Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на ЕТ „БГ Инвест-Г.С“, представлявано от търговеца Г.С, чрез процесуален представител адв. Д.П, срещу решение № 285/27. 04. 2018 г. по адм. дело № 1028/2017 г. по описа на Административен съд – Пазарджик (АС - Пазарджик), с което по съществото на спора е отхвърлен искът на едноличния търговец против Областна дирекция „Земеделие“ – Пазарджик (ОДЗ - Пазарджик) за сумата от 3032, 51 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, вследствие на издаден нищожен административен акт - заповед № РД-06-149/31. 10. 2013 г. на директора на ОДЗ – Пазарджик и търговецът е осъден да заплати на ОДЗ – Пазарджик сумата от 150 (сто и петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се поддържат възражения за неправилност на първоинстанционното решение на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните възражения са свързани с формиране на преценка на фактите по делото след обсъждане на всички доказателства, включително обобщен баланс по ползватели при служебно разпределение на земите и регистър, неразделна част към заповед № РД-06-149/31. 10. 2013 г. на директора на ОДЗ - Пазарджик за стопанската 2013/2014 г. Развива съображения, че вредите за едноличния търговец са произлезли от това, че са му разпределени така наречените „бели петна"(земи по чл. 37в, ал. 3,т. 2 от ЗСПЗЗ) в повече от предписаното в закона, тъй като припадащата му се пропорционална квота от всички „бели петна", участващи в разпределението, дава по малка цифра/площ (дка) от разпределените над 300 дка, като едновременно с това пък са му „отнети" собствени площи (собствени и с правно основание) във същия обем, с който са завишени „белите петна“. Сочи, че със заповедта е принуден да плати именно описаното завишение на „белите петна“. Търговецът не е ползвал повече от законосъобразната си квота бели петна, а само е заплатил завишена сума, която административният орган му е наложил като незаконно и е променил съотношението между „собствените/заявените" площи, от една страна, и от друга – „белите петна“, без да променя/увеличава общата площ, припадаща му се. Счита, че разпределението е неправилно, а заповедта като основание за плащане е произвела незаконосъобразно задължение в по-голям размер от реално дължимото. От патримониума на търговеца са отделени средства в размер на 3032, 51 лв., вместо приблизително 1090, 00 лв. - рентното плащане за реално припадащите се „бели петна“, съобразно пропорционалната квота.Счита, че не възниква гражданскоправно отношение между търговеца и собствениците на земи за горницата над реално полагащите се „бели петна“. Възразява и против съдебните изводи относно претендиране на недължимо платеното по реда на чл. 55 от ЗЗД пред гражданския съд с ответници собствениците на раздробените земи. Иска отмяна на съдебния акт и постановяване на ново решение, с което изцяло да се уважи предявения иск. Претендират се направените разноски пред двете инстанции.

Ответната страна – Областна дирекция „Земеделие“ - Пазарджик, чрез процесуалния си представител юрк.. К, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обосновано съдът е приел, че в процесния случай не са налице елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ОДЗ – Пазарджик. Прокурорът изцяло споделя изводите от първоинстанционното решение и счита, че като правилно следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като редовно подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по съществото на спора и основателна относно решението, в частта за разноските.

Производството пред АС – Пазарджик е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от ЕТ „БГ Инвест-Г.С“ против ОДЗ - Пазарджик за присъждане на сумата от 3032, 51 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на нищожен административен акт - заповед № РД-06- 149/31. 10. 2013 г. на директора на ОДЗ - Пазарджик. Претенцията на ищеца е разгледана въз основа на твърдение, че вредите са стойността на внесената сума, посочена в заповедта, по сметка на община Л. на 18. 11. 2013 г. Сумата се изплаща от общината на правоимащите лица въз основа на заповедта на директора на ОДЗ - Пазарджик, като извършеното плащане въз основа на заповедта, доколкото тя е обявена за нищожна, е без правно основание по смисъла на чл. 55 от ЗЗД.

С обжалваното решение, съдът е отхвърлил иска като неоснователен. Приел е, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника, тъй като липсват безспорни и категорични доказателства, за наличието на конкретна имуществена вреда на ищеца и наличие на причинно-следствена връзка между нищожния акт и твърдяната вреда.

Административният съд е приел, че обявената с решение № 566/10. 11. 2014 г. на Административен съд - Пазарджик по адм. д. № 724/2014 г. за нищожна заповед № РД-06-149/31. 10. 2013 г. на директора на ОДЗ – Пазарджик не е достатъчна предпоставка, за да се приеме, че е налице отговорност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът е обсъдил основанието за издаване на заповедта, а именно чл. 37в от ЗСПЗЗ (ЗАКОН ЗЗД СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ) (ЗСПЗЗ). АС е обосновал извод, че съгласно редакцията на чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, към момента на издаването на заповедта, Комисията изготвя доклад до директора на областната дирекция "Земеделие”, който съдържа разпределението на масивите за ползване, данни за земите по ал. 3, т. 2, за техните собственици и дължимото рентно плащане, въз основа на който директорът на областна дирекция "Земеделие” издава заповед за разпределение на масивите в землището в срок до 1 септември на съответната година. Приел е, че с обявения за нищожен акт се одобрява/разпределят масивите за ползване за стопанската година, а в диспозитива на същия акт се посочва, че ползвателите на земи по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ са внесли по банкова сметка за набиране на чужди средства на община Л. сумите, като ЕТ „БГ Инвест-Г.С“ - 3 032, 507 лева. Съдът е приел, че с издаването на заповед по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ се урежда една от хипотезите на създаване на масиви за ползване на земеделски земи, когато не е постигнато споразумение във връзка с ползването и условията за ползване. Ръководител на процедурата за разпределение на ползването на земеделски земи е директорът на областната дирекция по земеделие, който издава заповед от вида на процесната. Приел е, че при неиздаване в срока по чл. 37в, ал. 1 и 4 от ЗСПЗЗ на заповед от директора на областната дирекция „Земеделие“, всяко заинтересовано лице може да поиска издаването й от министъра на земеделието и храните и самото производство по чл. 37в от ЗСПЗЗ регулира отношения между ползватели и собственици на земеделска земя. Ръководството на това производство е от комисия за всяко землище на общината, назначена със заповед на съответния директор на ОД “Земеделие“ и директорът на ОД „Земеделие“ действа при условията на обвързана компетентност - при наличие на доклад на комисията, той е длъжен да издаде заповед.

Целта на процедурата е да има създадени масиви земеделска земя, за които да има споразумение между ползватели и собствениците на тези масиви. Приел е, че тези участници са гражданскоправни субекти и отношенията между тях по повод ползване на земеделски земи, обединени в масиви, са гражданскоправни. Рентното плащане е дължима престация за ползването на земеделска земя от съответния участник в производството по чл. 37в от ЗСПЗЗ, какъвто ползвател е и ЕТ “БГ Инвест-Г.С“. Приел е, че престацията е извършена на основание граждански правоотношения, уредени между двете страни от трето лице, ръководител на процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ. Съдът е извел извод, че претендираната от ищеца сума от 3032, 51 лв. е извършена престация като рентно плащане за ползване на имоти и при отпаднало правно основание, то дължимостта на същата е на лицето, което я е получило. Приел е, че обедняването на ищеца, в размера на престацията от рентното плащане, не е пряка и непосредствена последица от обявената за нищожна заповед.

Решението е правилно по съществото на спора. Настоящия касационен състав след извършената проверка за правилността на решението намира, че същото е постановено при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Решението е съобразно е с приложимия материален закон и при съответната на фактическата установеност по делото.Обосновани са правните изводи за неоснователност на исковата молба поради недоказването на твърдението на ищеца за наличие на имуществени вреди, които да са пряка и непосредставена последица от обявената за нищожна заповед.

Исковата претенция е по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,като се претендира сумата от 3032, 51лв.,внесени от касатора за ползваните от него земи по чл. 37в, ал. 3 т. 2 от ЗСПЗЗ - земя за която няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците по чл. 37б от закона, която претедира като вреда произтичаща от нищожната заповед.

Не може да се сподели възражението на касатора, че вредите са произлезли от това, че са му разпределени т. н. „бели петна" в повече от предписаното в закона и със заповедта е платено завишение на „белите петна“. Съгласно чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ масиви за ползване на земеделски земи се създават по споразумение между собствениците и/или ползвателите. Сключването на споразумението се ръководи от комисия за всяко землище на територията на общината, определена със заповед на директора на областната дирекция „Земеделие" в срок до 5 август на съответната година. В състава на комисията се включват: кметът на населеното място, съответно кметският наместник или оправомощени от тях длъжностни лица, представител на общинската служба по земеделие и представител на областната дирекция "Земеделие". При изготвянето на проекта на разпределение в работата на комисията участват и собствениците и/или ползвателите на земеделски имоти в съответното землище, заявили изричното си желание за участие в процедурата за създаване на масиви за ползване по чл. 37б, ал. 3. Законодателят е предвидил специален ред за наличието или липсата на споразумение. Съгласно чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ комисията изготвя доклад до директора на областната дирекция „Земеделие", който съдържа сключеното споразумение, разпределението на масивите за ползване, данни за земите по ал. 3, т. 2, за техните собственици и дължимото рентно плащане.Въз основа доклада директорът на областна дирекция „Земеделие" издава заповед за разпределение на масивите в землището в срок до 1 октомври на съответната година. В масивите за ползване могат да се включват и проектираните в плана за земеразделяне полски пътища и отразените в плана за земеразделяне, в картата на съществуващи и възстановими стари граници и в картата на възстановената собственост напоителни канали, които не функционират, попадащи в масиви за ползване на съответния ползвател.

В диспозитива на обявената за нищожна заповед се посочва, че ползвателите на земи по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ са внесли по банкова сметка за набиране на чужди средства на община Л. сумите, като ЕТ „БГ Инвест-Г.С“ - 3 032, 507 лв. Правилно е приел съдът, че за да има вреда причинена от акта, следва да е налице обедняване да търговеца и причинна връзка. В случая правилно е прието липсата на такава връзка, тъй като плащането на исковата сума, която сега се претендира като вреда е извършено от ЕТ преди издаването на обявената за нищожна заповед. В посочената заповед №РД -06 -149 /31. 10. 2013г. изрично е посочено, "... ползвателите са внесли по банков път сумите за ползваните земи по чл. 37в, ал. 2 т. 3 от ЗСПЗЗ .. " след което е издадена и заповедта за одобрение на проекта за служебно разпределение на масивите за ползване през 2013/ 2014 г. т. е. вансянето на дължимата сума за рента е прпедпоставка за издаване на заповедта.

Съдът правилно се е позовал на наличната правна регламентация в чл. 37в от ЗСПЗЗ относно реда и условията за провеждане на производствата по разпределение на масивите, посочвайки, че в случая се касае до производство, чрез което се изпълнява закона посредством правни актове, съдържащи властнически волеизявление с определено съдържание. Целта на процедурата е да се създадат масиви земеделска земя, за които да има споразумение между ползвателите и собствениците на отделните части земя. Участниците са гражданскоправни субекти и отношенията между тях по повод ползване на земеделски земи, обединени в масиви, са гражданскоправни. Както се посочи по-горе в мотивите, законодателят е поставил условие за одобряване на споразумението между тях да има определено дължимото рентно плащане, което представлява престация за ползването на земеделска земя в производството по чл. 37в от ЗСПЗЗ, какъвто ползвател е и касаторът.Създадените фактически положения на ползване на имотите, съответно предоставянето от собствениците на ползвателите срещу съответната рента, определена от комисията, и упомената в заповедта, са създадени добросъвестно и съобразно административния акт, който има придадено от закона предварителното изпълнение. Претендираната вреда е дължимо рентно плащане към собственик на земя от масива, чрез кмета на общината, но не произлиза от отменения административен акт. От друга страна касаторът в писмено становище №221 от 28. 02. 2018 г. признава факта, че е ползвал разпределените му масиви и е получил субсидия за имотите. В исковата молба претендира вреда в размер на платената сума по заповедта, а в касационната жалба сочи вреда, с оглед разпределението на количеството на „белите петна“, и сочи сума от 1090 лева, които е следвало да внесе т. е. различна претенция от търсената по реда на ЗОДОВ.Съгласно разпоредбата на чл. 220 АПК, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение

Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. С оглед така очертаните предпоставки за ангажиране на отговорността на търговеца, фактически по делото не е доказано наличие на причинна връзка и вреди между нищожния акт и твърдените вреди. Установената липса на един от елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно – вредата да е пряка и непосредствена последица от обявената за нищожна заповед № РД-06-149/31. 10. 2013 г. на директора на ОДЗ – Пазарджик, е достатъчно основание за отхвърляне на исковата претенция, респ. за оставянето в сила на обжалваното решение от касационната инстанция.

По отношение решението, в частта му за разноските, касационната инстанция намира, че е постановено в нарушение на чл. 10, ал. 2, във вр. с ал. 3 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2, изр. първо от ЗОДОВ предвижда, че ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. По аргумент от чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, разграничаващ видовете разходи в производството по ЗОДОВ на „разноски“, „държавна такса“ и „възнаграждение за адвокат“, е наложена трайна съдебна практика, че при отхвърляне на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ищецът не е задължен за направените разходи от ответната страна за адвокатско възнаграждение, респ. за юрисконсултско такова. При тези съображения, решението следва да бъде отменено в частта за разноските.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 285/27. 04. 2018 г. по адм. дело № 1028/2017 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, в частта, с която ЕТ „БГ Инвест-Г.С“, ЕИК 200331753 е осъден да заплати на Областна дирекция „Земеделие“ - Пазарджик сумата от 150 (сто и петдесет) лева разноски по делото. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно.