Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т. [фирма] София срещу определение № 844 от 24. 02. 2016 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д.№ 831/2016 г. на първи граждански състав, с което е отменено определение № Софийски градски съд, ГО, ІІ „Е“ състав и вместо него е постановено освобождаване на внесената с платежно нареждане от 30 юли 2015 г. от „О. Л.“, търговско дружество, регистрирано в Б., гаранция в размер на 76 750 ЕВРО с левова равностойност 150 109, 95 лв. по сметка на СГС и връщането й на вносителя чрез превод по посочена от него банкова сметка. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно по съображения за нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му.

2

В срока за отговор на частната жалба насрещната страна „О. Л.“ Б. С. изразява становище, че същата е недопустима и евентуално неоснователна.

При преценка на допустимостта на жалбата Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, съобрази следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК и в изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора процесуалноправни въпроси.

С обжалваното въззивно определение на Софийски апелативен съд е отменено определение на Софийски градски съд по гр. д.№ 8321/2015 г., с което е отказано освобождаването на парична гаранция, внесена по сметка на СГС на основание чл. 391 ал. 2 ГПК като предпоставка за допускане на обезпечение на бъдещи осъдителни искове срещу Т. [фирма] със сборна цена 1 029 981, 92 щ. д. чрез запор върху банковите сметки на дружеството и за издаване на обезпечителна заповед. Определението по чл. 390 ГПК е отменено от Софийския апелативен съд по реда на инстанционния контрол, поради което е предявено искане за връщане на внесената парична гаранция от заинтересования вносител „О.“ Л., разгледано по реда на чл. 403 ГПК и оставено без уважение поради предявен от ответника иск за вреди, причинени му вследствие на обезпечението. Отмяната на наложеното обезпечение по пътя на обжалването е хипотеза, която не е изрично уредена в чл. 403 ГПК, но би следвало да попадне в приложното му поле. При подаване на молба за освобождаване на гаранция насрещната страна разполага със защитата, която законодателят е предвидил в процедурата по чл. 403 ал. 2 ГПК съгласно ТР № 6 от 23 октомври 2015 г. по ТД 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Определението на съда за освобождаването на внесените като гаранция суми не подлежи на обжалване съгласно т. 3 на цитираното ТР. Съдебният акт не попада в нито една от хипотезите на чл. 274 ал. 1 ГПК, законодателят не е предвидил изрично обжалването му и определението не прегражда развитието на делото, с него не се решава спор по същество.

По изложените съображения следва да се приеме, че частната жалба срещу определението на САС е процесуално недопустима.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Т. [фирма] С ЕИК[ЕИК], вх. № 4554/28 март 2016 г. срещу определение №

3

844 от 24. 02. 2016 г. по ч. гр. д.№ 831/2016 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, първи състав.

Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му с частната жалба.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: