Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите (НАП), чрез пълномощника й главен юрискоснулт Е.Е срещу решение № 2329 от 30 ноември 2018 год., постановено по адм. дело № 2068 от 2018 год., по описа на Административен съд – Варна. С него е отменена негова заповед № 1465 от 01 юни 2018 год. за прекратяване на служебното правоотношение с Ж.Ж, считано от 05 юни 2018 год., на длъжност „инспектор по приходите“ в ТД на НАП – Варна, Дирекция „Контрол“, отдел „Оперативни проверки“, ИРМ Добрич, с придобит ранг – младши, поради съкращаване на длъжността. Със същото решение е осъдена НАП да заплати на Ж.Ж от [населено място], сумата в размер на 300, 00 лв. (триста лева), представляваща направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба се излагат оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Моли за отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Ж.Ж, чрез пълномощника му адв. П.С, в депозирания писмен отговор на касационната жалба от 08 януари 2019 год., изразява становище за нейната неоснователност. Моли за отхвърлянето й и присъждане на разноските по делото.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.

Обжалваното решение е постановено след надлежно сезиране на съда с жалба против индивидуален административен акт от лице, за което същият има неблагоприятни последици, при което същото е...