О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2005

гр. София, 05. 07. 2023година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: В. М.

Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д. № 124 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 227 от 21. 09. 2022г. постановено по гр. д. № 311/2022г. на Сливенски окръжен съд, с което е постановено следното: 1/ отменено е решение № 184 от 18. 03. 2022г. по гр. д. № 4342/2021г. на Сливенски районен съд в частта по иска по чл. 109 ЗС на Т. Т. Т. и С. С. Т. против Т. Г. Т., К. А. Т. и А. К. К. за събаряне изцяло на незаконна постройка с идентификатори **** и ****, долепена до северната стена на жилищната сграда на ищците и вместо това са осъдени ответниците да преустановят неоснователното си действие, с което пречат на ищците да упражняват в пълен обем собственическите си права върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] и жилищната сграда в него, като премахнат частта от стоманобетоновата плоча и от покривната конструкция на постройката с идентификатори **** и ****, намираща се в югоизточната част на техния имот, която стъпва върху оградния зид на жилищната сграда на ищците с идентификатор ****, до действителната граница; 2/ потвърдено е първоинстанционното решение в частта по иска по чл. 108 ЗС, с която е признато за установено по отношение на Т. Г. Т., К. А. Т. и А. К. К., че Т. Т. Т. и С. С. Т. са собственици на 2, 45 кв. м., погрешно заснети в кадастралната карта като част от имот ***, находящи се в югозападната част от имота и са осъдени ответниците да предадат на ищците владението върху посочената площ. Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която е признато за установено по отношение на В. Д. Д. и З. С. Д., че Т. и С. Т. са собственици на 1 кв. м., погрешно заснети в КККР като част от имот с идентификатор ***, находящ се в югоизточната част на имота и са осъдени посочените лица да предадат на ищците владението върху тази площ.

Подадени са касационни жалби и от ищците, и от ответниците.

Жалбата на ищците Т. Т. Т. и С. С. Т. е насочена срещу частичното уважаване на иска им по чл. 109 ЗС. Твърдят, че предписаното от съда премахване на отделни елементи от сградата поставя в опасност тяхната сграда, долепена до постройката на ответниците. Освен това, има и други елементи на незаконната постройка, които пречат на ищците да ползват пълноценно сградата си. Това са: липсата на калканна стена, липсата на отстояние от сградата им, липсата на пожаропредпасен зид. Иска се допускане на касационно обжалване по въпросите: 1/ длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви защо не възприема искането да бъде съборена цялата незаконна и нетърпима сграда, долепена до северната стена на жилищната сграда на ищците; 2/ когато задължава собствениците на незаконна постройка да премахнат част от стоманобетонова плоча и от покривна конструкция, които лежат на паянтова жилищна сграда, трябва ли съдът да задължи ответниците да изготвят конструктивно становище, за да се осъществят безопасно предвидените дейности и не се причинят щети на сградата на ищците. Спрямо въпросите се сочи допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Жалбата на ответниците е насочена срещу уважените искове по чл. 108 и 109 ЗС. По иска по чл. 109 ЗС се твърди, че съдът не е изложил съображения дали установеното въздействие създава за ищците пречки по-големи от обикновените, по смисъла на чл. 50 ЗС. По иска по чл. 108 ЗС се поддържа, че решението на въззивния съд за навлизане на ответниците в имота на ищците е основано на най-неточния метод на измерване и изработения въз основа на него регулационен план от 1957г. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК по следните въпроси: 1/ длъжен ли е въззивния съд при уважаване на иск по чл. 109 ЗС да извърши ппроверка дали действието или бездействието на ответниците създава за ищеца пречки за ползване на имота им, по-големи от обикновените - чл. 50 ЗС; 2/ при спор за граница между имоти и разминаване на графичните изображения по геодезическо заснемане и по регулационните планове от 1957, 1982, 1995г. и кадастралната карта, коя граница следва да се приеме за меродавна; 3/ длъжен ли е въззиввният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните и конкретно да посочи върху кои доказателства основава приетата фактическа обстановка; ако има противоречиви доказателства - да мотивира на кои дава вяра и защо.

Страните взаимно оспорват жалбите си.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустима.

Производството е по предявени искове от Т. Т. Т. и С. С. Т. против Т. Г. Т., К. А. Т. и А. К. К. по чл. 108 и 109 ЗС.

Предметът на спора по чл. 108 ЗС е във връзка с чл. 54, ал. 2 ЗКИР като се твърди, че неправилно в кадастралната карта реална част от имота на ищците е заснета като част от съседния имот на ответниците. Съдът на първо място е посочил, че правоотношението не попада в хипотезата на чл. 48 ал. 3 от ЗУТ, третиращ статута на оградите към съседни УПИ и не е приложима трактовката на ответниците, че се касае за ограден зид между два имота, който е собственост на собствениците на двата регулирани имота при равни части. Съдът е приел за установено от всички писмени доказателствени средства (скици, извадки от планове и експертни заключения), че спорният участък се намира над стената на жилищната сграда на ищците, като имотната граница между двата имота минава по северната част от тази стена, т. е. касае се за оградна стена, а не за ограда.

Правото на собственост на ищците върху ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], с площ от 275 кв. м., ведно с построените в него сгради, сред които и процесната сграда с идентификатор ****, е установено безспорно по делото. Ответниците са собственици на ПИ с идентификатор № ***, съсобствен между последните двама ответници (които не са обжалвали решението на първата инстанция) и първите трима ответници като наследници на А. Р. Т.. Наследодателят е изградил стопанска постройка, неотразена по действалите планове от построяването й през 1972 г. до настоящия момент, включително и по действащата към момента кадастрална карта. Постройките „бояджийница“ и „тоалетна“, представляващи по КК сгради с идентификатор № **** и № ****, на място са под един общ многоскатен покрив. Тези две сгради, след извършени основен ремонт и преустройство, и след извършено допълнително застрояване между тях на южната имотна граница (северна за имот № * на ищците), представляват в действителност една сграда, на един етаж, с полумасивна конструкция - оградни и преградни стени от тухлена зидария с различна дебелина, таванска стоманобетонова плоча, многоскатна дървена покривна конструкция, вкл. изпълнен калканен зид в зоната на покривните скатове - в северната част и с покривно покритие керемиди тип „марсилски“, с изпълнени инсталации - Електро и ВиК, с начин на трайно ползване - „жилищна сграда и архитектурното разпределение от стая, кухня и тоалетна. Установено е, че има различни нива на таванската конструкция, като първо е изпълнена стоманобетоновата плоча в южната част през 1972 г., а по-късно при преустройството на сграда № 2 е изпълнена стоманобетонова плоча, която стъпва на първата. Така сградата е изграждана в периода 1972г. - 1991г. Еднопосочни са констатациите на назначените технически експертизи, че покривът на намиращата се към момента в южната част на имота на ответниците процесна едноетажна сграда има таванска стоманобетонова плоча, покривът е с дървена конструкция, а покривното било се явява продължение на билото на покрива на сградата на ищците. Покривите на двете съседни сгради се срещат и допират един до друг върху оградната стена на жилищната сграда на ищците. Навътре в имота на ответниците върху процесната сграда е изпълнен частичен надзид, чрез който е обособено използваемо подпокривно пространство, покрито с едноскатен дървен покрив с наклон на север към имота на ответниците. Стоманобетоновата плоча на сградата на ответниците, построена при общата с ищците имотна граница, стъпва/навлиза с 16 до 20 см. върху северния ограден зид на жилищната сграда на ищците, разположен на имотната граница. Зидът е с ширина 65 см, а по дължината на калкана по този зид, от вътрешната страна на сградата на ответниците, е изпълнен дублиращ тухлен зид с ширина 12 см.

Тези фактически действия на наследодателя на ответниците са рефлектирали, според съда, върху отразяването на имотите в плановете и картите на града. Имотът на ищците с идентификатор *** /образуван от обединяването на двата имота с идентификатори *** и ***/ по сегашната КК, обхваща им. пл. №№ * и * по плана от 1957г. Имотът, съсобствен на ответниците, с идентификатор № *** по КК, е част от имот пл.№ * по плана от 1957г. При извършеното от вещото лице геодезическо заснемане се установява, че границите на ПИ на ищците с идентификатор *** и на сградата им с идентификатор **** така, както са фактически на терен, съответстват на границите между имотите по плана от 1957г. Северната граница е била в права линия, без чупки. От този момент, до настоящия, няма данни за промяна в правото на собственост както на ищците, така и на ответниците. Въпреки това, в следващия план от 1982 г. границата е изчертана с чупка и има изместване на юг /към имота на ищците/. Причината за това не е правна, а фактическа - от север на сградата на ищците вече е била изградена бетонната плоча с описаното по-горе надстрояване и тя е попречила за коректното отразяване на сградата на ищците при създаването на плана от 1982 г. тъй като въздейства на геодезическото заснемане. Кирпиченият зид на сградата на ищците е попадал под стоманобетонната плоча и покривните конструкции, което е затруднило установяването на местоположението на зида на сградата на ищците и така границата е била нанесена грешно на плана. Така създаденото изместване, отразено при геодезическото заснемане, е дало кадастрална основа на новия план, поради което и в следващия план от 1995г. границата е погрешно нанесена. През 2006г. при приемане на кадастралната карта е възпроизведена границата от предходния план; тя е използвана и за изработване на действащия РП, одобрен през 2012г., поради което в него регулационните линии между двата имота съвпадат с имотните по КК. Всичко това според съда сочи, че реална част от недвижимия имот на ищците е заснета към съседния имот на ответниците, без материалното право на собственост да е преминало върху тях чрез някакъв легален способ.

Тук съдът е разгледал поддържаното от ответниците възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност. Намерил го е за неоснователно. Имотът не отговаря на изискванията на чл. 200 ал. 1 от ЗУТ за минимални размери съгласно чл. 19 от ЗУТ, така че не може да бъде придобит по давност. Не намира приложение и хипотезата на чл. 200 ал. 2 от ЗУТ, тъй като тя касае неурегулирани до този момент поземлени имоти, каквито процесните не са. Наред с това, не са ангажирани и убедителни доказателства за осъществявано владение от ответниците, с афиширано намерението за своене.

Въз основа на горното съдът е счел иска по чл. 108 ЗС за основателен до размера, констатиран от експертизата – за 2, 45 кв. м. в югозападната част на имот с идентификатор ***, погрешно заснети в КК като част от него. Посочил е, че въз основа на решението и скиците на вещото лице ще бъде възможно изменение на кадастралната карта.

Искът по чл. 109 от ЗС въззивният състав е приел, че по принцип е основателен, но е уважен в завишен обем от районния съд. Ищците твърдят, че извършеният от наследодателя на първите трима ответници строеж на северната стена на жилищната им сграда е незаконен, не представлява търпим строеж, бетоновата плоча навлиза в застроената площ на жилището и пречи на собствениците пълноценно да упражняват праното си на собственост. Поради това искат ответниците да бъдат осъдени на основание чл. 109 от ЗС да премахнат незаконно построената постройка, долепена до стената на жилищната им сграда. В случая са доказани всички елементи на фактическия състав на посочената норма. Страните са собственици на съседни имоти. Установено е, че стоманобетоновата плоча на сградата на ответниците, построена при общата с ищците имотна граница, навлиза с 16 до 20 см. върху северния ограден зид на жилищната сграда на ищците, разположена на имотната граница, като по този начин препятства ползването в пълен обем на правото на собственост на ищците. Тази част от плочата е над реална част от терена, собственост на ищците, а те не са давали съгласие за такова застъпване. Това положение съдът намира за попадащо в приложното поле на разпоредбата на чл. 109 от ЗС. Ответниците са нарушили границата между двата имота като нарушаването е постоянно и овеществено чрез съществуването на тази част от стоманобетоновата плоча, която надхвърля границата, до която се простира тяхното право на собственост. Вещото лице И. Х. е дало заключение, че е възможно от строителнотехническа гледна точка премахването на частта от стоманобетоновата плоча, стъпваща върху оградния зид на жилищната сграда на ищците, както и скъсяването на покривната конструкция, представляващи конструктивни елементи от сградата на ответниците. Затова съдът е уважил иска като е осъдил ответниците да премахнат застъпващата част от стоманобетоновата плоча и покривната конструкция на постройката до действителната граница между двата имота. Дотук, според съда, се простира защитата, която ищците могат да получат. Премахване на цялата сграда не е нужно и не се налага. Ищците искат премахването й като незаконна, но евентуалното нарушение на строителните правила не е достатъчно за уважаване на иска по чл. 109 ЗС, ако не се препятства упражняването на вещните права на ищците.

При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд намира, че такива са налице.

Изхождайки от поставените в двете изложения въпроси и наведените оплаквания в жалбите съдът счита, че съществува съмнение относно допустимостта на решението и по двата иска.

В частта, с която е уважен иска по чл. 108 ЗС, съмненията за недопустимост са в две насоки. От една страна, искът е уважен за реална част от поземлен имот, без тази част да е надлежно индивидуализирана, така че да може да се отграничи от останалата част от имота и да е възможно изпълнението на решението. Ищците не са извършили описание на спорната реална част в исковата си молба, нито съдът е препратил към заключението на вещото лице и скица към него при уважаване на иска.

От друга страна, искът е уважен за реална част от поземлен имот с площ 2, 45 кв. м., като тази част в действителност се намира под сграда и това е сградата, собственост на ищците. Горното прави невъзможно предаване на владението върху тази реална част от ответниците на ищците.

Налице е съмнение и относно допустимостта на постановения от съда диспозитив за уважаване на иска по чл. 109 ЗС. Съдът е приел, че не е нужно цялостно събаряне на сградата на ответниците, а премахване на част от нея и скъсяване на покривната конструкция. Не са посочени обаче конкретните параметри на това премахване, така че да е ясно какво точно следва да извършат ответниците. Също така не е предварително изяснено, с оглед засягането на конструктивни елементи на сградата, дали такова премахване не би застрашило стабилността и не би довело да увреждане разположената на калкан сграда на ищците.

Също така е налице съмнение и относно редовността на исковата молба по този иск, тъй като липсват наведени твърдения в какво се изразяват пречките, създавани от ответниците за ищците при упражняване правото им на собственост. Единственото твърдение е, че сградата на ответниците е незаконна, но това не е достатъчно, за да обоснове пречене, каквото изисква чл. 109 ЗС във връзка с чл. 50 ЗС.

Предвид изложеното следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №227 от 21. 09. 2022г. постановено по гр. д. № 311/2022г. на Сливенски окръжен съд по касационната жалба на Т. Т. Т. и С. С. Т. и по касационната жалба на Т. Г. Т., К. А. Т. и А. К. К..

УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса за разглеждане на жалбата както следва: Т. Т. Т. и С. С. Т. 50/петдесет/лв., Т. Г. Т., К. А. Т. и А. К. К. - също 50 /петдесет/ лв. по сметка на Върховния касационен съд. При неизпълнение в срок касационните жалби ще бъдат върнати.

При внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: