О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2377

гр. София, 12.05.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 28.04.2025г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

БОРИС Д. ИЛИЕВ

разгледа докладваното от съдия Борис Д. И. гр. д. №4901 по описа на съда за 2024г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. Г. П. от [населено място], [община], ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й по делото адв. Р. С., против Решение №820 от 04.10.2024г. по в. гр. д. №1011/2024г. по описа на Окръжен съд- Бургас, с което е било потвърдено Решение №1006 от 23.05.2024г., постановено по гр. д. №499/2024г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отхвърлен иска на Й. Г. П. срещу М. М. М. с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД за отмяна на дарението по сключения на 14.09.2021г. между страните договор за дарение, по силата на който ищцата е дарила на ответника правото на собственост върху апартамент с идентификатор 07079.820.402.4.9, съгласно КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД – 18 - 9/30.01.2009г. на началника на С. - Б., с предназначение – жилище, с площ 37,83 кв. м., находящ се [населено място], [улица], ет. 2, ведно с 2,92 % ид. ч. от общите части на сградата, поради отказ на дарения да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и уважаване на предявения иск за отмяна на дарението. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея М. М. М. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] ап. ляв, ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му по делото адв. М. С., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел следното:

С договор за дарение, сключен с нотариален акт № 65/14.09.2021г. по нот. д. № 1181/2021г. на нотариус С. И., вписан под № 699 в регистъра на НК, ищцата Й. П. е дарила на ответника М. М.- неин син, правото на собственост върху жилище - апартамент с идентификатор 07079.820.402.4.9, съгласно КККР на [населено място], с площ 37,83 кв. м., находящ се [населено място], [улица], ет. 2, ведно с 2,92 % ид. ч. от общите части на сградата, като си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота. След сключване на тази сделка- на 23.09.2021г. ответникът е придобил правото на собственост, а ищцата- вещното право на ползване, на поземлен имот с построена в него къща в [населено място], в който тя живее на първия етаж от къщата, а вторият й етаж се нуждае от ремонт и не може да се ползва. През 2003г. ответникът е придобил поземлен имот в [населено място] в съсобственост при равни права със сестра си; през 2022г. е придобил поземлен имот и построена в него къща в [населено място]. Ищцата получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 434 лв. месечно, като на 21.03.2023г. е отправила покана до ответника да й заплаща месечна издръжка в размер на 400 лв., като след получаването й ответникът започнал месечно да й заплаща сумата от 100 лв. Ответникът има ненавършило пълнолетие дете, на което е заплащал месечна издръжка в размер от 230 лв., като съгласно решение, постановено по гражданско дело №2289/2024 г. на РС - Бургас, издръжката е увеличена на 320 лв. Ответникът получава трудово възнаграждение в размер на 1500- 1600 лв., като има задължение по договор за кредит в размер на 215 лв. месечно с краен падеж на вноските 2033г. и задължение по договор за наем в размер от 400 лв. месечно. При така установените факти по делото съдът е приел, че доколкото доходите на ищцата са само от пенсия и са под прага на бедност за 2023г., то тя има трайна нужда от издръжка. При положение, че ищцата живее в имота в [населено място] и си е запазила правото на ползване върху подарения имот, то тя би могла да го отдава под наем с оглед осигуряване на допълнителни средства за издръжката си. С оглед имущественото си положение надареният ответник няма възможност да дава на ищцата издръжка в по-висок размер от 100 лв. месечно, тъй като с доходите си от около 1600 лв. следва да покрива разходите си в размер на: 230 (320) лв.- издръжка на ненавършило пълнолетие дете; 400 лв.- наем; 215 лв - кредит. Свободните средства, които му остават след погасяване на посочените задължения и заплащане на издръжка от 100 лв. за ищцата, са в размер, който е равен на средствата, с които и ищцата разполага, и е на границата на прага на бедност. Съдът е приел, че след като надареният е откликнал на поканата на дарителя да му предоставя месечна издръжка съобразно своите финансови възможности, то не са налице предпоставките за отмяна на дарението. По така изложените съображения искът е бил отхвърлен като неоснователен.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът твърди, че при постановяване на решението си въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните правни въпроси:

1. Наличието на недвижимо имущество на дарения, част от което придобито след дарствената сделка, представлява ли самостоятелно основание да се приеме финансова възможност за плащане на издръжка на дарителя?

2. Задължен ли е съдът при разногласия относно размера на претендираната и плащана издръжка да определи такава по своя преценка, съобразена с конкретните факти по делото?

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Според настоящия състав на съда са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по втория въпрос от изложението, уточнен с оглед съдържанието на касационната жалба от настоящия състав на съда съобразно правомощията му, разяснени в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009г., а именно - как се установява нуждата от издръжка на дарителя по смисъла на чл.227, ал.1, б.В от ЗЗД. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за проверка на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по посочения въпрос, обективирана в Решение №30 от 09.04.2010г. по гр. д. № 4215/2008г., IV г. о.; Решение № 172 от 16.05.2013г. по гр. д. №1203/2012г., IV г. о.; Решение № 163 от 19.06.2019г. по гр. д. № 4903/2018г., IV г. о. Първият въпрос от изложението е свързан с правилността на обжалваното решение и по него съдът ще се произнесе с касационното решение по чл.293 от ГПК ри разглеждане по същество на касационната жалба.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №820 от 04.10.2024г. по в. гр. д. №1011/2024г. по описа на Окръжен съд- Бургас.

Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочването му в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.