О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 1448София, 14.05.2025 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2174/2024г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Свети Н.“ ООД, [населено място] против решение № 75 от 12.03.2024 г. по в. т. д. № 311/2023 г. на Варненски апелативен съд, потвърждаващо решение № 492 от 07.11.2022 г. по т. д. № 778/2021 г. на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на „Пол Аграр Кампани“ АД, [населено място] съществуването на вземания за възнаграждение и за доставка на бетон по договор за СМР от 04.11.2015 г. и допълнително споразумение № 2 от 31.08.2016 г. и за законната лихва за забава върху главниците.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Изразено е несъгласие с извода за дължимост на претендираната от ответника по исковете неустойка за забава, с която е извършено прихващане на дължимите от него суми по процесния договор за СМР за неплатено възнаграждение и цена на доставен бетон. Според касатора: Въззивният съд изобщо не е обсъдил изтъкнатите в жалбата му доводи и възражения, като неправилно е приел, че между страните е възникнало само едно правоотношение, без да съобрази, че допълнителните споразумения представляват самостоятелни договори и имат за предмет извършването на СМР в други обекти, след като бъде приключен обектът по първия договор; Неоснователно е счел, че строежът е завършен и изпълнението е прието на 22.02.2020 г. с изготвянето на...