Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Н.К срещу решение № 370 от 19. 02. 2019 г. по адм. д. № 3622/2018 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № УРИ281з-545 от 16. 11. 2018 г. на началник на Районно управление при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, Р. У – гр. К. с която на основание чл. 83 ал. 5 във вр. с чл. 58 ал. 1 т. 10 от ЗОБВВПИ е отказано издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на късо огнестрелно оръжие.

Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Излага доводи, че посочените в искането причини - осъществяване на дейност животновъден обект извън пределите на населено място, значителния брой животни и имущество обосновават реална опасност както за личността, така и за имуществото му, което се намира в обекта. Обектът не се охранява, а района предполага опити за посегателство спрямо имуществото му. През времето, когато пребивава в животновъдния обект няма средство за защита, освен исканото оръжие. При евентуално нападение или опит за престъпно отнемане на имущество липсва друг начин за защита освен исканото оръжие. Ответната страна не е взела становище.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли подадената жалба съдът е посочил, че според приложената към искането обосновка Кулов е посочил за причина, обосноваваща необходимостта от притежаване на разрешително за съхранение и носене и употреба на оръжие дейността му като земеделски производител, отглеждащ животни в землището на с.В. Л, налагащо пребиваването му извън населеното място, вкл. и през нощта и опасността която произтича от това, вкл. и от нападения на диви животни.

Направил извод, че правилно администативния...