Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Миграция"-МВР, подадена чрез пълномощник, против решение №936/ 23. 02. 2015г., постановено по адм. д.№12189/2014г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен отказ №У.-536400-21358/ 3. 11. 2014 г. за предоставяне право на постоянно пребиваване на Т. О., гражданин на Р. Т, и преписката е върната на директора за ново произнасяне.

Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че е събрал всички изискуеми от закона документи във връзка със заявлението на Т. О. по чл. 25, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ, проявил е активност за изясняване на релевантните обстоятелства, но чуждият гражданин не е представил изискуемото се по чл. 40, т. 2 ППЗЧРБ удостоверение от общината по местожителство преди напускане на Р. Б относно датата и начина на напускане на страната. Затова счита, че не е изпълнена една от кумулативните предпоставки на чл. 25, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ, а именно лицето да е загубило българското си гражданство по собствено желание, тъй като не е проведена процедурата по Г. Ч от ЗБГ (ЗАКОН ЗЗД БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО) (обн. ДВ, бр. 79/68 г.-отм.) Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по същество, при което оспореният административен акт бъде потвърден.

Ответникът Т. О., гражданин на Р. Т, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона.

Първоинстанционният съд е установил, че производството пред административния орган е започнало по заявлението на турския гражданин Т. О. от 27. 12. 2013 год. за издаване...