Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - [населено място] чрез процесуалния му представител юриск. П., против решение №91 от 16. 04. 2015г., постановено по адм. дело № 852/2014г. по описа на Административен съд град Хасково. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно и, вместо него, касационният състав на ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на И. С. К. срещу Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/8858 от 12. 08. 2014г. на Изпълнителен директор на ДФЗ-РА.Претендира разноски за производството.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по същество.

Ответникът И. С. К. в писмен отговор и становище по същество оспорва касационната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред Административен съд град Хасково е образувано по жалба на И. С. К. срещу Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/8858 от 12. 08. 2014г. на Изпълнителен директор на ДФЗ-РА за извършена оторизация и изплатено финонсово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013година. По СЕПП по подаденото заявление за кампанията 2013година били оторизирани суми от 0, 00лева, вместо исканата сума от 8 355, 8лева и по схемата СНДП била оторизирана сумата от 201, 05лева, вместо поисканата 203, 03лева. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение съдът е отменил Уведомително писмо и е изпратил преписката на административния орган - изпълнителния директор на ДФ”Земеделие” за ново произнасяне съгласно указанията, дадени в мотивите на същото. Приел е, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган при спазване задължителните реквизити по отношение на властнически акт, включително фактически и правни основания за издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон, тъй като не е изпълнил изискванията на чл. 28§1 от Регламент№1122/2009г. за извършване на допълнителни проверки. Установил е, че за пет от заявените БЗС от стопанина по мярка СЕПП, неправилно са определени недопустимите за подпомагане площи, което е довело до неправилно определяне на общия размер на допустимата за подпомагане площ, както и до неправилно определяне на процентното съотношение между размера на наддекларираните спрямо установените като допустими за подпомагане площи.Съдът е допуснал и приел съдебно - техническа експертиза, като въз основа на заключението по нея е установил, че недопустимата за подпомагане площ по СЕПП е в размер на 0, 95ха, която представлява 3, 65% от установената площ от 26, 97ха, а не както е приел административният орган-26, 44%. При тези констатации е приел, че съгласно чл. 58 от регламент/ЕО/ №1122/2009г. констатираното несъответствие в процентите наддекларирана площ води и до промяна на налаганите санкции. При тази фактическа обстановка е отменил административния акт и е върнал преписката на органа за ново произнасяне по същество по подаденото от оспорващия заявление, след изясняване на всички факти от значение за случая при съобразяване мотивите на решението. Обжалваното решение е правилно.

Първоинстанционният съд въз основа на обективно установени фактически обстоятелства е формирал законосъобразни и обосновани правните изводи. Същите се споделят изцяло от настоящата инстанция. От приложената административна преписка и съобразно приетата и неосопрена от страните съдебно - техническа експертиза се установява по безспорен начин, че фактическите констатации на административния орган, обективирани в таблица н л. 2 от Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/8858 от 12. 08. 2014г. на Изпълнителен директор на ДФЗ-РА, касаещи мярката СЕПП се оборват от събраните в хода на производството доказателства. Според правната обосновка на административния орган, дадена под изнесените в табличен вид данни, посочените в писмото БЗС са недопустими за подпомагане, защото изцяло или части от тях не попадат в одобрения от Министъра на земеделието и хрените специализиран слой. От приложените по делото писмени доказателства и приетата СТЕ се установява, че приетото от органа наддеклариране, отбелязано в таблицата относно СЕПП не се потвърждава изцяло, тъй като по отношение на пет от БЗС парцели, определените като недопустими части от тях са неправилно определени. Вещото лице след подробно проучване и дешифрация на всеки от тези пет БЗС е констатирало, че неправилно при изработването на актуалната ЦФОК съответни части от петте БЗС не са включени в специализирания слой „ПДЗС”, тъй като при извършената дешифрация, се установява друго фактическо положение. По отношение за БЗС 21258-9-3-1 е установено, че по-голяма част от парцела представлява пасище в добро земеделско стопанство. Въз основа на извършеното дешифриране на ЦФОК експерта приема, че недопустимата за подпомагане площ не е така определената от ответника 0, 94ха, а е само 0, 15ха, като останалите 0, 79ха се явяват допустими за подпомагане, тъй като представляват пасище в добро земеделско състояние. За БЗС 21258-33-1-2, заявен с площ от 0, 73ха ДФЗ-РА определя, като недопустими за подпомагане 0, 05ха. При извършеното дешифриране на ЦФОК СТЕ установява, че участъкът по източната граница от 0, 02ха погрешно е извън слоя ПДЗС, тъй като същият е засят и добре обработен. Другият участък, останал извън слоя ПДСЗ е необработен и поради това тройно недопустим за подпомагане, поради наличие на останки от постройка в него. От така установеното СТЕ определя за недопустимата за подпомагане площ от 0, 03ха. За БЗС 21258-41-1-3, заявен с площ от 4, 24ха, административният орган е определил като недопустими за подпомагане 0, 01ха, а при обработка на данните по заявлението за парцела ВЛ установява, че площта извън специализирания слой е едва 42 кв. м., което се явява по-малко от 0, 01ха, поради което приема, че недопустимата за подпомагане площ е 0ха. За БЗС 21258-54-1-1, заявен с площ от 1, 61ха, с определена от ДФЗ недопустима за подпомагане почти цялата заявена площ на парцела- 1, 60ха, като площи извън специализирания слой, при извършеното дешифриране на ЦФОК СТЕ е установила, че по-голяма част от парцела представлява пасище в добро земеделско състояние, а храсти, които са недопустима за подпомагане се наблюдават само по средата на южната част на заявения парцел и тази част е с площ от 0, 20ха. При така установеното е прието, че недопустимата за подпомагане площ не е 1, 60ха, а само 0, 20ха. Същите констатации са установени и по отношение на БЗС 21258-54-2-2, със заявена площ от 2, 89ха,, където ДФЗ-РА е определил като недопустима за подпомагане цялата заявена площ на парцела, като площи извън специализирания слой и за който ВЛ при извършеното дешифриране на ЦФОК е установило, че по-голяма част от парцела представлява пасище в добро земеделско състояние, а храсти, които са недопустима за подпомагане, се наблюдават само по южната част на източната граница на заявения парцел и те са с площ от 0, 41ха. Останалата част от парцела е в добро земеделско състояние и дори в момента на заснемането на пасището имало пашуващи животни, поради и което е приета за недопустимата за подпомагане площ само 0, 41ха. Със заключението на вещото лице е констатирано, че общо наддекларираните площи се явяват само 0, 95ха от общо заявените 26, 97ха по тази мярка, а не както е определено от ДФЗ- 5, 64ха. При това положение в процентно отношение разликата между декларираната и установената площ е определена на 3, 65%, а не както е прието от административния орган-26, 44%. Налице е съществена разлика в процента на наддеклариране, който е 3, 65%, а не както е определено от административния орган-26, 44%. Това обстоятелство безспорно оказва отражение и върху размера на наложената санкция по реда на чл. 58 от Регламент №1122/2009година. Затова процесното уведомително писмо е незаконосъобразно, поради което като го е отменил и е върнал преписката на административния орган, съдът е приложил правилно материалния закон.

Следва да се отбележи за прецизност на изложението, че конкретни касационни оплаквания срещу тези изводи на административния съд липсват в депозиранат жалба. Основното в нея са цитирани разпоредби относно приложимото законодателство, като по отношение на тях първоинстонционният съд е извършил подробен анализ и извел правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от настоящият състав на съда, поради което е безпредметно да бъдат повтаряни. По горните съображения, касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор искането за присъждане на понесените от ответника по касация съдебни разноски за настоящата инстанция е основателно и следва да бъде уважено. В производството ответникът е претендирал разноски в размер на 500лева за адвокатско възнаграждение. Претедираните разноски са своевременно поискани и доказани по основание и размер, поради което се дължат от жалбоподателя - Директор на Областна дирекция на ДФ"Земеделие"- [населено място] .Представителят на Директор на Областна дирекция на ДФ"Земеделие" - С. в касационната жалба е възразил за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение. Настоящият състав намира, че с оглед фактическата и правна сложност на спора пред касационната инстанция, който спор е административно правен и неоценяем, и като съобрази и § 2 от ДР във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира, че ДФЗ следва да бъден осъден да заплати на ответника по касация за адвокатско възнаграждение сума в размер на 300 лв. за разноски пред настоящата съдебна инстанция, а за останалата част искането следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 91 от 16. 04. 2015 г., постановено по адм. дело № 852/2014 г. по описа на Административен съд град Хасково.

СЪЖДА Директор на Областна дирекция на ДФ"Земеделие" - [населено място] да заплати на И. С. К. разноски по делото в размер на 300/ триста/ лева за адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Особено мнение: