Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на община А., чрез юрк.. М, срещу решение № 995 от 08. 05. 2019 г., постановено по адм. дело № 302/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска се да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество.

Ответните страни - Д.И, С.И, И.Я, И.И, Н.И не ангажират становище по жалбата

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отменил заповед № А -21/07. 01. 2019 г. на кмета на община П., с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж „ограда с плътна част“ изпълнена в ПИ с идентификатор № 00702. 522. 203 по КК и КР на гр. А., разположена с лице към две улици – [адрес], [населено място], на две места по имотната граница с бетон и метални колове и телена мрежа с дължина 9, 80м., ширина 0, 15м. и височина 0, 40м. на плътната част, с 1, 10м. височина на телената мрежа, до ПИ с идентификатор № 00702. 522. 203.

За да постанови този резултат, съдът е приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е издадена при липса на фактически и правни основания съответно в противоречие с материалния закон. Излага доводи, че в случая не е налице посоченото от административния орган...