О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 2412
гр.София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети май две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: БОРИС ИЛИЕВ
Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ
Я. В.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. гр. д.№ 614 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на Ц. К. Л., чрез адвокат М. Л. от АК–Враца, срещу решение № 608/11.11.2024 г. по в. гр. д.№ 515/2024 г. на Окръжен съд Враца, с което се отменя решение № 128 от 20.05.2024 г. по гр. д.№ 1313/2023 г. на Районен съд Козлодуй в частта, в която е уважена молбата на И. Н. Т. против Ц. К. Л., на основание чл.59, ал.9 СК, за изменение на определения разширен режим на лични контакти на детето К. Ц. Л. с бащата, но се потвърждава първоинстанционното решение в частта, с която се оставя без уважение молбата за изменение на увеличената месечна издръжка на детето от 350 лева, считано от 28.11.2023 г.
Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, 3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроси, които уточнени при условията на т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК се свеждат до критериите, при които съдът следва да определи режима на лични контакти между детето и родителят, при когото то не живее постоянно, за да се удовлетвори най-добрият интерес на детето, за задълженията на съда да даде указания при нередовност на въззивната жалба и следва ли отново да изслуша родителите, при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Според касатора, произнасянето на въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС, а въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото поради липса на съдебна практика, както и че решението е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
От И. Н. Т., чрез адвокат Х. П., е подаден писмен отговор, с който оспорва доводите в жалбата, като счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, а решението е правилно и следва да се потвърди.
За да постанови решението, въззивният съд е установил, че страните по делото са родители на К. Ц. Л., /род. на */, чиито брак е прекратен с решение № 279/01.11.2022 г. по гр. д.№ 1347/2022 г. на РС Козлодуй. По споразумение на страните, родителските права по отношение на детето се упражняват от майката И. Н. Т., при която е местоживеенето на детето, утвърден е разширен режим на лични отношения с бащата и дължимата от него месечна издръжка на малолетната. При преценка на писмените и гласни доказателства, вкл. социалния доклад по настоящото дело, съдът е възприел изводите на първоинстационния съд, че е налице изменение на обстоятелствата, които налагат промяна в одобрения разширен режим на лични отношения. Според мотивите на съда, първоначално определеният разширен режим на лични отношения не е дал резултат поради нарушената комуникация между родителите по въпросите за отглеждане на малолетната К.. При липсата на медицински данни за влошаване на здравословното й състояние или неизпълнение на родителските задължения от бащата, както и необходимостта от полагане на допълнителни грижи за подготовката за училище, въззивният съд е приел, че следва да определи режим на лични контакти, като бащата се вижда и взема К. със себе си всяка втора и четвърта събота от 10ч. до неделя в 16ч. с преспиване; ежеседмично в сряда от 16,30 ч. до 19 ч., както и от 10ч. на 15 юли до 18ч. на 30 юли и от 10ч. на 15 август до 18ч. на 30 август, също с преспиване, като през останалата част от м. юли и м. август, когато К. е при майка си, не се прилага режима на лични контакти с бащата в сряда, събота и неделя. Така определеният режим на лични контакти с детето /без да се изменя режима на личните и официални празници/, според въззивния съд е изцяло в интерес на малолетната и ще спомогне за съхраняване на нейното емоционално и физическо здраве. С оглед липсата на данни за родителски отчуждение, съдът е достигнал до извод, че няма основание да бъде запазен значително по-разширения режим на срещи между бащата и малолетната К. през седмицата, както и да бъде увеличена допълнително дължимата й по закон издръжка от 350 лева.
При тези фактически и правни изводи на въззивния съд не се обосновава „очевидна неправилност“ на решението по чл.280, ал.2 ГПК, т. е. особено тежко нарушение на закона или явна необоснованост на мотивите /напр. законът е приложен в неговия противоположен смисъл или е приложена отменена правна норма/, които нарушават основни начала в гражданския процес, възприети и утвърдени в практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд, при решаването на спорове по молби за определяне на режим на лични отношения с родителя, при когото детето не живее постоянно. Постановеното решение е израз на правораздавателната компетентност на съда при решаването на конкретния правен спор и съдържа неговата преценка за установените по делото факти и приложението на закона към тях. В този смисъл, въпросите за задълженията на съда да даде указания при нередовност на въззивната жалба и твърденията за нарушения на материалния и процесуалния закон по същността си представляват доводи за неправилност (чл.281, т.3 ГПК), по които касационната инстанция може да се произнесе след допускане на решението до касация по конкретно поставен правен въпрос, а не в производството по чл.288 ГПК. Ето защо, не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението поради „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита и съдействие.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като даденото разрешение на материалноправни въпросите е в съответствие с установената съдебна практика на Върховния касационен съд, формирана с Постановление № 1/12.11.1974 г. по гр. д.№ 3/1974г. на Пленум на ВС, решение № 152/18.06.2012 г. по гр. д.№ 1066/2011 г., III г. о., решение № 54/16.02.2015 г. по гр. д.№ 5475/2014 г., IV г. о., решение № 162/27.07.2015 г. по гр. д.№ 7228/2014 г. ІІІ г. о., решение № 334/06.01.2016 г. по гр. д.№ 2202/2015 г. IV г. о., решение № 110/22.05.2018 г. по гр. д.№ 327/2018 г., IV г. о. и др., която се приема еднозначно, че съдът е длъжен да изследва подробно обстоятелствата, обосноваващи интереса на детето, като посочи кои от тях налагат детето да остане при единия родител и да бъде определен обичайния или по-разширен, респ. по-ограничен режим на лични отношения с другия родител. Изводите трябва да са направени, с оглед интересите на детето и въз основа на обществено-икономическите условия и възможностите за осигуряване на здравословна и спокойна семейна среда. В конкретния случай, съобразявайки необходимостта да бъде ангажирана обективно родителската отговорност и на двамата родители, съдът е определил по-широк режим от обичайния за лични контакти с бащата, при когото детето не живее постоянно. за да бъде запазени отношенията на близост с този родител, но с оглед висшия интерес на малолетната е разпределил времето за отглеждане и възпитание при всеки от тях. В тази връзка, поставените въпроси, допустимо ли е да се изменя съществуващия режим на лични отношения, с оглед най-добрия интерес на малолетното дете, когато единия родител има друго дете, намаляване на режима на лични контакти не е ли предпоставка за отчуждение между двете деца и не се ли нарушава правото на личен и семеен живот по чл.8 КЗПЧОС, не покриват изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са поставени хипотетично. Решаващите изводи на въззивния съд, че молбата за изменение на определения режим на лични отношения на детето с бащата е частично основателна, с оглед интересите на малолетната, тъй като определената продължителност на срещите съответства в максимална степен на възрастта на детето, привързаността му към двамата родители и възможността да получава подкрепа от тях. Отделно от това, въпросите във връзка с твърденията за порок на обжалваното решение поради неправилно определен режим на лични отношения не могат да обосноват някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по същността си представляват оспорване на фактическите обстоятелства и преценката на съда за значението и последиците от първоначално уговорения по-разширен режим на лични контакти на бащата с малолетната К., т. е. доводи за неправилност на решението.
Поставените процесуалноправни въпроси също не обуславят допускане на касационно обжалване. Въпросът за задължението на съда служебно да следи за най-висшия интерес на детето, с оглед установения принцип в чл.7, ал.1 ГПК, е разрешен в съответствие с практиката на ВКС – напр. решение № 108/18.06.2019 г. по гр. д.№ 3665/2018 г., IV г. о., решение № 127/24.06.2022 г. по гр. д.№ 4531/2021 г., IV г. о. и решение № 24/26.02.2021 г. по гр. д.№ 1541/2020 г., III г. о., която приема че при произнасяне на мерките относно упражняването на личните отношения между родител и дете, задължение на съда е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правно-релевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето, като в случай че първоинстанционният съд не е изпълнил тези си задължения, това процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната инстанция, независимо от липсата на нарочно оплакване във въззивната жалба. Мотивите на обжалваното решение, в случая, се основават на представен по делото социален доклад, писмени доказателства и свидетелски показания, които съдът е преценявал по вътрешно убеждение, което не може да бъде проверявано за необоснованост по реда на чл.288 ГПК. След като не обосновава връзката на въпросите с конкретното производство по чл.59, ал.9 СК, което да определи рамките на произнасяне от касационната инстанция, не може да се приеме, че тези въпроси са обуславящи в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Останалите формулирани въпроси в изложението на касатора се основават на фактически твърдения, които се различават от констатациите на съда в обжалваното решение относно редовността на подадената въззивна жалба и правнорелевантните факти. В съдебната практика на ВКС е изяснено, че когато формулираният от касатора въпрос е мотивиран с твърдения за факти, които не са възприети във въззивното решение, той е неотносим, тъй като не покрива изискванията за правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване. Отделно от изложеното, в практиката на ВКС е изяснено, че проверката за редовност на подадената жалба е служебно задължение на администриращия съд, чийто акт се обжалва, тъй като чрез нея жалбоподателят определя обема на търсена защита и съдействие в производството (чл.6, ал.2 ГПК). Като положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на жалба, съдът я проверява служебно и когато нейното съдържание не отговаря на изискванията на закона, жалбата се оставя без движение с указания до страната и последиците при неизпълнението им в срок. Изводите на съда в случая се различават от твърденията на касатора, поради което поставените въпроси за задълженията на въззивния съд при констатирана нередовност на въззивната жалба са неотносими.
Последният процесуалноправен въпрос не е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС, според която изслушването на двамата родители в производство по молба на основание чл.59, ал.9 СК е задължително и пропускът за това е съществено процесуално нарушение, което следва да бъде отстранено служебно от въззивната инстанция (така ТР.№ 1/09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК). Само когато в нарушение на чл.59, ал.6 СК, изслушването на двамата родители не е било проведено или това е било необходимо, за да изясни делото от фактическа страна, въззивната инстанция е задължена с повторното им изслушване.
Предвид изложените съображения, въззивното решение е постановено при съобразяване на съдебната практика, формирана с ППВС № 1/1974 г., поради което не е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а при липсата на съображения за необходимост да се изменени или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на правните норми, установени в интерес на ненавършилите пълнолетие деца, не може да се приеме, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 608 от 11.11.2024 г. по в. гр. д.№ 515/2024 г. на Окръжен съд Враца.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.