Производстото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] и А. С. Й. срещу решение № 2912 от 18. 12. 2014 г. по адм. д. №3067/2014 г. на Административен съд Варна, с което са отменени действията по налагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 5 б.“б“ от ЗдвП – преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, от служител на [фирма], извършени на 07. 09. 2014г по отношение на лек автомобил марка „Х. Т", с ДК [рег. номер на МПС], собственост на Г. Й. Д..

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Счита за неправилен извода на съда, че не е доказано автомобилът да е паркирал в нарушение на ЗДвП. От констативния протокол се установява, че на 7. 09. 2014 г. автомобилът е паркиран в ръкава до хотел "Х." в зелените площи, с което водачът е спрял в нарушение на действащия на мястото пътен знак Б-27 и е паркирал автомобила в зелените площи, собственост на [фирма], с което им причинил имуществени вреди. В констативния протокол са описани времето, мястото на извършване на нарушението и автомобила, което се установява и от гласните доказателства по делото.

Ответната страна е изпратила по делото писмени бележки.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е приел, че представените две заповеди и трудов договор и длъжностна характеристика водят до извода, че двамата служители са имали право да извършат репатрирането на процесния автомобил, след установяване от тяхна страна на извършеното нарушение. Налице и изрична заповед от управителя на [фирма] № 35/15. 04. 2014 г. за оправомощаване на служителите да извършват дейност по репатриране на автомобили, поради което...