Сдружение „Спортен клуб-МО-ЦСКА-САМБО-ВСМ“ обжалва Решение № 6851/20. 11. 2017 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 5276/2017 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед № РД-15-034/16. 02. 2017 г. на областния управител на област С., нареждаща, на основание чл. 80, ал. 1 ЗДС, изземване от сдружението на управляван от Министерството на младежта и спорта имот – публична държавна собственост поради това, че го държи без правно основание.

Ответниците – областният управител на област С. и Министерството на младежта и спорта, са на становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касационната жалба е допустима и основателна.

Атакуваното съдебно решение е отменяемо на основанието по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК по резултата си, а не поради пороци в процесуалната дейност на съда.

1. Пред касационната инстанция е представено доказателство, свързано с основанието на касационното оспорване и установяващо нов факт от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК – договор за наем от 13. 09. 2019 г., сключен между „Сердика спортни имоти“ ЕАД като наемодател и сдружението в качеството му на наемател, с който се предоставя за ползване във връзка със спортно-тренировъчна дейност „свой недвижим имот“ в сграда с идентификатор 68134. 4081. 5013. 2 (идентично обозначена и в заповедта) по кадастралната карта на гр. С..

2. Значението на договора при преценката на законосъобразността на заповедта за изземване е с оглед съществуването на правно основание за държането на имота от сдружението – правните последици биха били различни в евентуалните хипотези на преотдаване на имота (вж. забраната по чл. 16, ал. 7 ЗДС) и при настъпила трансформация в собствеността върху него след издаването на административния акт, т. е. ако имотът е преминал в собственост на дружеството–наемодател – тогава този нов юридически факт би обусловил различен извод относно правомерността на нареденото изземване.

3. Доколкото е налице забрана за нови фактически установявания в касационното производство – чл. 220 АПК, и тъй като представеният договор не е достатъчен за категорично заключение дали са отпаднали предпоставките за изземване на имота по чл. 80, ал. 1 ЗДС, съдебното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК.

4. При новото разглеждане на делото съдът трябва да а) провери идентичността на имота по договора за наем с този, описан в заповедта, б) изследва неговия статус – налице ли е промяна в титулярството на правата върху имота, вкл. като приобщи към доказателствения материал цитираните в договора за наем актове на Министерския съвет и на министъра на младежта и спорта, и в) обсъди наличието на правно основание за държането на имота и компетентността на областния управител да разпореди изземването му в зависимост от новите фактически установявания.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 6851/20. 11. 2017 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 5276/2017 г.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението е окончателно.