Р Е Ш Е Н И Е

№ 67

гр. София, 05. 07. 2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря А. Б. и прокурора……………..

като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 1752 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 80 ЗННД.

Образувано е по жалба на нотариус Н. Г. Г. срещу решение на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара на Р. Б. (ДК на НКРБ) от 06. 03. 2023 по дисциплинарно дело № 1/2023 г., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗННД на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 3 000 лв.

В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно и се иска отмяната му. Изложени са оплаквания, че не е налице виновно допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗННД, вр. чл. 9а, т. 2, изр. 1 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, за което да се ангажира дисциплинарната отговорност на нотариуса. Алтернативно се сочи, че доколкото би могло да се приеме, че има формално осъществено нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗННД, наложеното наказание е явно несправедливо.

Ответната страна НК на РБ оспорва жалбата.

Министърът на правосъдието поддържа становище, че участието му в съдебното производство е процесуално недопустимо, тъй като не е инициирал производството, по което е постановено обжалваното решение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Основателно е възражението на министъра на правосъдието за липсата на основание за участие в производството по чл. 80, ал. 3 ЗННД. Неговото участие в съдебното производство е допустимо в хипотезата на чл. 80, ал. 2 ЗННД, когато обжалва решение на дисциплинарната комисия, въпреки че дисциплинарното производство е образувано служебно по решение на Съвета на нотариусите. В случая не е налице това основание по цитираната норма, поради което настоящото производство следва да бъде прекратено по отношение на министъра на правосъдието.

Жалбата е подадена в срока по чл. 80 ЗННД срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Дисциплинарното производство е образувано служебно по решение на Съвета на нотариусите във връзка с постъпил сигнал от РП – София по пр. пр. № 24503/2021 г. по описа па СРП срещу нотариус Н. Г., рег. № 276, с район на действие – СРС. Безспорно е установено, че на 18. 06. 2021 г., при изпълнение на служебните си задължения, жалбоподателят е удостоверил лично подписите на участниците в договор за покупко-продажба на МПС, марка „Мерцедес”, с рег. [рег. номер на МПС] , в който договор продавачът А. К. е представлявана от явилия се като неин пълномощник С. Т. М., легитимирал се с пълномощно с рег. № 11476/ 07. 05. 2021 г., заверено в кантората на нотариус Г. от помощник-нотариуса В. С.. Пълномощното е било оттеглено месец по-късно, отново в кантората на нотариус Г., с нарочна декларация за оттегляне от упълномощителя. ДК е приела, че в деня на сключване на сделката за продажба на МПС и удостоверяване подписите на участниците в нея, нотариусът не е извършил необходимата проверка за валидност на представеното и описано в договора пълномощно, с което е допуснал да се удостовери подписа на пълномощник на продавача, без да се увери в наличието на валидна представителна власт. Нотариусът е бил длъжен да направи справка за липса или наличие на оттегляне на представеното пълномощно в ИСНК „Единство”, каквото законово задължение има по отношение на всички представени пред него пълномощни. Това бездействие е станало причина за неправомерно разпореждане с имуществото на продавачката А. К.. В обясненията си нотариус Г. е признал, че при удостоверяване подписите на страните в нотариалното производство не е извършил лично необходимата справка в ИСНК „Единство”, за да се увери в представителната власт на продавача и е удостоверил подписа па пълномощника без да провери за наличието или отсъствието на декларация за оттеглено пълномощно. Обяснил е, че от всички 146 удостоверявания в същия ден, договорите за продажба на МПС били 25 бр. и обичайно само служителите в кантората извършвали подобни справки, поради което не следва да носи дисциплинарна отговорност за чужди действия, а би могъл да отговаря на деликтно основание.

Дисциплинарният състав е приел, при изпълнение на служебните си задължения нотариус Н. Г. е нарушил нормата на чл. 25, ал. 1 ЗННД, според която нотариусът е длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическото положение, да не допуска пропуски в работата, които биха довели до накърняване на техните права. В случая, като не е извършил дължимата справка за липса или наличие на оттеглено пълномощно, нотариус Г. е удостоверил подпис на лице без представителна власт, което е довело до разпореждане с чуждо имущество и причиняване на имуществена вреда на собственика на МПС. С действията си нотариусът е нарушил и чл. 34, ал. 1 ЗННД с оглед законово възложените му от държавата публични удостоверителни функции. При определяне на наказанието дисциплинарният състав е отчел вида и тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, поведението на нотариуса преди, по време и след сделката, причинените на страната-продавач имуществени вреди. Посочено е, че независимо от наложената обичайна практика - на служителите в нотариалната кантора да се делегира извършването на необходимите проверки в базата данни - това не е основание изключващо дисциплинарната отговорност на нотариуса, тъй като се касае за задължения, чието изпълнение по закон е възложено на натовареното с публични удостоверителни функции лице. Ирелевантно е и обстоятелството, касаещо обема на работа в нотариалната кантора. В заключение е прието, че неизпълнението на задължението на нотариуса да извърши проверка за наличие или липса на представителна власт на участващо в нотариалното производство лице, е сериозно нарушение на разпоредбата по чл. 25, ал. 1 ЗННД, а фактът, че в резултат на нарушението е причинена и имуществена вреда на страна в нотариалното производство, обуславя налагането на второто по тежест наказание, уредено в чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗННД – глоба в размер на 3 000 лв..

Настоящият състав на ВКС, III г. о., намира, че решението на ДК е правилно, а оплакванията на жалбоподателя за незаконосъобразност и за явна несправедливост на наказанието са неоснователни.

При безспорно приетите за установени по делото факти и обстоятелства, изводите на състава на ДК за извършено от жалбоподателя дисциплинарно нарушение са правилни и обосновани. Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗННД нотариусите и помощник - нотариусите носят дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и устава на нотариалната камара. От обективна страна неизпълнението на такова задължение съставлява несъответствие между правно дължимото и фактическото поведение, а от субективна страна нарушението се характеризира с вина, под формата на умисъл или небрежност.

Кръгът на задълженията на нотариуса, извършващ нотариално удостоверяване на правна сделка, е очертан по императивен начин в разпоредбите на ГПК - чл. 569 и сл. ГПК, ЗННД и Устава на НК. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗННД нотариусът е длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическо положение, и да не допуска пропуски или бавност в работата, които биха довели до накърняване на техните права. Съгласно чл. 572, вр. чл. 576, вр. чл. 590 и чл. 578, ал. 4 ГПК, в нотариалното производство лицата или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в документа, предмет на удостоверяване трябва да се явят лично пред нотариуса, който преди да издаде акта, проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица.

В случая, въпреки наличните данни в ИСНК „Единство” за оттегленото от страна на продавачката А. К. пълномощно, които нотариусът при дължимата от него проверка би могъл да констатира и да откаже нотариалното удостоверяване с участващия мним представител, с бездействието си жалбоподателят е увредил интересите на ненадлежно представляваната страна. Поведението на нотариуса съставлява виновно (небрежно) неизпълнение на основно вменено му от закона задължение за проверка на личното участие и валидната представителна власт на пълномощника, поради което е налице основанието по чл. 25, ал. 1 ЗННД за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Ирелевантни за спора са обстоятелствата каква е била организацията на работата в нотариалната кантора, респ. това, че определен служител бил натоварен да извършва проверките на данните в ИСНК „Единство”; че такава била практиката във всички нотариални кантори; както и че поради големия обем сделки и други удостоверявания фактически много рядко нотариусът сам извършвал тези проверки. Разпределението на работата в нотариалната кантора е вътрешно-организационен въпрос и касае служебните правоотношения между възложителя и изпълнителя на конкретната работа, но същите са без значение за фактическите състави на основанията за ангажиране на дисциплинарната отговорност на нотариуса при установено неизпълнение на възложените му по закон задължения. Възражението, че сключената от лице с оттеглени пълномощия сделка може да бъде потвърдена по реда на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, също не е относимо към извода за допуснато нарушение при нотариалното удостоверяване, а отделно в случая – такова потвърждаване не само не се установява, но и се опровергава от предприетите от мнимо представляваното лице действия по сезиране на прокуратурата. С оглед на това, правилно дисциплинарният състав е приел, че има извършено дисциплинарно нарушение от нотариуса, за което той следва да бъде санкциониран. Определеното по реда на чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗННД наказание – глоба в средния размер - е съобразено с конкретните обстоятелства, с вида и тежестта на нарушението, с настъпилите вредни последици от него, с отношението на нарушителя към извършеното и цялостното му професионално поведение. Наказанието е съответно с целите на личната и генералната превенция спрямо извършителя и останалите нотариуси, предвид делегираната им от държавата изключително важна публично-удостоверителна функция (чл. 2, ал. 1 ЗННД).

Предвид всичко изложено, обжалваното решение е законосъобразно и следва да се потвърди, а производството в частта по отношение на Министъра на правосъдието – да се прекрати.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1752/2023 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, по отношение на Министъра на правосъдието.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 06. 03. 2023 г. на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара на Р. Б. по дисциплинарно дело № 1/2023 г. по описа на ДК на НКРБ.

Решението в частта, с която производството по делото е прекратено, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на ВКС. В останалата част – решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.