Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на П. Д. Д. от [населено място] срещу заповед рег. № 8121К - 3098/22. 12. 2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 15 от Закон за миинстерството на вътрешните работи /ЗМВР/ служебното му правоотношение е прекратено, като възникнало след като служителят е упражнил правото си на пенсия, по инициатива на органа по назначаването. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на изискванията за форма, на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и неговата цел. Моли да бъде отменена, като му се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспорената заповед.
Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:
Жалбоподателят Д. е заемал длъжността директор на Областна дирекция на МВР - [населено място], като служебното му правоотношение на тази длъжност е възникнало след като е упражнил правото си на пенсия. Видно от приложеното по делото писмо изх. №К-3101/16. 12. 2014 г. на Национален осигурителен институт - Териториално поделение К., на жалбоподателя е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждане №36/08. 10. 2010 г., считано от 01. 08. 2010 година. С оспорената заповед е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 15 от ЗМВР, която разпоредба предвижда прекратяване на служебното правоотношение на държавни служители от МВР, когато това правоотношение е възникнало след като държавният служител е упражнил правото си на пенсия по инициатива на органа по назначаване.
При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, обосновава следните изводи:
Жалбата е подадена в срока по 149, ал. 1 АПК и от лице, за което...