№ 542

[населено място], 07. 07. 2023 год.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на пети юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: Р. Б. Ч. И. М.

А. Н.

като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. ч. т.д. № 1079 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу определение № 186 от 12. 05. 2023г. по в. ч.гр. д. № 95/2023г. на Окръжен съд – Кърджали, с което е потвърдено определение № 233 от 28. 02. 2023г. по гр. д. № 158/2023г. на Районен съд – Кърджали.

С първоинстанционното определение е било прекратено, поради неотстраняване на нередовности на исковата молба, образуваното по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК производство срещу И. Б. А. за установяване на вземания по Договор за потребителски кредит № [ЕГН] от 05. 01. 2018г., правата по който са били прехвърлени на касатора от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с договор за продажба на вземания от 31. 08. 2018г. – 2 687. 06 лева главница, със законната лихва за забава от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, 940. 39 лева договорна лихва, дължима за периода от 03. 10. 2018г. до 05. 01. 2021г., и 1 512. 66 лева лихва за забава от 04. 10. 2018г. до датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. За сумите е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1206/2022г. на Районен съд – Кърджали.

Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Представено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.

От насрещната страна И. Б. А. е подаден отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че частната касационната жалба е недопустима. Тя е подадена от надлежна страна и в срок, но срещу съдебен акт, който е изключен от касационен контрол.

Съображенията са следните:

Делото пред Районен съд - Кърджали за установяване на вземания на касатора, цесионер, по договор за потребителски кредит, сключен с И. Б. А., е гражданско. С оглед цената на исковете – главница и лихви, всеки един до 5 000 лева, въззивното решение, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, би било окончателно и неподлежащо на обжалване пред Върховния касационен съд. Поради това не подлежи на касационно обжалване и определението на въззивния съд, с което е потвърдено връщането на исковата молба по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.

Ограничението по чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК касае всички оценяеми искове, независимо от правното основание, доколкото в ГПК или друг нормативен акт изрично не е разпоредено друго. Прагът на обжалваемост не зависи от евентуален порок на обжалваното въззивно определение. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, вр. чл. 274, ал. 3 от ГПК, съответно касационните доводи по чл. 281 от ГПК за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното определение се преценяват само по отношение на частни касационни жалби, които са допустими – редовни, подадени срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение, в срок, от страна с правен интерес от обжалването. За редовността и допустимостта на частната касационна жалба касационната инстанция следи служебно, без да е обвързана от преценката на въззивния съд, нито се изисква възражение срещу редовността и допустимостта на жалбата, направено от другата страна.

При изложеното частната касационна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по делото, като недопустима, подлежи на връщане. Образуваното касационно производство следва да бъде прекратено.

С подадения отговор на касационната жалба на другата страна от адв. Т. П. И., процесуален представител по пълномощие на И. Б. А., е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗЗД. Предвид прекратяването на производството, на основание чл. 78, ал. 4, вр. чл. 81 от ГПК, на адвоката следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение от 400 лева. Размерът на възнаграждението е съгласно чл. 11 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията на Наредбата към датата на изготвяне на отговора (20. 06. 2022г.) – 400 лева.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА частната касационна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу определение № 186 от 12. 05. 2023г. по в. ч.гр. д. № 95/2023г. на Окръжен съд – Кърджали и ПРЕКРАТЯВА производството по ч. т.д. № 1079/2023г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав.

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Люлин“,[жк], бул.“Д-р П. Д.“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, да заплати на адв. Т. П. И., с адрес [населено място], [улица], ет. 1, офис 3, сумата от 400 лева (четиристотин лева) възнаграждение за адвокат, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 78, ал. 4 и чл. 81 от ГПК, за осъществено процесуално представителство на И. Б. А. – подаване на отговор на частна касационна жалба.

Определението в прекратителната част може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател:

Членове:1.

2.