Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. Г. С. против решение № 167 от 18. 11. 2014 г. по адм. дело № 165/ 2014 г. на Административен съд – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на С. против отказ на председателя на настоятелството на Народно читалище „Братство 1869“ [населено място] да предостави достъп до обществена информация по заявление вх. №607/ 22. 05. 2014 г. и жалбоподателят е осъден да заплати 300. 00 лв. разноски. Жалбоподателят поддържа, че отказът на задължения субект е постановен в противоречие с материалния закон, тъй като исканата информация е обществена и следва да бъде предоставена по реда на ЗДОИ (ЗАКОН ЗЗД ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ). Моли решението да бъде отменено.

Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на Административен съд – Кюстендил да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок за оспорване на съдебния акт и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд – Кюстендил е постановено в съответствие с материалния закон.

Изводите на първоинстанционния съд за издаване на административния акт (писмо рег. № 616/04. 06. 2014 г. на председателя на настоятелството на чителище "Братство 1869" [населено място]) от компетентния орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила са правилни и се споделят от настоящия състав.

Крайното заключение на административния съд за липса на основания за отмяна на оспорения отказ на председателя на настоятелството на НЧ „Братство 1869“ [населено място] да предостави по реда на ЗДОИ поисканата от жалбоподателя С. със заявление вх. № 607/22. 05. 2014 г. информация за вида и броя на направените предложения и взетите решения от настоятелството на читалището на редовни и извънредни заседания за времето от 01. 01. 2009 г. до 20. 05. 2014 г. за осъществяване на културни събития от годишните календари за дейност и за развитието и поддържането на клубове и състави в читалището, следва да бъде споделен. Правилно съдът приема, че исканата информация, независимо от своя характер, не може да бъде предоставена по реда на ЗДОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от закона всеки гражданин има право на достъп до обществена информация при условията и реда, предвидени в този нормативен акт, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. В случая жалбоподателят е член на настоятелството на НЧ „Братство1869“ [населено място] (обстоятелство, което не е оспорено и се потвърждава от представените удостоверение и решение по ф. дело № 332/ 1997 г. на Кюстендилския окръжен съд), поради което и съгласно чл. 2, ал. 2 и чл. 30 от ЗНЧ (ЗАКОН ЗЗД НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА) във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗЮЛНЦ (ЗАКОН ЗЗД ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ) (ЗЮЛНЦ) има право да участва в управлението на сдружението, да бъде информиран за неговата дейност, да се ползва от имуществото му и от резултатите от дейността му по реда, предвиден в устава. Анализът на цитираните разпоредби налага извода, че като член на читалищното настоятелство жалбоподателят може да получи информация за неговата дейност, както и копия от протоколите за проведените заседания на настоятелството по реда на чл. 21, ал. 1 от ЗЮЛНЦ. Този ред е специален по отношение на реда, предвиден в ЗДОИ, поради което изключва прилагането на последния закон (чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ). Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбата съставът на Административен съд - Кюстендил постановява решение в съответствие с нормативната уредба.

С оглед изхода на правния спор и направеното искане, правилно е преценено, че жалбоподателят следва да заплати на ответника направените в производството пред първоинстанционния съд разноски. Техният размер е правилно определен в съответствие с представените доказателства от ответника за действително направени разходи по водене на делото. Ето защо решението и в тази част кореспондира със закона.

Изложеното налага извода, че оспореното решение на Административен съд – Кюстендил е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 167 от 18. 11. 2014 г. по адм. дело № 165/2014 г. на Административен съд – Кюстендил. Решението е окончателно. Особено мнение: