебен изпълнител с рег. № 780 на К. на частните съдебни изпълнители, представляваща 3079, 03 лв. главница по изпълнителен лист, 1839, 87 лв. законна лихва за периода от 11. 01. 2007 г. до 30. 09. 2012 г. и 1031, 13 лв. разноски по принудителното изпълнение.; 3500, 00 лв., представляващи направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в съдебно производство по гр. д. № 41/2007 г. по описа на Ловешки окръжен съд (посочени по т. I в обжалваното решение). Така претърпените вреди се претендират като резултат от Решение № 35-249 от 20. 01. 1997 г. на АП, с което е открита приватизационна процедура, чиято нищожност се претендира и от незаконосъобразното бездействие на административния орган да възстанови дължимата сума след прогласяване на нищожността на приватизационната сделка с влязло в сила съдебно решение на 03. 10. 2006 г. Поискано е също така присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от К. А. И. в размер на 10000, 00 лв., както и законната лихва върху тази сума считано от 03. 10. 2006 г. до окончателното й изплащане заради преживени силно стресиращи емоции, притеснение и безпокойство в резултат на загубата на собствеността върху закупения от АПСК имот, водени съдебни дела, довели до влошено здравословно състояние и разрушени семейни отношения като следствие на нищожния административен акт и бездействието на АПСК да възстанови на купувача полученото по сделката (посочени по т. II в обжалваното решение). Едноличният търговец е поискал и осъждането на АПСК да му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 22350, 81 лв., които представляват извършеното от търговеца плащане по приватизационната сделка по банков път, както и законната лихва върху нея считано от 03. 10. 2006 г.

Установено е от първоинстанционния съд, че с молба вх. № 48 00-2089 от 24. 08. 1995 г. [фирма], в качеството си на наемател на обособена част, е направил пред АП предложение за откриване на процедура по приватизацията на обособена част. К. И., в качеството си на [фирма] е поискал да закупи търговските обекти – два броя помещения, обособена част от [фирма], клон Л. (правоприемник на [фирма]) по реда на чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗППДОбП отм. ,

С Решение № 35-249 от 20. 01. 1997 г. АП е открила процедура по приватизация на обект „Търговски обект – 2 бр. помещения“, намиращи се на [улица], [населено място], обособена част от [фирма].

С Решение № 35-265 от 17. 03. 1997 г. АП е отменила Решение № 35-249 от 20. 01. 1997 г. за откриване на процедура по приватизация на обособена част и на основание чл. 38, ал. 1 ЗППДОбП отм. е постановила отказ на предложението на едноличния търговец за откриване на процедура за приватизация на обособената част с позоваване на ПМС № 180/1994 г. на Министерския съвет, с което е одобрен списъка на предприятията и обособени части от тях, за които органът по чл. З ЗППДОбП отм. може да откаже предложение по реда на чл. 35, буква “г“, т. 4 от същия закон, в редакцията му към датата на постановяването му.

Решение № 35-265 от 17. 03. 1997 г. на АП е било обжалвано пред Върховния административен съд от [фирма] и с Решение № 170 от 05. 08. 1997 г., постановено по адм. д. № 216/1997 г. петчленен състав на този съд е отменил същото като незаконосъобразно, както в частта, с която е отменено Решение № 35-249 от 20. 01. 1997 г., така и в частта, с която е направен отказ на предложението за приватизация. По отношение на направения отказ с Решение № 35-268 от 17. 03. 1997 г. на АП съдът е изложил мотиви, че същото се явява незаконосъобразно, в частта на този отказ, тъй като имало направено валидно предложение в срока по чл.З7а ЗППДОбП отм. от наемателя за откриване процедура по приватизация на „Търговски обект – 2 бр. помещения“, находящи се в [населено място], [улица], обособена част от [фирма], правоприемник на [фирма] и същата се явява „самостоятелно обособена част“ по смисъла на § 2 от ДР на ЗППДОбП отм. .

Процедурата е завършила със сключването на договор от 05. 11. 1998 г. между [фирма] и АП. Предмет на договора е бил „Търговски обект – помещение, находящо се в [населено място], [улица]“, обособена част от [фирма], клон Л.. С Решение № 18 от 29. 02. 2004 г., постановено по гр. д. № 386/2003 г. на Окръжен съд – Габрово, влязло в сила на 03. 10. 2006 г., договорът за приватизационна продажба е прогласен за нищожен. На 03. 12. 2010 г. собственикът на процесния имот, предмет на нищожната приватизационна сделка - [фирма] е продало търговския обект – помещения, находящи се в [населено място], [улица] на трето лице за сумата от 120365, 00 евро.

Съдът не е приел за установен факта, че [фирма] реално е заплатил при сключването на договора с АП твърдения размер от 22350, 81 лв., доколкото въпреки дадените указания, са представени документи за прехвърлени суми, които не съвпадат с твърдения от страната размер, като наред с това не са представени доказателства претендирано ли е от ищеца възстановяване на сумата след прогласяване на приватизационния договор за нищожен и кога.

Въз основа на Заповед № РД-18-562 от 10. 10. 1995 г. на Министъра на търговията и външноикономическото сътрудничество е прието за установено от съда, че [фирма] е преобразувано от 10. 10. 1995 г. в [фирма] като преобразуването е вписано с Решение от 01. 11. 1995 г. по ф. д. № 7267/1990 г. на Софийски градски съд (СГС).

Въз основа на приетите „Списък на държавните предприятия обявени за масова приватизация на първата тръжна сесия“, обнародван в ДВ, бр. 58 от 09. 07. 1996 г., Писмо изх. № 01-ІІ-003 от 17. 01. 1997 г. на Централен депозитар, „Списък на приватизационните фондове и обобщени данни за индивидуалните участници, придобили на Първа тръжна сесия акции от капитала на [фирма] и Решение от 14. 05. 1997 г. на СГС по ф. д. № 7267/1990 г., е прието за установено, че след обнародването на списъка е предприето раздържавяване на [фирма] като на Първата тръжна сесия на масовата приватизация проведена през 1996 г. са предложени и закупени от четири приватизационни фонда и 3315 индивидуални участници 80% от акциите на дружеството, като регистрацията на прехвърлянето на акциите в Централния депозитар е извършено преди 17. 01. 1997 г. Направен е извод, че към посочената дата [фирма] вече не е било държавно предприятие по смисъла на § 1 от ЗППДОбП отм. .

Съдът е приел предявените искове за допустими, доколкото се твърди, че вредите, за които се търси обезщетение произтичат от нищожен административен акт и незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от администрацията на ответника. По същество е приел основателност на искането за обявяване нищожността на решението на АП и неоснователност на предявените искове.

Като се е позовал на направения въз основа на доказателствата извод, че към 17. 01. 1997 г. [фирма] не е държавно предприятие по смисъла на §1 от ЗППДОб отм. първоинстанционният съд е приел, че на 20. 01. 1997 г. АП е постановила нищожно решение за приватизация на обособена част от [фирма]. Мотивирал се е, че от този момент АП не притежавала качеството на държавен орган компетентен да постановява актове за приватизация по отношение на предприятие, което не е държавно. След датата на регистрацията на продадените акции на първата тръжна сесия от Централния депозитар преди 17. 01. 1997 г., АП не притежава компетентност да постановява решения по ЗППДОбП отм. за приватизационна продажба на обособени части и не е административен орган по чл. 3, т. 2 ЗППДОбП отм. по отношение на [фирма], тъй като от този момент това предприятие вече не е държавно по смисъла на §1 ДР на ЗППДОбП отм. , По тези съображения е обявил нищожността на Решение № 35-249 от 20. 01. 1997 г. на АП.

Предвид така възприетата нищожност и направеното от АПСК възражение за изтекла давност, съставът на АССГ е приел, че исковите претенции по т. I и т. II (така обозначени в решението) следва да се отхвърлят. Позовал се е на Тълкувателно решение № 3 от 2005 г. по тълк. д. № 3 от 2004 г. на ОСГК на Върховния касационен съд и след като е съобразил, че Решение № 35-249 на АП е издадено на 20. 01. 1997 г., е направил извод, че давността за предявяване на тези претенции е изтекла на 20. 01. 2002 г., а предявените пред него искове са заявени много по – късно – на 30. 09. 2011 г. По тези причини е приел, че исковете са погасени по давност. Наред с това е изложил съображения, че тези по т. I не са доказани и по размер.

Въз основа на свидетелските показания съдът е приел, че искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за И. е доказан. Налице е пряка и непосредствена връзка между тези вреди и издадения нищожен административен акт, но поради погасяването му по давност, в решението е направен извод, че следва да бъде отхвърлен. Доколкото вредите по исковете по т. I и т. II се твърди, че са резултат и на незаконни действия на административния орган по сключване на приватизационния договор и незаконно бездействие на административния орган за възстановяване на ищеца заплатеното по обявената за нищожна сделка, съдът е приел, че не са налице незаконосъобразни действия по сключване на договора, тъй като същите представляват от една страна правни действия, а от друга са извършени в изпълнение на решение на Върховен административен съд за продължаване на административното производство. Също така се е мотивирал, че част от претендираните имуществени вреди са дефинирани като разноски по гражданско и изпълнително дело, предвид което не могат да се приемат за пряка последица от нищожността на акта.

Твърденията за бездействие на административния орган по връщане на заплатените суми на едноличния търговец по нищожния приватизационен договор са счетени от съда за неоснователни. Посочено, че възстановяването на сумите представлява действие, което следва да се предприеме от административния орган след сезирането му с такова искане, каквото не е доказано по делото, а и липсват по делото доказателства за точния размер на извършените плащания по договора. Наред с това съдът е посочил, че доколкото сумите представляват извършено плащане по недействителна сделка, следва да бъдат претендирани в друго производство.

Предвид изхода на спора съдът е приел, че страните следва да бъдат осъдени да заплатят една на друга половината от претендираната сума като разноски по делото. Приел е, че ищците следва да заплатят на ответника сумата от 3151, 00 лв., представляваща половината от разноските за защита по дело с този имуществен интерес, а ответникът да заплати на ищците сумата от 4250, 00 лв., представляваща половината от направените разноски за адвокатско възнаграждение на ищците.

Решението е недопустимо, в частта, с която съдът е обявил нищожността на Решение № 35-249 от 20. 01. 1997 г. на АП, неправилно в частта за присъдените разноски, а в останалата част, с която исковите претенции, предявени от [фирма] и К. А. И. са отхвърлени, е правилно като краен резултат.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по същество по искането за обявяване нищожността на Решение № 35-249 от 20. 01. 1997 г. на АП по искането на [фирма] и К. А. И. без да съобрази липсата на правен интерес за посочените субекти от тази търсена съдебна защита. Решението на АП, с което е открита процедура по приватизация на търговски обект не е от категорията актове, които засягат неблагоприятно и пряко законните интереси, субективните права или свободи на тези лица в случая.

Съгласно чл. 147 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Това са критериите за наличието на правен интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на жалба, който следва да е личен, пряк и непосредствен. В случая с решението на АП не се отнемат, ограничават или изменят конкретни права на посочените субекти, нито са тях се създават несъобразени със закона задължения. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на жалба, а отсъствието му прави жалбата недопустима.

При съобразяване на така приетото, първоинстанционният съд е разгледал недопустима жалба, по която се е произнесъл като е обявил исканата нищожност. Произнасянето по недопустимата жалба има за правна последица постановяването на недопустим съдебен акт в тази част, който поради това и на основание чл. 221, ал. 3 АПК следва да бъде обезсилен, а производството по делото – прекратено в същата част.

Правилно е прието в обжалваното решение, че твърдението за наличие на незаконосъобразни действия по сключване на договора за приватизация и за такива бездействия по връщане на заплатени суми по него е неоснователно. Това е така и по отношение на действията основани на конкретно цитирани в уточнителната молба от 10. 07. 2014 г. разпоредби от ЗППДОбП отм. , като част от незаконосъобразна приватизационна процедура. В случая не става въпрос за упражняване на административна дейност, а се касае за действия във връзка със сключване на договор, които са последица на развилите се отношения в тази връзка и неговото изпълнение, както и до последиците във връзка с прогласената по съдебен ред негова нищожност. Правилно е прието от съда, че действията са извършени в изпълнение на цитираното по – горе съдебно решение на Върховния административен съд от 1997 г. за продължаване на административното производство. Обосновани са и изводите му досежно вредите, дефинирани като разноски в съответните производства. Предвид това те не са и последица на посочените като незаконосъобразни действия.

Предвид тези правни изводи, правилно като резултат съставът на АССГ е отхвърлил предявените от [фирма] и К. А. И. искове за репариране на претърпените имуществени и неимуществени вреди. Исковете са предявени в хипотезата на чл. 204, ал. 3 и ал. 4 АПК, поради което преюдициално е произнасянето досежно нищожността на акта, от който се претендират вредите и установяване незаконосъобразността на действието и бездействието. Доколкото се прие, че за [фирма] и К. А. И. не е налице правен интерес да поискат обявяване нищожността на Решение № 35-249 от 20. 01. 1997 г. на АП и не са налице незаконосъобразни действия и бездействия по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявените искове се явяват неоснователни, поради което правилно са отхвърлени от първоинстанционния съд. Не е налице първата предпоставка от фактическия състав на отговорността по посочената разпоредба. Въпреки, че изводът, до който е достигнал съставът на АССГ е основан на изтекла давност, като резултат той съвпада с извода, който направи настоящият състав, поради което решението, в частта, с която исковите претенции са отхвърлени изцяло е правилно и следва да остане в сила.

Предвид резултата от оспорването и приетата неоснователност на исковите претенции, като съобрази чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта на присъдените разноски на [фирма] и К. А. И.. То следва да бъде отменено и в частта на присъдените разноски на АПСК за юрисконсултско възнаграждение, тъй като по делото не са представени доказателства за изплащането му на представляващия АПСК процесуален представител извън трудовото му възнаграждение. Съгласно приетото по т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6. 11. 2013 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд по тълк. д. № 6/2012 г. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Страните в процеса са равнопоставени, с оглед което следва да се приеме, че условие за присъждане както на адвокатското, така и на юрисконсултското възнаграждение е представянето на доказателства, от които се установява неговото реално заплащане на явилия се по делото процесуален представител. Доколкото такива не са приобщени по делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АПСК следва да се остави без уважение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК и чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 7271 от 28. 11. 2014 г., постановено по адм. д. № 5386 по описа за 2014 г. на Административен съд София – град, второ отделение, 30 състав, В ЧАСТТА, с която Решение № 35-249 от 20. 01. 1997 г. на Агенция по приватизация е обявено за нищожно и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОТМЕНЯ Решение № 7271 от 28. 11. 2014 г., постановено по адм. д. № 5386 по описа за 2014 г. на Административен съд София – град, второ отделение, 30 състав, В ЧАСТТА за присъдените разноски.

О. Б. У. искането на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7271 от 28. 11. 2014 г., постановено по адм. д. № 5386 по описа за 2014 г. на Административен съд София – град, второ отделение, 30 състав, в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

Особено мнение:

Особено мнение на съдията – докладчик Р. Л.:

Подписвам с особено мнение решението в частта, с която искането на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е оставено без уважение. Не съм съгласна с принципните съображения на мнозинството от съдебния състав за необходимостта от представяне на доказателства за изплащане на претендираното юрисконсултско възнаграждение на представляващия страната в производството юрисконсулт извън трудовото му възнаграждение. В този смисъл не съм съгласна с извода, че въпреки изхода на спора, на АПСК не се следва присъждането на юрисконсултско възнаграждение, доколкото по делото не са представени такива доказателства. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане, на АПСК се следва присъждането на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ), тъй като в производството по делото тази страна е била защитавана от служител с юридическо образование. Неговият размер следва да бъде определен по правилата на Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предпоставка за определянето му не е представянето на доказателства за осъществено плащане от АПСК на представлявалия същата служител с юридическо образование. Липсата на доказателства за заплащане на възнаграждение на служителя са неотносими към основанието за възникване на отговорността и определянето на възнаграждението по размер.

Дал особеното мнение: _________________________

(съдия – докладчик Р. Л.)