Образувано е по касационна жалба на кмета на [община] – А. К. против решение № 1867 от 14. 11. 2014 г. по адм. дело № 573/2014 г. на Административния съд - Б. като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответната страна – Г.Д.Р не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, трето отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба, е неоснователна.
С обжалваното решение, постановено в производството по чл. 145 АПК във връзка с чл. 46, ал. 5 от ЗОС, съдът е отменил заповед №37 /05. 08. 2014г. издадена от Заместник – кмета по хуманитарни дейности при [община], с която са прекратени наемните правоотношения между [община] и Г.Д.Р за предоставеното му общинско жилище находящо се на [улица].
В мотивите на оспорената заповед е посочено, че със Заповед № 931/30. 04. 2009 г. на Кмета на [община] е допуснато изработването на ПУП - изменение на план за уличната регулация на [улица], кв. 132 по плана на II микрорайон - Б. в участъка пред сграда с идентификатор 04279. 615. 97. 1 и изработването на ПЗ за режим на застрояване на съществуващата жилищна сграда, както и че със Заповед № 2617/30. 12. 2009 г. на Кмета на [община] е одобрен ПУП - изменение Г13 за имот с идентификатор 04279. 615. 97 но КК на Б. с режим на застрояване на съществуващата жилищна сграда, с който се засягат обитаваните от наемателя помещения. Посочено е, че с одобрения ПУП са предвидени задължителни линии на застрояване, съгласно които част от сградата, попадаща в улицата, подлежи на премахване, а останалата част трябва да се реконструира /укрепи/ преди реализирането на предвиденото надстрояване и пристрояване и затова е необходимо освобождаването на отдадените под наем в сградата жилища, като за наемателите са предвидени общински жилища за отдаване под наем.
Съдът е изложил съображения, че процесната заповед е издадена от компетентен за целта съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗОС – Заместник кмета на [община], определен със заповед на кмета на общината да го замества в периода на отсъствието му, в правомощията му по чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА. При издаването на заповедта са спазени изискванията на чл. 46, ал. 2 от ЗОС, спазена е формата като заповедтта е оформена като писмен документ, съдържащ правните и фактическите основания за нейното издаване, както и диспозитивна част. При издаването на заповедта не са допуснати нарушения на процесуалните правила, но същата е незаконосъобразна поради противоречие с материално-правните разпоредби. Решението е правилно.
От анализа на доказателствата по делото е установено, че с влязла в законна сила заповед № 931/30. 04. 2009 г. на кмета на [община] е допуснато изработването на ПУП - изменение на плана за уличната регулация на [улица], № 78, кв. 132 по плана на 2 микрорайон - Б. в участъка пред сграда с идентификатор 04279. 615. 97. 1 и изработването на ПЗ за режим за застрояване на съществуващата жилищна сграда, както и че със заповед № 2617/30. 12. 2009 г. на кмета на [община] е одобрен ПУП - изменение на ПЗ за имот с идентификатор 04279. 615. 97 по КК на Б. с режим на застрояване на съществуващата жилищна сграда.
Тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК за установяване на фактическите основания, посочени в административния акт, е на административния орган. В конкретния случай не са се доказали наличието на предпоставките по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗОС, респективно чл. 16, ал. 2, т. 2 от сключения между страните договор за наем - извършване на ново строителство, надстрояване или пристрояване, основен ремонт или реконструкция, които да засягат обитаваните помещения. Не са били започнати етапите на строително-инвестиционния процес обстоятелствено изброени в първоинстанционното решение.
Налице е било единствено одобрен ПУП - изменение на ПЗ за процесния имот с режим на застрояване на съществуващата сграда. Но наличието на ПУП е само първата необходима предпоставка за разрешаване на строителството.
Правилно е приел съда, че не може да се направи извод дали евентуалното ново строителство, надстрояване или пристрояване, биха засегнали обитаваното от жалбоподателя жилище, т. е. дали са налице предпоставките по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗОС, респективно по чл. 16, ал. 2, т. 2 от сключения между страните договор за наем и оттам фактическото основание за издаване на оспорената заповед.
Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1867 от 14. 11. 2014 г. по адм. дело № 573/2014 г. на Административния съд - Б. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: