Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.

С решение № 331 от 17. 03. 2022 год. по гр. д. № 2411/2021 год. Варненският окръжен съд, като въззивна инстанция отменил изцяло първоинстанционното решение № 260069 от 22. 06. 2021 год. по гр. д. № 8/2020 год. на Девненския районен съд и вместо него постановил друго, с което:

- отхвърлил предявения от Ц. И. Ц. и Е. П. Ц. против „Р. И“ ЕООД иск по чл. 108 ЗС за предаване от ответното дружество на реална част с площ 58 кв. м., заключена между б. б. А, Б и В на комбинираната скица № 2 към заключението на вещото лице, на л. 175 от първоинстанционното производство, която скица приподписана от съда представлява неразделна част от решението, по твърдението на ищците, че са собственици на 1/8 ид. ч. от тази част от техния имот, придобит по покупко-продажба с нот. акт № 129/2009 год., представляващ парцел * в кв. 37 по плана на [населено място], одобрен през 1965 год.;

- приел за установено по отношение на Ц. И. Ц. и Е. П. Ц., че „Р. И“ ЕООД е собственик на реалната част с площ 58 кв. м. заключена между б. б. А, Б и В на комбинираната скица № 2 към заключението на вещото лице, на л. 175 от първоинстанционното производство, представляваща неразделна част от решението, като приподписана от съда, който имот е част от УПИ * в кв. 37 по одобрения през 1965 год. план на [населено място], на основание покупко-продажба с нот. акт № 41/2018 год., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищците по първоначалния иск по чл. 108 ЗС - Ц. И. Ц. и Е. П. Ц., чрез пълномощника им адвокат Ст. И., с оплаквания за неправилността му поради нарушаване на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Същите поддържат становище, че регулационният план от 1965 год., съгласно който площ от 87 кв. м. от техния имот е придадена към имота на праводателя на ответниците, не е приложен, поради което и действието на тази регулация не е запазено, съгласно параграф 8, ал. 1 ПР на ЗУТ, с оглед на което в одобрената през 2019 год. кадастрална карта границата между двата съседни имота е правилно нанесена. Касаторите поддържат и становище за необоснованост на изводите на въззивния съд относно обема на правото им на собственост, установено с представените писмени доказателства, както и липса на произнасяне по релевираното от тях при условията на евентуалност придобивно основание – давностно владение от 1963 год. на спорния имот. Касаторите искат отмяна на въззивното решение изцяло и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с присъждане на направените разноски.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК същите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като са поставени правни въпроси, свързани с изясняване понятието за приложение на дворищнорегулационен план при действието на ЗПИНМ, ЗТСУ и случаите, при които отпада отчуждителното му действие, в т. ч. значението на съобразяването на обстоятелствата относно обезщетяване на собственика, от чийто имот се придава част по регулацията и момента на завземане на процесната реална част за изхода по спора за собственост на същата тази част от имота, за приложението на параграф 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, като се поддържа произнасянето по тях на въззивния съд да противоречи на задължителната съдебна практика – ТР № 3/1993 год. на ОСГК на ВКС, ТР № 3/2011 год. на ОСГК на ВКС, решения на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК: № 121 от 22. 10. 2019 год. по гр. д. № 3419/2018 год. І г. о., № 60112 от 12. 10. 2021 год. по гр. д. № 1042/2021 год., І г. о., № 200 от 11. 05. 2011 год. по гр. д. № 439/2010 год. І г. о. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се обосновава със значението им за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Освен горните основания, касаторите се позовават и на вероятната недопустимост на обжалваното решение, с оглед необсъждане на заявения евентуален придобивен способ за правото на собственост върху спорната реална част от имота, така и поради произнасяне на съда по заявено от насрещната страна едва във въззивната жалба твърдение за завземане на тази реална част от имота. По тези въпроси се релевира и произнасяне в противоречие с разясненията в т. 2 и т. 4 от ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС за решаващата дейност на въззивния съд, както и с цитираната съдебна практика по приложението на чл. 236, ал. 2 ГПК относно задължението на съда да мотивира актовете си.

Поставени са в т. 6 и т. 7 от изложението въпроси, свързани с доказателствената сила на документ, представен по делото, както и на данни от приетата техническа експертиза относно липсата на открити документи за уреждане на сметки по регулация, относими към извода по въпроса за приложението на дворищнорегулационния план. В т. 8 от изложението се поставя въпроса за преценката на свидетелските показания за установяване на фактите и обстоятелствата, с посочване на съдебна практика в обратен смисъл на произнасянето на съда, който не е мотивирал защо не кредитира показанията на даден свидетел относно упражняваната фактическа власт, не е преценил същите показания във връзка с писмените доказателства, което е от значение за твърдяната придобивна давност.

Ответникът по касационната жалба – „Р. И“ ЕООД, чрез пълномощника му адв. Д. К.-К. от ВАК, в писмен отговор поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, въз основа на изложените съображения по поставените въпроси и съдебната практика. Излага съображения и за неоснователност на жалбата по същество. Претендира присъждане на разноските по делото.

Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:

В производството по предявения от Ц. и Е. Ц. ревандикационен иск срещу ответното дружество за предаване на имот с площ 58 кв. м., част от техния поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта, заключена между точки А, Б и С на представената на л. 10 скица, ответното дружество „Р. И“ ЕООД е предявил насрещен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР с твърдение, че в изработената и одобрена през 2019 год. кадастрална карта на [населено място] е допусната грешка в отразяване на границата между двата съседни парцела * и *, като част от неговия УПИ * с площ 62. 57 кв. м. е заснет в имота на Ц. *** /вж и допълнителна молба на дружеството вх. № 2790/21. 05. 2020 год./. Твърдението му е, че сега посочената граница не съответства на графичното й изображение по предходния план от 1965 год.

Въз основа на събраните писмени доказателства е прието от съда, че страните по делото се легитимират като собственици на двата съседни имота, макар неправилно да е прието, че Ц. притежават само 1/8 ид. ч. от имот *, вместо 5/8 ид. ч.

Прието е, че спорната част от имота на Ц., очертана с червен цвят на приложената на л. 102 скица се владее от дружеството, което поддържа становище, че същата е включена в рамките на придобития от него през 2018 год. УПИ *. Позовава се евентуално и на придобивна давност, при присъединяване на владението и на своя праводател.

Спорът по делото е относно границата между двата съседни имота по кадастралната карта, в която, според дружеството ищец по насрещния иск, нанасянето на имота им не е според границите на правото им на собственост по предходния регулационен план от 1965 год. За да възприеме тази теза, въззивният съд се е позовал на отчуждителното действие на регулацията от 1965 год. относно придадената част от имота на праводателите на Ц. към имота на праводателите на дружеството, което не е оборено чрез установяване на упражнявана фактическа власт върху придадената част от Ц. с ангажираните от тях свидетелски показания. По делото липсват данни за уреждане на сметки по регулация, а приложението на регулацията е правен въпрос, по който отрицателният отговор на вещото лице в заключението не е кредитиран от въззивния съд. Поради това същият приел, че спорният имот е собственост на дружеството и в кадастралната карта е допусната грешка при посочване границата между двата съседни имота не по регулационната линия на плана от 1965 год.

Изложените съображения на въззивния съд относно действието на регулационния план от 1965 год. за придобиването на придадената част към имота на дружеството, а оттук и определяне на границата между двата имота в кадастралната карта по тази регулационна линия, обосновават извод за очевидна неправилност като основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Отчуждителното действие на дворищнорегулационния план по ЗПИНМ е условно – ако регулацията бъде приложена, като хипотезите за това са няколко. Изводът в решението, че е допусната грешка в кадастралната карта, като не е посочена границата между имотите по регулационната линия между тях по плана от 1965 год. е направен при липса на съображения за това приложена ли е или не регулацията с оглед съвкупността от събраните относими доказателства, в т. ч. заключение на приетата, но некредитирана в тази част без мотиви експертиза, както и при изрично приета неотносимост на ТР № 3/1993 год. на ОСГК на ВС. В това тълкувателно решение са дадени принципните разяснения по въпроса кога регулацията се счита приложена, основани на правилата за изготвяне на нов регулационен план, съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗТСУ отм., респ. изготвяне на кадастрална карта, поради което и приетата от съда неотносимост на същото обуславя също извода на настоящия състав за очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Наличието на горното основание за допускане на касационното обжалване е достатъчно и изключва необходимостта от произнасяне по останалите релевирани от касаторите основания по чл. 280 ГПК.

По тези съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 331 от 17. 03. 2022 год. по гр. д. № 2411/2021 год. на Варненския окръжен съд по подадената от Ц. И. Ц. и Е. П. Ц., чрез пълномощника им адвокат Ст. И., касационна жалба.

Указва на касаторите да внесат в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв. и в същия срок да представят вносния документ, след което делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: