Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация - Видин“ ЕООД, гр. В. чрез адв. П.П против решение № 500/01. 10. 2019 на Административен съд – Плевен, постановено по адм. дело № 1023/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 54/25. 10. 2018 г. на директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“.

Изложените доводи са за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретното оплакване е за неправилно приложение на чл. 194 и сл. от ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ)/ЗВ/. Касаторът твърди, че задължението за заплащане на такса за заустване на отпадъчни води в повърхностните води не е на дружеството – адресат на акта, а на титуляра по съответното разрешително. Излага съображения, че разрешителните, издадени на община В. и община Б.к не съдържат данни за ползвател съгласно чл. 56, ал. 4, т. 1 ЗВ, както и че нормата на чл. 48, ал. 4 ЗВ не прави водоползвателите нито титуляри, нито ползватели спрямо процесните разрешителни. Искането е за отмяна на решението и отмяна на оспорения административен акт.

Ответникът – директор на Басейнова дирекция „Дунавски район“, в представено по делото писмено становище на процесуалния му представител Ц.Х оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд – Плевен е бил АУПДВ № 54/25. 10. 2018 г. на директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, с който на „Водоснабдяване и канализация - Видин“ ЕООД, гр. В. са установени публични задължения в общ размер на 6 888. 89 лева (главница), заедно със законната лихва от 01. 04. 2018 г., на основание чл. 194, ал. 1, т. 3, буква „а“ от ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ) (ЗВ) - за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води във връзка с разрешителни за правото на ползване на воден обект за замърсяване за заустване на отпадъчни води с номера №13110134/07. 12. 2012 г. и №13140193/16. 05. 2012 г., издадени по ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ) и параграф 9 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на ЗВ, определени след приспадане на извършените от дружеството плащания на дължимите такси, за периода от 01. 01. 2017 г. до 31. 12. 2017 г.

От фактическа страна съдът е установил, че с разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 13140193/16. 05. 2012 г. на община В. е предоставено право на ползване за воден обект: река Дунав, за заустване на отпадъчни води за експлоатация на “Канализационна система на гр. В., О. В, О. В” със срок на действие до 16. 05. 2018 г. В условията на разрешителното е включено „Задължение за заплащане на такса за заустване на отпадъчни води в повърхностни води“ според което годишната такса за замърсяване по чл. 194, ал. 1, т. 3 б. „а“ от ЗВ се заплаща от В и К оператора на съществуващата канализационна мрежа на гр. В. и на канализационната система на гр. В.. С разрешително за ползване на воден обект на заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 13110134/07. 12. 2012 г. на община Б.к е предоставено право на заустване ползване на воден обект: река Градска, за заустване на отпадъчни води за експлоатация на “Канализационна система на гр. Б.к, О. Б, О. В” на О. Б за срок до 07. 12. 2018 г. Задължението за заплащане на таксата за замърсяване по чл. 194, ал. 1, т. 3 б. „а“ от ЗВ съгласно условията на разрешителното е на В и К оператора на съществуващата канализационна мрежа на гр. Б.к и на канализационната система на гр. Б.к. От представения по делото договор от 14. 03. 2016 г. за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги сключен по реда на глава единадесета „а“ от ЗВ между „Асоциация по ВиК на обособената територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация - Видин“ ЕООД, гр. В. и „Водоснабдяване и канализация - Видин“ ЕООД, гр. В., съдът е установил, че дружеството – жалбоподател е оператор на канализационната мрежа на община В. и община Б.к, считано от 01. 04. 2016 г. По издадените разрешителни, на основание чл. 194б ЗВ, „Водоснабдяване и канализация - Видин“ ЕООД, гр. В. е подало до Басейнова дирекция Дунавски район – Плевен две декларации за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, за замърсяване от канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания, в които са посочени данните за изчисляване на дължимата такса за замърсяване за периода 01. 01. 2017 г. – 31. 12. 2017 г., включително годишното фактурирано водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата „отвеждане на отпадъчни води“. По делото е установено, че дружеството е заплатило частично таксите за замърсяване по чл. 194, ал. 1, т. 3 б. „а“ ЗВ за 2017 г. по двете разрешителни в общ размер на 138 620. 26 лева. АУПДВ е издаден за разликата до пълния размер на дължимите такси от 6 888. 89 лева (главница) и съответните лихви от 01. 04. 2018 г. .

При тези факти, съдът е обосновал извод, че оспореният АУПДВ е издаден в съответствие с материалния закон. Приел е, че задължението за заплащане на такса за замърсяване по чл. 194, ал. 1, т. 3 б. „а“ ЗВ е на В и К оператора на канализационната мрежа на съответната община съгласно условията на част „Задължение за заплащане на такса за заустване на отпадъчни води в повърхностни води“ от издадените разрешителни от 16. 05. 2012 г. (на община В.) и от 07. 12. 2012 г. (на община Б.к). В случая „Водоснабдяване и канализация - Видин“ ЕООД е дружеството - оператор на канализационната мрежа на община В. и община Б.к, който е подал и декларациите по чл. 194б от ЗВ и е посочил количествата заустени отпадъчни води и според съда това е лицето, което дължи заплащането на таксата за 2017 г. по горепосочените разрешителни.

Възражението на жалбоподателя, че не е задължено лице, тъй като не е титуляр на съответното разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, съдът е отхвърлил като неоснователно. В мотивите си е посочил, че съгласно чл. 48, ал. 4 ЗВ, водоползвателите, които не са титуляри на разрешителни и са ВиК оператори по смисъла на чл. 2 от ЗРВКУ (ЗАКОН ЗЗД РЕГУЛИРАНЕ НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ И КАНАЛИЗАЦИОННИТЕ УСЛУГИ), имат задължение да пречистват и заустват отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система, като това не ги прави титуляри или ползватели на разрешителното, издадено на друг правен субект. В случая титуляри на съответното разрешително са община В. и община Б.к. Според съда дружеството не е титуляр на разрешителното, но дължи заплащане на такса за замърсяване, тъй като в него изрично е посочено, че задължението за таксата е на ВиК оператора на канализационната мрежа. В тази връзка в чл. 5 от Наредба № 2 от 8. 06. 2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, разрешителни за заустване за проектиране или експлоатация на канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания се издават за цялата канализационна система, а условията в разрешителните за заустване, свързани с експлоатацията на канализационните системи по ал. 1, се изпълняват от В и К оператор в съответствие с чл. 48, ал. 4 ЗВ въз основа на договор, сключен по реда на глава единадесета „а“ от ЗВ. От доказателствата по делото е установено, че в случая е налице договор за ползване на канализационна мрежа на община В., както и на канализационна мрежа на община Б.к именно от „Водоснабдяване и канализация - Видин“ ЕООД.

От приетото по делото заключение на съдебно - икономическа експертиза /СИЕ/, съдът е приел, че размерът на таксите по чл. 194, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗВ е определен законосъобразно от административния орган по формулата предвидена в действащата за 2017 г. тарифа и по данните, декларирани от дружеството – жалбоподател. Решението е правилно постановено.

Не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна.

Страните не спорят по фактите. Установената от съда фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата по делото. Основният спор делото е по тълкуването и приложението на материалния закон. "Водоснабдяване и канализация – Видин" ЕООД счита, че не е задължено лице, тъй като титуляр по издадените разрешителни за заустване на отпадъчни води в повърхностни води са собствениците на съответната канализационна мрежа и канализационна система – община В. и община Б.к. Възражението е неоснователно.

Съгласно чл. 194, ал. 1, т. 3 б. „а“ ЗВ за правото на използване на водите се заплаща такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води. На основание чл. 194, ал. 5, т. 1, б. “а“ от ЗВ за замърсяване от канализационни системи на населените места, селищни и курортни образувания, какъвто е и процесният случай, таксата се определя въз основа на годишното фактурирано водно количество от В и К оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" в куб. м, с корекционни коефициенти, отчитащи вида на водоприемника, броя на заустванията и степента на пречистване. За процесния период от 01. 01. 2017 г. – 31. 12. 2017 г. размерът на таксата, редът и начинът за нейното определяне са определени в Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване, приета с ПМС № 383/29. 12. 2017 г. обн. ДВ бр. 2/06. 01. 2017 г. приета на основание чл. 194, ал. 6 ЗВ.

В конкретния случай видно от мотивите на акта, таксите са установени по отношение на жалбоподателя в качеството му на В и К оператор и ползвател на канализационната система на община В. и на община Б.к по разрешително и на основание § 9 от ПЗР на ЗВ. От представените по делото доказателства е установено, че за процесния период на 2017 г. с договор от 14. 03. 2016 г. на основание чл. 198о и чл. 198п от ЗВ на „Водоснабдяване и канализация – Видин“ ЕООД в качеството му на ВиК оператор е възложено стопанисването, поддържането и експлоатацията на В и К системите и съоръженията, както и предоставянето на водоснабдителни и канализационни услуги на обособена територия, който включва община В. и община Б.к. На основание чл. 48, ал. 4 от ЗВ водоползвателите, които не са титуляри на разрешителни и са В и К оператори по смисъла на чл. 2 от ЗРВКУ (ЗАКОН ЗЗД РЕГУЛИРАНЕ НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ И КАНАЛИЗАЦИОННИТЕ УСЛУГИ), пречистват и заустват отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система. В случая – условията по издадените разрешителни за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 13140193/16. 05. 2012 г. - за канализационната система на община В. и № 13110134/07. 12. 2012 г. – за канализационната система на община Б.к. По силата на чл. 5, ал. 2 Наредба № 2 от 8. 06. 2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, разрешителните за заустване за проектиране или експлоатация на канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания, се издават за цялата канализационна система, а условията в разрешителните за заустване, свързани с експлоатацията на канализационните системи на населените места, се изпълняват от В и К оператор в съответствие с чл. 48, ал. 4 ЗВ въз основа на договор, сключен по реда на глава единадесета „а“ от ЗВ. В конкретния случай като условие по разрешителните, издадени за канализационните системи на община В. и община Б.к, е предвидено задължението за заплащане на таксата за замърсяване по чл. 198, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗВ от В и К оператора на съответната канализационна система.

С оглед на изложеното законосъобразно на основание чл. 48, ал. 4 от ЗВ и чл. 5 от Наредба № 2/08. 06. 2011 и в съответствие с условията на конкретните разрешителни, съдът е приел, че „Водоснабдяване и канализация – Видин“ ЕООД дължи заплащане на таксата за замърсяване. Съдебната практика, на която се позовава касаторът е формирана по спорове, в които издадените разрешителни за заустване не съдържат условия за заплащане на таксата от В и К оператора. /В този смисъл решение № 804/17. 01. 2020 г. на Върховния административен съд, трето отделение по адм. дело № 4553/2018 г./.

От друга страна по силата на § 9 от ПЗР на ЗВ когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. В конкретния случай, касаторът не оспорва използването на водните обекти, посочени в разрешителните за заустване на отпадъчни води в повърхностни води във връзка с осъществяването от него канализационни услуги. За това свидетелстват и представените от дружеството декларации по чл. 194б от ЗВ. В тази връзка следва да се отбележи, че спорът в административното производство, според приложената в преписката кореспонденция между Басейнова дирекция Дунавски район, община В., община Б.к и Водоснабдяване и канализация – Видин ЕООД, е относно размера на таксите по чл. 194, ал. 1, т. 3, „а“ ЗВ. Няма спор по делото, че дружеството - жалбоподател е заплатило частично таксите за замърсяване. На това основание с оспорения акт са установени публични задължения за разликата до пълния размер на дължимите такси. Правните изводи в оспореното първоинстанционно решение относно определения размер на дължимата такса не се оспорват пред настоящата инстанция. В оспорения административен акт са изложени подробни мотиви за начина, по който е изчислена дължимата такса. Определяният от административния орган размер на задълженията е потвърден и от заключението на вещото лице по назначената съдебна експертиза.

Като е достигнал до същите правни изводи и е отхвърлил жалбата на „Водоснабдяване и канализация - Видин“ ЕООД, съдът е постановил решение в съответствие с материалния закон, което следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 500/01. 10. 2019 на Административен съд – Плевен, постановено по адм. дело № 1023/2018 г. Решението е окончателно.