Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), чрез процесуалния му представител юрк. Н. срещу решение №6599/04. 11. 2014 г., постановено по адм. дело № 11981/2013 г. по описа на Административен съд – София-град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него, касационният състав на ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на [фирма] срещу Уведомително писмо изх. № 1-6500/7400 от 19. 07. 2013 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” – РА. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище.
Ответникът – Ж. Н. Ж., в качеството си на управител на ЕТ „Д. ен Д. – Ж. Ж. от [населено място], в представен по делото отговор на касационната жалба оспорва същата и моли решението като правилно да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството пред Административен съд – София-град, е образувано по жалба на Ж. Н. Ж. в качеството му на управител на [фирма] - [населено място], против Уведомително писмо с изх. № 1-6500/7400 от 19. 07. 2013 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” за прекратяване на агроекологичен ангажимент и отказ за изплащане на субсидии по подадено от земеделския производител Общо заявление за подпомагане с У.: 02/180610/56125 по Мярка 214 „Агроекологични плащания” за 2010 г., от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) – 2007 - 2013 г., с което е уведомен, че оторизираната сума е в размер на 0 лева, вместо исканата финансова помощ по тази мярка в размер на 25 652, 28 лева.
С обжалваното в настоящето производство съдебно решение съдът е отменил Уведомително писмо за извършена оторизация по Мярка 214 АЕП – направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност” (ВПС1) за кампания 2010 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” и е изпратил преписката на административния орган изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” за ново произнасяне съгласно указанията, дадени в мотивите на същото.
За да стигне до този правен резултат, решаващият съд, след като е изяснил релевантните за спора факти и подробно е обсъдил видовете проверки по чл. 37 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП) и специалните процесуални и материалноправни изисквания на приложимата към мярката Наредба № 11/2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСП за периода 2007 – 2013 г. и е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и в установената форма. Съдът е заключил обаче, че административният акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и при неспазване на процесуално правните изисквания за това.
В мотивите си съдът е изложил, че прекратяването на агроекологичния ангажимент на земеделския производител е в следствие на невъзможността за подпомагане на конкретно заявените площи при което и на основание § 4 от чл. 45 на Регламент (ЕО) № 1974/2006 г. срокът на задължението следва да се счита за изтекъл и не се изисква възстановяване на средства по отношение на периода, през който се е изпълнявало задължението. Съдът е установил, че е нарушен принципът на чл. 35 от АПК, а именно административният орган не е изследвал и установил фактите и обстоятелствата от значение за случая, като е приел, че това е основание за неговата отмяна.
Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и намира постановеното съдебно решение за правилно.
Установено по делото е, че Ж. Н. Ж. като управител на [фирма] като земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от Допълнителните разпоредби на ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) през 2009 г. е подал общо заявление за подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания” по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност” ВПС1, като е заявил за подпомагане по Мярка 214 два парцела от които: Блок на земеделско стопанство (БЗС) 29211-30-1, с площ от 89, 23 ха и БЗС 29211-46-1, с площ 47, 60 ха. находящи се в землището на [населено място] църква. С заповед № РД 11-69/2605. 2010 г. директорът на ОД „Земеделие” - [населено място] и на основание чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ е открил процедура по сключване на споразумения между собствениците или ползвателите на земеделски земи за стопанската 2010/2011. По делото е представен и приет като доказателство доклад за дейността на комисията по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ за землището на [населено място] църква от 14. 09. 2010 г., която не предлага разпределение на земите в това землище по съображения изложени в самия доклад. От данните по делото е видно, че на тези работни срещи е присъствал и касационния ответник, като изрично е установено желанието му да се постигне доброволно споразумение за разпределяне на масивите за ползване. Съдът е установил правилно, че по преписката не се съдържа издадена заповед за разпределяне на масиви от директора на ОД „Земеделие” – Б. за землището на [населено място] църква.
По делото не се съдържа и заповед издадена от министъра на МЗХ или оправомощено от него лице с правно основание чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ за стопанската 2010/2011 г., като с писмо с изх. № 70-2264/15. 12. 2010 г. на заместник министъра на земеделието и храните се повтарят мотивите на комисията по чл. 37, ал. 4 от ЗСПЗЗ за землището на [населено място] църква.
Видно също така от доказателствата по делото е, че с писмо с вх. № 02-021-2600/587 от 20. 05. 2011 г. до ОД „Земеделие” - Б. Ж., е уведомил административния орган, относно невъзможността за по-нататъшно прилагане на мерките за комасация на заявената земя.
Съгласно чл. 18, ал. 3 от Наредба № 11/2009 г. ДФ „Земеделие” прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на чл. 4 когато преустановят прилагането на агроекологичните си дейности по съответното направление преди изтичане на 5 годишния срок по чл. 7, ал. 1. В ал. 6 на чл. 18 (редакция ДВ, бр. 23 от 2012 г.) е предвидено, че получената финансова помощ не се възстановява в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства.
Правилен е извода на съда, че преустановяването на изпълнението на агроекологичните дейности от страна на бенефициера в рамките на минималния 5 годишен срок не е основание за отказ от изплащане на финансова помощ за предходната година, в която е установено извършването им в съответствие с поетия ангажимент и при спазване на императивните изисквания на Наредба № 11/2009 г.
Съдът правилно и законосъобразно е приел, че в това производство административният орган е длъжен да обсъди направените от бенефициера възражения, включително за наличие на форсмажорни или изключителни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 11/2009 г. или на предпоставките на чл. 45, т. 4 от Регламент (ЕО) № 1974/2006 г. на Комисията за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. относно подпомагане на развитието на селските райони. Едва след влизане в сила на акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент и установяване на размера на дължимите за възстановяване суми, последните като неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от европейските земеделски фондове и свързаното с тях национално съфинансиране по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК), подлежат на събиране по реда и условията на чл. 165 и във вр. с чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 г.
В настоящият случаи Административен съд – София-град, е изследвал подробно провеждането на производството пред административния орган и приложимите законови разпоредби и е установил, че е налице такова извънредно обстоятелство, а именно – обективна невъзможност на касационния ответник със заявените от него земеделски земи да участва в разпределението на ползването по местонахождение на земите в землището на [населено място] църква. Това е така, защото за землището на селото и заявените от Ж. земи е следвало да по силата на чл. 37в от ЗСПЗЗ да се създадат масиви за ползване на земеделски земи. Правилен е извода на съда, че създаването на такива масиви става по два начина, описани в чл. 37в – по споразумение между собствениците и/или ползвателите и по административен ред, когато споразумението не е възможно да бъде постигнато, като се добавят и земите, които едно евентуално споразумение не обхваща. Безспорно установено по делото е, че земеделският производител е изразил изричното си желание за сключване на такова споразумение, но до такова не се е стигнало, поради това, че ползваните от него земи, както и на останалите земеделски стопани, които са заявили споразумение не са надхвърляли две трети от общата площ на масивите за ползване в съответното землище. В този случай, както правилно е приел първоинстанционния съд Комисия назначена по чл. 37в от ЗСПЗЗ е била длъжна да разпредели служебно по правилата на чл. 3 от чл. 37в от ЗСПЗЗ масива и да предложи доклад на директора на ОД „Земеделие”, който съдържа разпределението на масивите за ползване, данни за земите по чл. 3, т. 2, данни за техните собственици и дължимото рентно плащане, въз основа на който директорът на ОД „Земеделие” да издаде заповед за разпределяне на масивите в землището в срок до 1 септември на съответната година. При евентуална невъзможност това да се случи по искане на заинтересовани лица – ползватели на основание ал. 10 от чл. 37в от ЗСПЗЗ министърът на Земеделието и храните е бил длъжен да издаде заповедта по чл. 4 на същия член.
Административен съд – София-град, правилно е приел, че административните органи не са изпълнили възложените им от закона правомощия в условията на обвързана компетентност, а именно били са длъжни, но не са го сторили. Видно от доказателствата по делото е, че липсва както заповед за разпределението на земите от областния директор на „Земеделие” така и от министъра на Земеделието и храните, въпреки представените по делото доказателства, че същият е бил длъжен да издаде такава заповед за землището на [населено място] църква.
Правилна е преценката на съда, че неизпълнението на задълженията на административните органи, които препятстват възможността на физическите лица да осъществяват правата си представлява непреодолима за лицата пречка, която следва да бъде приравнена на извънредно обстоятелство. Изводът на първоинстанционния съд, че неизпълнението от страна на администрацията на задълженията, възложени и по закон не може да бъде предвидено от лицата, и макар последните да са използвали всички допустими от законодателството способи за защита, не следва да носят отговорност за това неизпълнение, нито да им бъде вменявано в тежест заплащането на съответните санкции поради чуждо виновно поведение е правилен.
Обосновани са изводите на решаващия състав, че в конкретния случай не спазени изискванията за прекратяване на агроекологичния ангажимент, съобразно уредбата в цитираните нормативни актове, условията и сроковете за възстановяване на сумите за подпомагане и в частност, случаите на форсмажорни и извънредни обстоятелства.
Изцяло неоснователни са развитите в касационната жалба доводи, за това, че по отношение на Ж. не се установява наличието на условията по чл. 45, т. 4 от Регламент 1974/2006 г., поради което срокът на поетото от земеделския стопанин, съгласно разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 11/2009 г. задължение от 5 последователни години, считано от началото на годината, в която е подадено заявление за подпомагане, не следва да се счита за изтекъл. Правилен е изводът на съда, че от становищата на административните органи по разменената между тях кореспонденция е видно, че задължението на касационния ответник за поддържане на агроекологичния му ангажимент за конкретно заявените от него земи е невъзможно, както поради липса на определени масиви и разпределението на земята в тях, така и поради разминаване на кодовете на земята, което не може да се вмени във вина на едноличния търговец.
Настоящият касационен състав намира, че административният съд е изяснил релевантните за делото факти, обсъдил е доказателствата и възраженията, прилагайки относимите правни норми и е достигнал до правни изводи, които се споделят изцяло.
Решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати пороци, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6566/04. 11. 2014 г., постановено по адм. дело № 11981 по описа на Административен съд – София град.
Решението е окончателно.
Особено мнение: