5 № 1421

гр. София, 12.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1722 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на “Юробанк България” АД против решение № 19/13.03.2024 г. по в. т.д. № 249/2023 г. по описа на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено решение № 260000/07.02.2023 г. на Окръжен съд Ямбол в частта, с която е отхвърлен искът за горницата над 61 571, 02 евро до пълния предявен размер на главницата от 84 697, 07 евро.

С касационната жалба се въвеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Според касатора необосновани са изводите на съда, че банката едностранно е изменила уговорения между страните лихвен процент. По делото е доказано, че банката не е изменяла размера на договорната лихва едностранно, а в резултат на двустранно подписани анекси. Релевира се оплакване, че ответниците не са провели доказване на притежаваното от тях качество потребител, съответно, че кредитът е бил използван за лични потребителски нужди. Заявява се становище, че тежестта да бъде доказан този факт пада върху ответниците, а съдът неправилно е прехвърлил доказателствената тежест върху банката. Наред с това се сочи, че въззивното решение е постановено при нарушение на чл. 366 ЗЗД и изводът на наличие на анатоцизъм е формиран в отклонение от закона.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се претендира допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и чл. 280,...