Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 62/03. 06. 2021 г. по гр. д. № 261/2020 г., с което Апелативен съд – В. Т, потвърждавайки решение № 503/30. 07. 2020 г. по гр. д. № 786/2018 г. на Окръжен съд – Плевен, е отхвърлил исковете по чл. 153 ЗПКОНПИ на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), процесуален субституент на държавата, срещу И. П. Д., М. Д. Д., Д. М. А. и Е. П. Г. за отнемане на имущество на обща стойност 93 243. 83 лв.

С определение № 90/11. 03. 2022 г. производството по настоящото дело бе спряно до приключване на тълк. д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС. По тълкувателното дело се постанови ТР № 4/18. 05. 2024 г. Привременната пречка по чл. 292 ГПК отпадна, а касационното производство следва да се възобнови.

Касаторът, повдига следния материално-правния въпрос: Представляват ли имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на чл. § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата? Той счита, че повдигнатият въпрос обуславя решението (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърди, че въззивният съд го е решил в противоречие с конкретни решения на Върховния касационен съд (допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). По същество се оплаква, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК обосновава с довода, че в установяване на релевантното обстоятелство, налице ли е несъответствие в смисъла по § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ, неправилно въззивният съд е изключил средствата, преминали през имуществото на ответниците в релевантния период, които не са налични в края на периода и не са трансформирани в друго имущество. Претендира разноски.

От ответниците, ответници и по касация, не е постъпил отговор на касационната жалба.

В обжалваното решение въззивният съд е приел, че първият ответник е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1 и т. 6, вр. чл. 26, ал. 1 НК (престъпление, визирано в чл. 108, ал. 1, т. 18 ЗПКОНПИ), а другите трима са лица, визирани в чл. 144 ЗПКОНПИ. След това е пристъпил към изследване на въпроса за наличие на несъответствие в смисъла по § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. При определяне размера на придобитото имущество в релевантния период въззивният съд е изключил средствата, които са неналични в края на периода, и не са трансформирани в друго имущество, а именно: 1) сумите, постъпили по банковите сметки на ответниците в релевантния период по чл. 152 ЗПКОНПИ; 2) преводите, получени от втория ответник чрез система за бързи разплащания и 3) вноски по банкови кредити и по кредитни карти на проверяваното лице. Приел е, че стойността на придобитото през проверявания период е 46 806 лв., а нетният доход на ответниците е отрицателна величина -58 225. 66 лв. Заключил е, че съпоставянето на двете величини изключва извода за значително несъответствие в смисъла по § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ (150 000 лв.), а исковете са неоснователни.

С ТР № 4/18. 05. 2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС е уеднаквена практиката на съдилищата в смисъла, възприет с обжалваното решение, като е прието, че: 1) Не представляват „имущество“, по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне на размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. и 2) Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

Така тълкувателното решение отговори на повдигнатия от касатора въпрос. Тълкувателното решение е задължително за органите на съдебната власт (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), а обжалваното решение е съобразено с него. Изключени са предпоставките за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общата и допълнителната).

На основание чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ в зависимост от изхода на делото КПКОНПИ следва да заплати държавната такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ: ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 3670/2021 на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение.

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 62/03. 06. 2021 г. по гр. д. № 261/2020 г. на Апелативен съд – В. Т.

ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество с адрес [населено място], [улица] на основание чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ да заплати по сметка на бюджета на Върховния касационен съд държавна такса 30. 00 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.