Производството е по чл. 251 от ГПК (Г. П. К) (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на М. И. Д., [населено място],[жк][жилищен адрес] за тълкуване на Решение №8335 от 07. 07. 2015 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело №11971/2014 г.

Искателят моли съда да тълкува Решение №8335 досежно употребеното в мотивите на съдебното решение понятие „присъствено обществено обсъждане”. Сочи, че не намира легална дефиниция за такова обществено обсъждане, както и досежно разликата му с „обществено обсъждане” по чл. 3 от Наредба за реда и начина на провеждане на обществено обсъждане на територията на [община] (Наредбата). Сочи, че не намира легална дефиниция за „дискреция” на органа и счита за неясно трябва ли да има обратно решение – да няма обществено обсъждане.

Ответникът по искането – Общински съвет Б., счита същото за неоснователно. Позовава се на чл. 251 ГПК и сочи, че с диспозитива на Решение №8335 е оставено в сила първоинстанционното съдебно решение и е осъден Д. да заплати направените по делото разноски. Сочи, че на тълкуване подлежи само диспозитива на съдебното решение, който в случая е ясен, не и мотивите на решението. С тълкуването, което Д. иска, се цели „съдът да изложи други мотиви като даде други отговори по съществото на спора относно съдебните разноски по делото, което е недопустимо”. Излага подробно становището си по характера на разноските и дължимостта им. Моли съда да остави без уважение искането. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Г. Т..

Върховният административен съд счита молбата за тълкуване за допустима – подадена е от надлежна страна и при отсъствие на предпоставката по чл. 251, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна.

С решение №8335 от 07. 07. 2015г. съдът оставил в сила Решение №1094 от 19. 06. 2014г. на Административен съд, [населено място], постановено по административно дело №2690/2013г.

Формулиран по този начин диспозитивът на съдебното решение не съдържа неяснота относно формираната и формулирана воля на съда. У. език е ясен и не предполага повече от един смисъл. А на тълкуване подлежи само и единствено диспозитивът. Той е съдебното решение и този, който притежавайки сила на пресъдено нещо, установява какво е действителното правно положение между спорещите страни и ги задължава да се съобразяват с него. Именно диспозитивът на решението, като констатация на съда относно спорното право, прави неговия предмет определен и безспорен.

Мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на присъдено нещо, те са само елемент, но не и иманентна негова част (тълкувателно решение №1 от 04. 01. 2001г. на Върховния касационен съд по тълкувателно гражданско дело № 1/2000г. на общото събрание на гражданската колегия, т. 18), видно и от разпоредите на чл. 235, ал. 4 и 5 и чл. 236, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, както и чл. 172а, ал. 1, т. 6 и ал. 2 АПК. Мотивите на съдебното решение не са самостоятелен източник на правни последици наред с диспозитива на съдебното решение, поради което тяхната липса или неяснота не води до необходимост и възможност за тълкуване по реда на чл. 251 ГПК.

Видно от изложеното искането за тълкуване на решение №8335 от 07. 07. 2015 г. на Върховния административен съд като основаващо се на твърдения за неясност на мотивите, а не на диспозитива на съдебното решение е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 251, ал. 1 и 5 във вр. с чл. 144 АПК Върховният административен съд РЕШИ:

О. Б. У. искането на М. И. Д., [населено място],[жк][жилищен адрес] за тълкуване на Решение №8335 от 07. 07. 2015 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело №11971/2014 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Особено мнение: