Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на ДФЗ, чрез процесуалния му представител, срещу решение № 3520 от 23. 05. 2013 г. постановено по адм. дело №653 по описа за 2013 г. на Административния съд С.-град (АССГ), с което е прогласена нищожността на уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2008 г № 01-6400/544 от 19. 11. 2012 г. на ИД на ДФЗ - РА относноотказ за финансово подпомагане по Схемата за национални доплащания. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че решаващият състав на АССГ неправилно е приел неизпълнение на указанията на Върховния административен съд. Твърди, че именно в изпълнение на указанията административния орган е коригирал допуснатата техническа грешка при съставянето на таблица №1, което е довело до различия в отразеното в уведомителното писмо и приложената таблица. Иска отмяна на решението.

Ответникът - Кооперация "Бряг - 93 ГПТК" не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението на АССГ е правилно и касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение на Административен съд София-град е прогласена нищожността на уведомително писмо №01-6400/544 от 19. 11. 2012 г. издадено от ИД на ДФЗ. В мотивите си съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма и особените процесуалните изисквания. Приел е обаче, че обжалваното писмо в частта му относно постановения отказ за подпомагане по СНД е нищожно предвид постановяването му в противоречие с дадените указания в решение на Върховния административен съд. Обосновал своя акт с мотиви, че при новото решаване компетентният административен орган не се е съобразил с дадените указания и по същество е постановил същия административен акт разпоредбата на чл. 51 от Регламент (ЕО)№796 /2004 г. отново е приложена по отношение на СНД като допустимата площ е намалена с удвоения размер на недопустимата площ, въпреки изричните и ясни указания на АССГ и на ВАС,че не са налице предпоставки за това, тъй като процентното съотношение на недопусдтима към установена площ е 3%.

Предвид изложеното решаващият състав на АССГ е приел, че са налице предпоставките на чл. 177, ал. 2 от АПК - нищожен административен акт, издаден от административен орган, постановен в противоречие с влязло в сила решение на съд.

Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира, че решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания.

Настоящият съдебен състав намира за законосъобразен извода на АССГ, че административният орган не е изпълнил задължителните указания, дадени с решение № 4616 от 25. 10. 2011 г. постановено по адм. дело № 7536 от 2010 г. на АССГ. С цитираното решение съдът е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката за ново произнасяне при съобразяване с дадените указания.Администрацията е обвързана от съдебните решения по административни дела и в конкретния случай административния орган действа при условията на обвързана компететност, наложена му от задължителните указания по тълкуване и прилагане на материалния закон т. е той е бил задължен да издаде административния акт при изпълнение на дадените указания.След като не е сторил това и е постановил акт в противоречие с влезлия в сила съдебен акт, то и извода на първоинстанционния съд за нищожност на акта на основание чл. 177, ал. 2 от АПК е обоснован и законосъобразен.

Разпоредбата на. 177, ал. 2 от АПК е ясна и категорична, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни и касационният жалбоподател се е позовал на имемно на тази нищожност.Видно от обжалваното уведомително писмо от 19. 11. 2012 г. при издаването му отново е приложена санкция по чл. 51 от Регламент ( ЕО ) №796/2004 г. по отоношение на СНД въпреки, че процентното съотношение на недопустимата към установената площ е било под 3%. Видно от отразеното в Таблица №1 относно схемата Н. е възпроизведено същото което е отразено в отмененото уведомително писмо. Ето защо настоящата инстанция напълно споделя извода на първоинстанционния съд за несъобразяване с указанията дадени с отменителното решение № 4616 от 25. 10. 2011 г. на АССГ, поради което и на основание чл. 177, ал. 2 от АПК правилно е прогласено нищожността на оспорения административен акт.

Предвид изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е правилно като обосновано и съобразено с материалния и процесуалния закон. Не са налице релевираните с касационната жалба пороци, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3520 от 23. 05. 2013 г. постановено по адм. дело № 653 по описа за 2013 г. на Административния съд С.-град. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: