О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
София, 14.01.2026 година
Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 18 ноември две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА
АТАНАС КЕМАНОВ
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр. дело 768 / 2025 година
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 160 от 16.02.2024 г. по гр. д.№ 2383/2023 г. на Апелативен съд-София е потвърдено решение № 262144 от 28.06.2022 г. по гр. д. № 248/2019 г., СГС, в частта, с която е уважен иск по чл. 108 ЗС по отношение на ответницата А. Г. М., като е признато за установено по отношение на нея, че ищците И. Д. Д. и Б. А. Д. (починал и заместен от И. Д. Д. и А. Б Д.) са съсобственици на недвижим имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 141, том V, рег. № 21814, дело № 803/2006 г. на нотариус Д., на следния недвижим имот: тавански апартамент № ***, находящ се в [населено място], [улица], ет. ***, с площ 54, 55 кв. м., състоящ се от стая, вестибюл, кухня, антре и баня-тоалетна, с посочени съседи, заедно със зимнично помещение средното при вестибюла към калкана от север без описани съседи по документ за собственост, заедно с 8, 50% ид. части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, с площ съгласно документ за собственост ***, 35 кв. м., а съгласно скица с площ 207 кв. м., съставляващо УПИ *** от квартал № ***по плана на [населено място], местност ГГЦ-***част, и тя е осъдена да предадат имота на ищците и да им плати разноски за възивното обжалване.
Посочено е, че в останалата част решението е влязло в сила.
Касационна жалба е подадена от И. Т. П. против въззивното решение № 160 от 16.02.2024 г. по гр. д.№ 2383/2023 г. на Апелативен съд-София. Той е ответник по иска по чл. 108 ЗС.
Подадената от ответника И. Т. П. касационна жалба е недопустима поради следното:
С Решение № 262144 от 28.06.2022 г. по гр. д. № 248/2019 г. на СГС иск по чл. 108 ЗС за посочения апартамент е уважен против двамата ответници А. Г. М. и И. Т. П.. Против това решение въззивна жалба са подали и двамата, но въззивната жалба, подадена от И. Т. П. е върната с влязло в сила определение № 1539 от 12.06.2023 г. по ч. гр. д. № 1363/2023 г. на САС. Той не се е присъединил към въззивната жалба, подадена от А. М.. Молбата, подадена от него на 12.02.2024 г. не е такава по чл. 265 ГПК, а е за отлагане на съдебното заседание за постигане на спогодба. Така е докладвана от въззивния съд в откритото съдебно заседание. Следователно решението на първата инстанция, като не обжалвано от И. Т. П. е влязло в сила по отношение на него. Двамата ответници не са необходими другари – М. е била страна по предварителен договор, а П. е бил неин пълномощник при сключването му. Реално е установил държане на апартамента и поради това иска по чл. 108 ЗС е уважен против него от първата инстанция – СГС. Поради връщане на подадената от него въззивна жалба и не присъединяване към въззивната жалба на М., първоинстанционното решение против него е влязло в сила. Въззивното решение не е постановено по отношение на него, а само е установено, че е влязло в сила. Затова И. Т. П. няма право да обжалва възивното решение и подадената от него касационна жалба е недопустима, поради което ще се остави без разглеждане.
Съдът приема, че е подадена касационна жалба и от А. Г. М., представлявана в производството пред всички инстанции от адв. Н. К. Д., /съгласно пълномощно на л.117 от гр. д.№ 37700/2014 г. на СРС/ който е подал „Изложение на основанията за допускане до касационно обжалване“, в което са заявени оплаквания, свързани с ответницата М.. Адвокат Н. К. Д. е упълномощен и от И. Т. П. в касационното производство, но това не може да санира недопустимостта на подадената от него касационна жалба против въззивното решение, което не е постановено по отношение на него.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението, тъй като не са обсъдени всички доказателства - показания на разпитания брокер, не е взето предвид, че не владее имота, не са взети предвид относими обстоятелства, уважен е недоказан иск, не е съобразено намерението на ответницата да обяви предварителния договор за окончателен.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3, и ал.2 ГПК. Формулирани са два въпроса: 1.Следва ли да бъде постановено съдебно решение при недостатъчно количество и некачествен доказателствен материал? 2.Следва ли съдът да следи служебно дали има индикации за очевидна неправилност на първоинстанционното решение?
Ответниците И. Д. Д. и А. Б Д., малолетна, конституирана като страна, заедно с първата, като наследник на починалия в хода на въззивното производство ищец Б. А. Д., представлявана от своята майка И. Д. Д., оспорват касационната жалба и допускането до касация, тъй като не са формулирани въпроси и решението не е нито нищожно, нито недопустимо, нито страда от пороци, които да сочат на очевидната му неправилност.
По делото е установено следното:
През времетраенето на гражданския брак между първоначалните ищци И. Д. Д. и Б. А. Д., сключен на 13.05.2006 г., с договор от 28.08.2006 г., оформен с нот. акт № 141, том V, рег. № 21814, дело № 803/2006 г. на нотариус Д. те купуват процесния апартамент № ***, находящ се в [населено място], [улица], ет. ***, с площ 54, 55 кв. м. На 17.05.2013 г. сключват с ответницата А. Г. М., действаща чрез пълномощника си И. Т. П. /втория ответник/ предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот за сумата 54500 евро, платима по посочена банкова сметка на три части: капаро в размер на 15000 евро – платимо до 3 дни след подписване на договора; сума в размер на 19500 евро, платима до 30.09.2013 г. и сумата 20000 евро – след получаване на писмо за ангажимент от „Б. П. Б. АД за потвърждаване за заличаване на договорната ипотека върху имота. В 3-дневен срок от заплащане на дължимата по договора сума е договорено да се изповяда покупко-продажбата на имота, а съгл. т. 5.1. от договора, срокът, в който продавачът поема задължение да прехвърли собствеността в нотариална форма е не по-късно от 30.10.2013 г. Срокът за изпълнение на задълженията за купувача е 10 дни преди крайният срок на договора. Страните са договорили, че владението на имота се предава на купувача до 30.05.2013 г., като за периода след предаване на владението до сключване на окончателния договор, но не по-късно от 30.10.2013 г., отношенията между страните се уреждат по договор за наем при договорена наемна цена в размер 200 евро месечно, платима по сметка на продавача. Съгласно т.13, при забава за изпълнение от купувача/продавача за срок по-дълъг от 30 дни от съответната дата, на която задължението е станало изискуемо, изправната страна може да развали договора. Посочено е, че всяка кореспонденция между страните следва да се осъществява на посочените в договора адреси, а при промяна – всяка от страните да уведоми другата. При неизпълнение на задължението за уведомление неизправната страна се счита за виновна с всички произтичащи от това неблагоприятни последици. С допълнително споразумение от 30.10.2013 г. страните се съгласяват срокът за прехвърляне на собствеността чрез сключване на договор в нотариална форма да е до 30.11.2013 г. при условията, посочени в предварителния договор.
Пълномощното от А. М. за И. П. е приложено на л. 24. По делото не е прието, поради преклузия, изявление с посочена дата 24.12.2013 г., за оттегляне на пълномощно от А. М. за И. П.. /виж л. 167/ Оспорена е от ищците достоверността на датата на оттеглянето, а и няма доказателства ищците да са узнали преди процеса за това. Уведомление за нотариална покана е залепено на 09.04.2014 г. на адреса на А. М. след отразяване на посещение на посочената дата и посочен 2-седмичен срок за получаване на поканата. Такова е изпратено и на електронен адрес на пълномощника адв. И. П.. С имейл от 09.05.2014 г. ищците са уведомили адв.И. П., че нямат договорка за разсрочено плащане на продажната цена и искат банкова сметка, по която да върнат надвнесената сума по договора за наем, тъй като не дават съгласие да се отнесе като изпълнение на задължение по договора за продажба, който считат за неизпълнен от купувача. По делото са представени платежни нареждания за платени по банков път на ищцата И. Д. суми с посочено основание предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот както следва: на 20.05.2013 г. – 29338 лв.; на 17.06.2013г. – 400 лв.; на 01.08.2013г. – 395 лв.; на 30.08.2013г. – 395 лв.; на 30.09.2013 г. – 395 лв.; на 31.10.2013 г. – 395 лв.; на 02.12.2013г. – 690 лв.; на 27.01.2014 г. – 685 лв. и на 30.04.2014 г. – 1050 евро.
В съставен констативен протокол на 27.05.2014 г. от нотариус Р. Д. е отразено посещение на процесния апартамент на 26.05.2014 г. в 17:00 часа, при което И. П. се е представил като пълномощник на А. М., негова тъща, и заявил, че няма да предаде ключовете от жилището и че няма намерение да ги предаде, и че А. М. не е в момента в жилището. По искане на П., констативният протокол бил съставен на 27.05.2014 г. в кантората на нотариус Р. Д. и в присъствието на адв. И. и адв. Ц.. П. заявява от името на А. М., че желание да приключи сделката по покупко-продажбата на апартамента при договорените условия. П. е адвокат по професия и е бил зет на М. и се легитимира с пълномощно, издадено му от нея. Същото е повторил и в имейл от 30.05.2014 г., като иска потвърждение по повод наличната върху имота ипотека и необходимостта от съдействие на продавача за заличаването й. В имейл от 11.06.2014 г. П. заявява, че е готов сделката да бъде приключена. Ищците не са давали съгласие за това предложение.
„Б. П. Б. АД е подала на 28.06.2013 г. молба за заличаване на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 14, том VІ, рег. № 8470, дело № 881/2008 г. на нотариус И.. /л.148 от делото на РС/, на която е отбелязано вписване.
Изявление за прекратяване на договора е изпратено до ищцата чрез „Телепоща“ на постоянния й адрес в [населено място], но е отразено, че А. М. е променила адреса си. Установено е, че адвокат П. е регистрирал адрес на адвокатската си кантора на адреса на процесния апартамент и са представени доказателства за платени разходи за комунални сметки, в подкрепа на твърдението, че апартамента се използва от ответниците. Показанията на св. В. също установяват, че жилището се ползва от А. М. и адв. П.. Различни институции търсели П. на този адрес.
Първата инстанция е приела, че ищците са собственици на процесния апартамент. Ответницата М. е в апартамента по силата на договора, включващ и уговорка за наемане със срок – сключване на окончателния договор, като и че ответника осъществява фактическа власт върху апартамента – ползва го за адвокатска кантора, но няма основание за това. СГС е приел, че е платена първата от трите дължими вноски в размер на 15000 лв. с платежно нареждане от 20.05.2013 г. /за сумата от 29338 лв./. В периода 17.06.2013 г. – 30.04.2014 г. купувачът по предварителния договор е заплатил по сметка на ищците сума в размер на още 5413 лв. или общо са заплатени 34751 лв., но платената сума от 5413 лв. не е част от цената на апартамента, а е договорения месечен наем, предвид размера на вноските и периодичността на плащането. Същевременно не се установява в срок до 30.09.2013 г. ответницата да е заплатила втората дължима вноска в размер на 19500 евро, въпреки ангажимента на банката за заличаване на ипотеката и реалното й заличаване, а не се твърди дори плащане на третата вноска от 20000 лв. СГС е приел, че договора е бил със срок, първоначално 30.10.2013 г., а след анекса – 30.11.2013 г. Приел е, че задължението на продавача е обусловено от изпълнение задължението на купувача за плащане на втората и третата вноска, което не е изпълнено и тъй като договорът е бил с установен срок за изпълнение на задължението за прехвърляне, продавачите са упражнили правото си на разваляне на предварителния договор поради виновно неизпълнение от купувачката. Приел е, че волеизявлението за това е връчено на 26.05.2014 г. на пълномощника на ответницата М., като не е доказано оттегляне на пълномощното от П. с достоверна дата от преди това, а напротив и след това се е представял пред ищците за неин пълномощник в кореспонденцията с ищците. Допълнил е, че дори да се приеме, че нотариалната покана не е стигнала до ответницата, то връчването на исковата молба изпълнява същата роля.
Въззивната инстанция е възприела фактическата обстановка такава, каквато е приета от СГС. По същество съдът е приел, че купувачката не е изпълнила задължението за заплащане на втората и третата вноска, поради което за продавачите е възникнало правото да прекратят действието на предварителния договор, за което са направили изявление в нотариална покана, връчена на представителя на М., от когото няма данни да е оттеглено пълномощното с достоверна дата от преди това. Предвид прекратяване действието на договора, няма основание апартамента да остане във фактическа власт на М.. Това, че тя държи имота е установено от показанията на св. В., като не е проведено насрещно доказване. За ирелевантно е прието становището дали ответницата е манифестирала намерение да обяви предварителния договор за окончателен, тъй като това не е сторено, респ. правото на собственост не е надлежно прехвърлени в нейна полза. За неоснователно е прието оплакването, че е допуснато процесуално нарушение, защото по делото е проведено само едно заседание, предвид концентрационното начало в гражданския процес, изискващо точно това. Отделно от това по делото са насрочвани и провеждани множество заседания. За неоснователно е прието и оплакването, че М. е била нередовно призована, както и че е допуснато съществено процесуално нарушение защото е бил заличен особения й представител, тъй като тя е представлявана от упълномощен от нея процесуален представител преди това – адвокат Д..
Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК.
Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната жалба, а може само да го уточни или конкретизира.
По първият въпрос са посочени обстоятелства, по които касаторката счита, че е постановено решение, въпреки че тези обстоятелства са недоказани. По същество това е твърдение за необоснованост на решението, което не е основание за допускане до касация.
Отделно от това, не кореспондира на данните по делото твърдението, че не е доказано кой е във фактическа власт на имота. Искът по чл. 108 ЗС е основателен и се уважава, когато е доказано, че ответниците владеят или държат собствения на ищците имот без да има основание за това. В случая от показанията на св. В. и от регистрацията на адвокатската кантора на отв.П. – зет на М. и неин пълномощник, включително и в хода на процеса, се установява че упражняват фактическа власт върху процесния имот. Владението е предадено на М. по силата на разваления предварителен договор с уговорка за ползване на имота под наем до склучване на окончателен договор. Безспорно е, че П. държи ключовете на имота, които е отказал да върне, видно от констативния протокол, съставен от нотариус. Не е доказано ответниците да са предали апартамента след разваляне на договора, включително и в хода на процеса. Твърденията за това, че решението почива на недоказани факти са голословни.
По делото е безспорно, че предварителния договор не е обявен за окончателен, а това, че ответницата М. имала намерение да предяви такъв иск е без значение. Съгласно чл. 99 ЗС, правото на собственост принадлежи на ищците и те не са го изгубили.
Обясненията на страна по спора се допускат от съда по искане на насрещната страна и са доказателство по делото само ако не са събрани доказателства за същите обстоятелства и установяват неизгодни факти за страната, която ги е дала. В този смисъл липсата на обяснения по чл. 176 ГПК е без значение за изхода от спора при събраните доказателства и не сочи на недоказаност на иска.
Вярно е, че съдът следва да съобрази и фактите и обстоятелствата, настъпили в хода на процеса. По делото обаче не се установява ответниците да са предали фактическата власт на ищците в хода на процеса, поради което дори фактически да не ползват ежедневно имота, ако не са предали жилището на ищците и оспорват правата им на собственост, не е отпаднал интереса от поддържане на иска по чл. 108 ЗС и това не прави иска недопустим или неоснователен и в двете му части. Нито ответницата М., нито отв. П., неин пълномощник до предявяване на иска, а и в хода на производството пред първата инстанция, не са предали ключовете от апартамента на ищците. А относно спогодбата, ако страните са желаели да постигнат такава са могли да го направят и без участието на съда. Не постигането на спогодба няма отношение към правилността на въззивното решение. Касаторката е надлежно представлявана от упълномощен от нея процесуален представител, от който не е оттеглила пълномощията и твърденията за противното освен че не кореспондират на данните по делото, граничат и с поведение, което не кореспондира на изискването на чл.3 ГПК.
Вторият въпрос - следва ли въззивният съд да следи служебно дали има индикации за очевидна неправилност на първоинстанционното решение, е неопределящ за изхода от спора пред настоящата инстанция. Относно правомощията на въззивната инстанция е постановено ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тя действа при условията на ограничен въззив, като разглежда спора по същество, но само по наведените оплаквания за неправилност във въззивната жалба – чл. 269 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл по заявените оплаквания във въззивната жалба по същество. Това, че ги е приел за неоснователни, т. е. не е възприел тезата на въззивницата, не означава, че решението е неправилно и това не е основание за допускане до касационно обжалване.
Твърди се очевидна неправилност поради незачитане на обективната истина и непредоставено равенство на страните в процеса. Относно основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК е установена съдебна практика, според която решението е очевидно неправилно, когато страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба за правилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения или несъответствие на фактическите изводи от събраните доказателства. Касаторката не посочва защо решението не зачита обективната истина. Ако се свърже с обстоятелствата, които са посочили като недоказани, то съдът вече посочи, че те са установени от доказателства по делото или са ирелевантни. При преценката за наличие на очевидна неправилност от мотивите на обжалваният акт, касационната инстанция не преценява доказателствата. Като очевидно неправилно се оценява решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма, когато са нарушени съдопроизводствени правила, гарантиращи спазването на основни принципи на гражданския процес, като съобразяване с обективната истина, установена от доказателствата по делото, спазване на равенството между страните. Съдът не констатира такива нарушения, за което изложи съображения по по-горе по формулираните въпроси. Спорът е решен според установените факти по делото в съответствие с процесуалния закон. Решението е подробно мотивирано, видно от изложеното по-горе, а изводите не са формирани при нарушение на основни логически правила. Затова не се допуска касационно обжалване и на основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК.
Посочено е и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не са формулирани въпроси по него. Това основание е налице когато за разрешаване на правен спор е необходимо разрешаване на конкретен правен въпрос по прилагане на правна норма или правен институт, които са непълни или неясно формулирани и е необходимо чрез тълкуване да се разкрие точният им смисъл, а няма съдебна практика или когато съществува такава, но тя е противоречива или неактуална. Касаторите не са формулирали въпрос, по който да са обосновани тези предпоставки. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване и на това основание.
В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК, предвид недопустимостта на касационната жалба, подадена от И. П. и не допускане на касационната жалба, подадена от А. Г. М., на ответниците по касация И. Д. Д. и А. Б Д., малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител И. Д., следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски, но само до размер 1888 лв. Те са претендирали присъждане на разноски с отговора на исковата молба. Представен е договор за правна помощ от името на двете за процесуално представителство пред ВКС за адв. Й. Ц.-Т. и адв. С. И.. В договора обаче е вписано, че е уговорено и платено възнаграждение в размер на 3775 лв. „общо за двете клиентки за двамата адвокати“. Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, възнаграждение се дължи за един адвокат. Тъй като с договора е уговорено и платено общо възнаграждение от двете ищци за двама адвокати, съдът присъжда половината от това възнаграждение, т. е. за един адвокат. Тъй като този акт се постановява след 01.01.2006 г., сумата 1888 лв. се присъжда в равностойността й в евро, т. е.965.31 евро.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима, касационната жалба, подадена от И. Т. П. против решение № 160 от 16.02.2024 г. по гр. д.№ 2383/2023 г. на Апелативен съд-София
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 160 от 16.02.2024 г. по гр. д.№ 2383/2023 г. на Апелативен съд-София, по касационна жалба, подадена от А. Г. М..
Осъжда И. Т. П., ЕГН-[ЕГН] и А. Г. М., ЕГН-[ЕГН] да платят на И. Д. Д., ЕГН-[ЕГН] и А. Б Д., ЕГН-[ЕГН] малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител И. Д. Д. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 965.31 евро, /равняваща се на 1888 лв./
В частта, в която е оставена без разглеждане касационната жалба, подадена от И. Т. П. и той е осъден за заплащане на разноски, определението подлежи на обжалване от него с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: