Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД [населено място], чрез изпълнителния директор Е. В. и прокуриста М. П., приподписана от адв. С. –упълномощен процесуален представител, срещу решение № 13/03. 01. 15 г. на Софийския апелативен съд, втори състав по в. гр. д. № 2383/2015 г., с което е потвърдено решение № 2457/14. 04. 2015 г., постановено по гр. д.№ 2883/2014 г. по описа на Софийския градски съд. С него касаторът е осъден да заплати на ищеца Г. Т. Е. [населено място] на основание чл. 49 от ЗЗД сумата 156 942. 93 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие действия на ответника от несъобразяване с наложен запор по изп. дело № 20137830400060 на ЧСИ И. Ч., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27. 02. 2014 г. до окончателното й изплащане.

Касаторът излага, че обжалваното решение е неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необосновано. Моли същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за трите съдебни инстанции.

В приложеното изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът се позовава на наличие на хипотезите на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на обжалваното решение до касация.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си пълномощник адв. Т., в срока по чл. 287 ГПК с писмен отговор оспорва касационната жалба, както и наличието на сочените основания за допускане на касационно обжалване.

За да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ-ро отделение съобрази следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е редовна.

С въззивното решение е прието, че длъжникът на ищеца по изпълнителното дело – В. РОССО О. е бил уведомен от ответника Р. /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД за наложения /с писмо на ЧСИ от 11. 02. 2013 г./ запор преди датата 15. 02. 2013 г., като от доказателствата по делото не се установява възражението на ответника, че това е станало по повод изискан от длъжника банков превод. С оглед горното съдът е счел, че противоправното поведение на банката във връзка с първото запорно съобщение е установено. Относно естеството на договора за факторинг, от който ответникът в качеството си на фактор черпи доводи във връзка с второто запорно съобщение, съставът на САС е приел, че същите не следва да се анализират. Видно от запорно съобщение от 25. 02. 2013 г., съдебният изпълнител е наложил запор над правото на вземане на длъжника В. РОССО О., произтичащо от договор за факторинг, сключен между него и ответната банка, представляващо задължение на купувача на вземането за заплащане на стойността на всяко вземане на В. РОССО О. до размера на сумата от 169 386. 33 лв. Този запор се отнася за всички постъпления с естество на плащания от трети лица в полза на длъжника. Ответникът е следвало да поиска съдебна защита с оглед действието на договора за факторинг относно принудителното изпълнение, насочено върху имущество, притежавано от него като трето спрямо изпълнителния процес лице – чл. 435 ал. 4 ГПК. Това би било правомерното поведение, свързано с процесните правоотношения. Отказът на банката да уведоми ЧСИ за постъпилите /по техническата й сметка/ вземания, не позволява да се установи, какъв е размерът на дължимото в полза на длъжника на ищеца. Доколкото ответникът не е направил правоограничаващо възражение, касаещо размера на настъпилите за ищеца вреди, то следва да се заключи, че изводът на първоинстанционния съд, че вредите възлизат на исковата сума, е правилен.

С оглед така изложените мотиви на въззивната инстанция в обжалваното решение, касаторът формулира следните правни въпроси:

1. Чия е доказателствената тежест за доказване наличието на предпоставките по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, по-конкретно – кой носи доказателствена тежест за доказване на твърдяно от ищеца конкретно противоправно поведение /действие/ на ответника /в случая – съобщаване на длъжника за получено запорно съобщение преди налагането на запора/. Следва ли ищецът да докаже наличието на противоправно поведение /действие/ като предпоставка за носене на деликтна отговорност по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД или ответникът трябва да докаже отсъствие на противоправно поведение /бездействие/? По този въпрос се твърди допълнителното основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК - противоречие със задължителна практика на ВКС – Решение № 147/19. 06. 2012 г. по гр. д.№ 582/2011 г., ІV ГО. 2. Приложима ли е разпоредбата на чл. 507 ал. 2 изр. 2 ГПК и към запора на вземания. Подлежи ли запорното съобщение по чл. 507 ГПК на разширително тълкуване или запорираните с него вземания трябва да бъдат посочени точно – чл. 507 ал. 2 изр. 2 ГПК? 3. Може ли за задължение на длъжника /в качеството му на страна по договор за факторинг – продавач на вземания по търговски фактури/ валидно да се насочи принудително изпълнение по реда на чл. 507 ГПК върху прехвърлени преди датата на запора от длъжника в полза на фактора вземания по търговски фактури с отложено плащане, при условие, че цената на прехвърлените вземания е заплатена от фактора на длъжника преди налагането на запора? 4. Наложеният от ЧСИ запор по реда на чл. 507 ГПК върху правото на вземане на длъжника, произтичащо от договор за факторинг, сключен между същия длъжник и банката-фактор, представляващо задължение на купувача на вземането за заплащане на стойността на всяко вземане на длъжника, обхваща ли и прехвърлените преди налагането на запора от длъжника в полза на фактора вземания от доставчици на длъжника, чиято стойност е заплатена от фактора на длъжника авансово, преди получаване на запорното съобщение на фактора? Дължи ли в този случай факторът, в качеството си на трето задължено лице по см. на чл. 507 ГПК, инкасираните от него суми по придобитите от него вземания преди налагането на запора? 5. Следва ли третото лице, вземанията от което са запорирани от ЧСИ по чл. 507 ГПК, да обжалва действията на ЧСИ по реда на чл. 435 ал. 4 ГПК, за да установи, че към момента на налагане на запора длъжникът няма вземания към него, или е достатъчно да уточни тези обстоятелства по реда на чл. 508 ал. 1 т. 1 ГПК? Необжалването на действията на ЧСИ в този случай съставлява ли противоправно поведение по см. на чл. 45 и чл. 49 ЗЗД и преклудира ли правото на третото лице да докаже това обстоятелство в един бъдещ исков процес по пътя на възражението? По въпросите от п. 2. до п. 5. се излагат доводи за наличието на предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като цитираното в изложението решение № 94/10. 07. 2014 г. по т. д.№ 3643/13 г. на ВКС, ІІ ТО дава само най-общ отговор за спецификите на договора за факторинг, в сравнение с цесията.

Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато. Въпросите по п. 1 /Чия е доказателствената тежест за доказване наличието на предпоставките по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и следва ли ищецът да докаже наличието на твърдяното от него противоправно поведение на ответника или ответникът трябва да докаже отсъствие на противоправно поведение/ са част от формираната правна воля на съда, обусловила изхода от спора и по отношение на тях е доказано допълнителното селективно основание на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Останалите формулирани въпроси също са относими към спорния предмет, но по повечето от тях съдът или изобщо не е изложил мотиви, или е посочил, че обсъждането на характера на отношенията между Банката и длъжника по договора за факторинг е ирелевантно за основателността на иска. Част от решаващата воля на въззивния съд е произнасянето по въпросите по п. 5, но спрямо тях не се доказва допълнителното основание за касационно обжалване, съобразно т. 4 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС /напр., обосноваване в какво се изразява неяснотата на посочените правни норми/.

Водим от гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 13 от 03. 01. 2015 г. на Софийския апелативен съд, втори състав, по в. гр. д. № 2383/2015 г.

УКАЗВА на касатора Р. /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД да представи доказателства за внасяне на дължимата държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 3 138. 86 лв. по съответната сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението, в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

При изпълнение на дадените указания в срок, делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочването му в публично съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: