Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане за отмяна на влязло в сила решение на М. М. М., лично и като законен представител на непълнолетната му дъщеря Ц. М. М., против решение № 836/17. 02. 2014 г., постановено по адм. дело № 7646/2010 г. по описа на Административен съд - София-град, второ отделение, 22-ри състав, с правно основание чл. 238, ал. 1 и чл. 246, ал. 1 от АПК. Твърди се, че Ц. М. М. не е била конституирана и не е участвала в съдебното производство.

Ответната страна – кметът на район „Искър“, [населено място], чрез процесуален представител, с писмено становище и в съдебно заседание изразява становище за недопустимост на молбата за отмяна, алтернативно за неоснователност и недоказаност.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, като взе предвид доказателствата по делото намира следното:

Молбата за отмяна на М. М. М., подадена лично от него, е недопустима за разглеждане поради просрочие.

Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК, отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизане в сила на решението. Във всички случаи искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, съобразно текста на чл. 240, ал. 2 от АПК. В случая се иска отмяна на решение, влязло в сила на 06. 03. 2014 г. Съобщението за изготвянето на решението е получено от М. на 19. 02. 2014 г. Процесната молба за отмяна е подадена на 30. 10. 2014 г. – т. е. срокът за подаване на молба за отмяна е изтекъл.

Следователно молбата за отмяна на влязло в сила решение на М. М. М., подадена лично от него, следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, а образуваното по...