Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Л.Д обжалва Решение № 764/11. 12. 2018 г. на Административен съд – Пазарджик по адм. дело № 643/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ДК-10-ЮЦР-21/01. 06. 2018 г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Южен централен район, отменяща Разрешение за строеж № 49/08. 08. 2017 г. на главния архитект на О. Р, ведно с инвестиционните проекти, за „Пристройка за жилищни нужди“ в УПИ IV-1422, кв. 113 (ПИ 62004. 6.580) по плана на гр. Р..

От ответниците началникът на РДНСК – ЮЦР е на становище за неоснователност на жалбата, гл. архитект на О. Р не взема участие в касационното производство, К.М е на позиция за недопустимост, евентуално – за неоснователност на оспорването.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на атакуваното решение.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от кодекса и против подлежащо на касационен контрол първоинстанционно решение – чл. 215, ал. 1 и по аргумент за противното от ал. 7 ЗУТ. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

1. В качеството си на съсобственик на поземления имот, в който е разрешен строежът, Мачев е заинтересована страна в производството по издаване на РС – чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. При отсъствието на данни актът да му е съобщен (както, впрочем, не му е съобщена и скицата – виза, по която е издадено РС), подадената от него жалба пред началника на РДНСК против РС е била допустима за разглеждане, а позоваването от касатора на стабилитета на РС – чл. 156, ал. 5 ЗУТ, е неоснователно. Несъобщаването на акта на страната не е поставило в течение срока за оспорването му, чието изтичане е предпоставка за влизане в сила на РС.

2. а. Праводателите...