Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на служител на [фирма] - А. С. Й. срещу решение № 133 от 27. 01. 2014 г. по адм. д. № 2890/2014 г. на Административен съд Варна, с което е отменена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б.”б” от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, представляваща принудително преместване на паркиран лек автомобил марка „Форд” с рег. [рег. номер на МПС] без знанието на собственика му, наложена от него на 13. 08. 2014 г.

Излага доводи за неправилност на решението, тъй като принудителната административна мярка е наложена за това, че водачът е паркирал в зелените площи, част от уличната мрежа, която е в капитала на [фирма] и се регулира от пътни знаци, за която има изградена схема. Освен от показанията на свидетеля наличието на пътни знаци може да се установи и от представена по делото схема на тази част от комплекса, от която се установява, че този пътен участък е регулиран от пътен знак Б-27, както и че там са обособени зелени площи. Счита, че неправилно съдът е приел, че за да бъде извършено репатриране на автомобил на основание чл. 171, т. 5, б."б" ЗДвП е необходимо кумулативно да са налице предвидените в закона предпоставки. Обстоятелството, че мястото е означено с предупреждение за принудително преместване с техническо средство тип Паяк и телефон за информация се установява от приложената пътна схема знакът е поставен в началото на пътния участък.

Ответната страна е представила писмен отговор. Счита, че правилно административният съд е приел, че не за всяко нарушение на ЗДвП обуславя налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б."б" ЗДвП. Неправилното паркиране на автомобила в терен определен за озеленяване, което причинява имуществени щети на к. к. [фирма] е извън нейния обхват. Правилно съдът не е взел...